Най-бързият дизелов влак в САЩ: Реактивен вагон с двигатели за ядрен бомбардировач (Видео) – AUTOZONA.bg
Connect with us

Технологии

Най-бързият дизелов влак в САЩ: Реактивен вагон с двигатели за ядрен бомбардировач (Видео)

Публикувано преди

на

Днес AutoZona.bg ще отвори нова тема – за влаковете – удивителното изобретение, издълбало съвременния свят по много начини. Това е може би единственото средство за сухоземен транспорт, което е преминало през всеки важен етап от революцията в производството на енергия: ерата на парата, петролния бум и електрическата лудост.

В много отношения влаковете проправяха пътя, по който властваше всемогъщият автомобил. Само помислете за днешните хибридни автомобили и не забравяйте, че влаковете са били задвижвани с хибридно задвижване много преди тази тенденция да стане масово инженерство.

А що се отнася до електрификацията, няма да отваряме дебата – просто не подлежи на спор. Влаковете се възползваха от електрификацията почти цял век преди Илон Мъск да отвори очите си за този свят.

Но с все по-бързо нарастващата доминация на личния автомобил (независимо дали е луксозен или не), влакът загуби статута си на водещо решение за пътуване на дълги разстояния. Но какво ще стане, ако ви кажем, че е имало време, когато влаковете са гледали нагоре към самолетите и са черпели вдъхновение от летящите машини?

Още през 60-те години, по време на пионерската епоха на завладяването на космоса, реактивният двигател се е утвърдил като механичното решение за бързите момчета за постигане на бързина. И така, съвсем естествено беше, че този нов „мощен любимец“ ще разбуни въображението на предавки.

Един ден през 1965 г. железопътен инженер на име Доналд С. Ветцел пие небрежно кафе със свой колега и те започват да говорят за високоскоростни влакове. Някъде през следващата година Ветцел представя идеята си на президента на своята компания, Алфред П. Пърлман. Учудващо, концепцията получи зелена светлина – при едно условие: 30-дневен срок.

Верцел – бивш пилот на изтребител и всеобхватен MacGyver – не е обмислял много задачата, тъй като вече е имало решение: Да се свърже реактивен двигател с двигател на влак.

Така той е отишъл във военновъздушната база Дейвис-Монтан в Тусон, Аризона, откъдето е взел два напълно работещи двигателя J47-19 на General Electric, преработени от пенсиониран ядрен бомбардировач B-86 Convair. За голямо учудване на всички, цялата афера струва само 5000 долара.

След това Ветцел е монтирал двата двигателя върху дизелов вагон и направил някои модификации. За да изглежда тестовият влак по-добре, е монтиран преден панел със скосена носова част – разработен от съпруга на Ветцел. Освен това двигателите са монтирани отпред – също предложение на г-жа Ветцел. Влакът – кръстен „Черен бръмбар“ е бил готов за пробното си пускане.

През юли 1966 г. тестовият влак профучава по пътя между Бътлър, Индиана, и Еър Лайн Джънкшън, Охайо. Участъкът представляваше 68 мили (110 км) ивица от допирателни двойни коловози. Както се оказва, Дон Ветцел е сложил тежката си ръка на дросела и мотриса му е разбила релсите с пикова скорост от 196 mph (315 kmph).

Без да знаят за усилията на американците, французите са установили скоростен рекорд за влакове с реактивно задвижване – 202 mph (325 kmph) само няколко месеца по-рано (макар и не в обикновен пътнически вагон). Ако знаеше тази малка подробност, Дон със сигурност щеше да удари своите турбини на General Electric, за да открадне короната.

Въпреки това постижението му постави рекорд за скорост на влаковете в САЩ – 183,68 мили в час (295,6 км/ч), измерено от официалните таймери. Във видеото можете да видите как Дон си спомня подвига си и се шегува как е поставил рекорд за скорост, докато натиска спирачките.

Крайъгълният камък, поставен на този ден, остава както най-бързият лек железопътен транспорт в САЩ, така и най-бързият влак с реактивен двигател в света. Интересното е, че двата задвижващи агрегата на бомбардировача бяха избрани, защото „бяха най-евтините налични двигатели с 5000 к.с.“. За да добавят към това невероятно качество, Ветцел и неговият екип преобразуваха двигателите да работят с конвенционално локомотивно гориво.

След рекорда от 1966 г. мотрисът M-497 е лишен от двигателите си и е използван за части в продължение на близо две десетилетия. През 1984 г. железопътната компания бракува историческото превозно средство и безценна част от автомобилната легенда е загубена завинаги.

 

Продължи с четенето

Новини

ВИДЕО: Stellantis получават от Ample технология за смяна на батерии

Published

on

By

Stellantis си партнира с Ample, за да предостави на собствениците на EV напълно заредена батерия за по-малко от пет минути.

Гигантската автомобилна група Stellantis си партнира с Ample, за да създаде технология за зареждане на EV, която да осигури на шофьорите напълно заредена батерия само за пет минути. Stellantis има за цел да интегрира сложната модулна система за смяна на батерии на Ample в своите електрически превозни средства, включително Fiat 500e, Maserati Grecale Folgore и GranTurismo Folgore. Скоро ще бъдат налични напълно електрически Dodge Charger, RAM 1500 REV и Chrysler 300 заместител.

Смяната на батерията би позволила на клиентите да сменят своята изтощена батерия с напълно заредена в специална станция за смяна, минимизирайки времето за изчакване и по този начин доближавайки презареждането на EV до традиционното изживяване за зареждане с гориво. Как обаче тези батерии ще се поберат в автомобилите Stellantis?

Поради своя модулен дизайн, батерийният пакет Ample може да се постави в пространството, заемано от оригиналната батерия. Това означава, че Stellantis може да използва технологията на Ample, без да реинженерира която и да е от колите си, и предполага, че други производители на автомобили също могат да приемат тази система.

Проектът трябва да започне следващата година в Мадрид, Испания, с автопарк от 100 Fiat 500e EV, които са част от услугата за споделяне на автомобили Free2move. След като проектът стартира, технологията за смяна на батерията на Ample ще бъде достъпна за клиентите като абонаментна услуга. На теория това би намалило първоначалните разходи за превозното средство и би облагодетелствало клиента, тъй като най-добрата технология за батерии ще бъде достъпна за него.

Докато някои автомобилни производители не виждат смисъл в технологията за смяна на батерии, други инвестират в идеята. Fisker е един от тях и възнамерява да интегрира модулните батерии на Ample през 2024 г.

„Решението за модулна смяна на батерии на Ample има възможността да предложи на нашите клиенти по-голяма енергийна ефективност, изключителна производителност и по-ниско безпокойство“, каза Рикардо Стамати, старши вицепрезидент на Stellantis, бизнес отдел за зареждане и енергия.

Смяната на батериите ще се извърши в станции, които могат да бъдат разгърнати след три дни. Това бързо време за изпълнение означава, че достатъчно станции за смяна на батерии могат бързо да се появят в гъсто населени райони, което позволява на компанията да се погрижи за нарастващия брой собственици на електромобили. След като автомобилът е паркиран вътре, всичко, което водачът трябва да направи, е да започне процеса чрез мобилно приложение и в рамките на пет минути напълно заредена батерия ще бъде монтирана в автомобила.

Услуга като тази несъмнено ще убеди повече собственици на автомобили с ДВГ да обмислят дали да не преминат на електромобили.

Продължи с четенето

Спорт

Задвижвани с водород F1 автомобили? Ново гориво се разглежда в изследователски проект

Published

on

By

Формула 1 обяви, че обмисля използването на водород в бъдеще, тъй като шампионата се стреми да стане въглеродно неутрален след малко повече от шест години.

Серията ще разгледа начини, по които може да използва горивото в състезания и транспорт като част от работна група с ръководния орган на състезанията, FIA, и новата серия Extreme H раликрос, която има за цел да бъде първият шампионат, задвижван с водород през 2025 г. . Водородът вече беше обсъждан като потенциално гориво за F1 през 2030 г., тъй като поредицата се опитва да постигне целта си за нулеви емисии, като същевременно остава подходяща за феновете, производителите и спонсорите.

От 2026 г. колите за Гран При ще се движат със синтетично гориво, което ще се счита за въглеродно неутрално, тъй като е направено с помощта на възобновяема енергия за извличане на въглерод от въздуха и комбинирането му с водород. Но въпреки нарастващите производствени мощности за зелено гориво, бъдещето на новите автомобили с двигатели с вътрешно горене остава съмнително. Развитието на тези модели на практика е спряло, тъй като производителите преминават към електрически автомобили, а много инвестират и във водородна технология.

F1 sustainable fuel rear wing

Големи международни инвеститори, включително Саудитска Арабия, също финансират водородни инициативи и стоят зад плановете електрическата серия Extreme E да премине към водородно захранване след малко повече от година. Новите автомобили Extreme H ще използват горивни клетки за генериране на електричество от водород и кислород, а серията трябва да се превърне в пълноправен световен шампионат на FIA през 2026 г.

Смята се обаче, че F1 е по-вероятно да приеме двигатели с водородно горене, които използват водород вместо бензин, и ще поддържат звука от състезанията за Гран При, като същевременно отделят само вода.

Висши фигури от F1 вече повдигнаха перспективата за задвижвани с водород двигатели във F1. През 2020 г. Пат Саймъндс, главен технически директор на F1, каза, че двигателят от следващо поколение, който ще се състезава от 2026 г., вероятно ще бъде последният, който използва бензин и че неговият наследник, който се очаква да се появи около 2032 г., може да използва водород. „Може да се окаже, че следващият енергиен блок, който произвеждаме, е последният, който правим с течни въглеводороди“, каза той. „Мисля, че има много голяма вероятност все още да има двигател с вътрешно горене, но може би той работи с водород.“

През 2021 г. Рос Браун, който тогава беше управляващ директор на F1 за моторните спортове, каза: „Може би водородът е пътят, който Формула 1 може да има, където запазваме шума, запазваме емоцията, но преминаваме към различно решение.

Саймъндс повтори, че водородът е опция за бъдещето като част от съобщението на работната група. „Нашият спорт има традиция да извежда новите технологии на преден план в общественото възприятие за невероятно кратки срокове“, каза той. „С смекчаването на изменението на климата в челните редици на съзнанието на всеки, ние се ангажираме да насърчаваме устойчивостта и следователно трябва да проучим всички области на декарбонизация на сектора на мобилността. Това трябва да включва устойчиви течни въглеводородни горива, електрификация и водород.“

Няколко национални забрани за продажбата на нови автомобили, работещи с горива, базирани на петрол, трябва да бъдат въведени през 2030 г. — Великобритания определи дата 2035 г. Това накара автомобилните компании да насочат вниманието си почти изцяло към по-екологични превозни средства: електрически автомобили , както и алтернативи като водород.

Повечето петролни компании имат водородни инициативи, включително държавната фирма в Саудитска Арабия и спонсорът на Aston Martin Aramco; Shell, която спонсорира Ferrari и изгражда най-големия завод за възобновяем водород в Европа; Спонсорът на Red Bull ExxonMobil има планове за още по-голямо съоръжение в Тексас.

Въпреки това, все още трябва да се извърви дълъг път, преди водородът да стане нещо подобно на жизнеспособно гориво като електричеството, да не говорим за петрола. Както при другите горива, получаването на чист газ е енергоемко и след това той трябва да бъде компресиран, така че резервоарът да осигури реалистичен обхват.

Това изисква резервоари под налягане, както за съхранение, така и в автомобили, и специална мрежа за доставки, която, с изключение на няколко бензиностанции предимно за търговска или изследователска употреба, всъщност не съществува.

Това не е попречило на компаниите да инвестират сериозно в технологията; Toyota и Honda произвеждат автомобили с водородни горивни клетки от години, а конвенционалните двигатели също се тестват.

Продължи с четенето

Новини

Ferrari подава патент за електрически мотор в колелото

Published

on

By

Ferrari са подали заявка за патент за електрически двигатели в колелата. Патентната заявка е подадена в Службата за патенти и търговски марки на САЩ (USPTO) на 21 април и публикувана на 2 ноември. В нея Ferrari обяснява, че двигателите в колелата освобождават вътрешно пространство и също така премахват необходимостта от скоростни кутии за прехвърляне на мощност от централно монтирани двигатели към колелата.

Както е описано в приложението към патента, дизайнът на Ferrari се основава на безчетков синхронен променливотоков двигател с постоянен магнит. Този тип двигател има статор в центъра си, заобиколен от ротор, който се върти от магнитни сили. Ferrari предлага статорът да стане част от главината на колелото и да се прикрепи роторът към джантата, който след това ще се върти заедно с ротора. Няколко компании са експериментирали с двигатели в колелата, включително Lordstown Motors. Пикапът Lordstown Endurance е произведен за кратко с помощта на двигатели в колелата, лицензирани от словенската фирма Elaphe.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2023 AutoZona.bg.