Батериите на бъдещето ще се правят от … дърво – AUTOZONA.bg
Connect with us

Технологии

Батериите на бъдещето ще се правят от … дърво

Публикувано преди

на

Преди около осем години голям производител на хартия във Финландия осъзнава, че светът се променя. Възходът на дигиталните медии, спадът в офис печата и намаляващата популярност на изпращането на неща по пощата – наред с други фактори – означават, че при хартията е започнал стабилен спад.

Stora Enso е компания във Финландия, която се описва като „един от най-големите частни собственици на гори в света“. Като такъв, компанията има много дървета, които използва за производството на дървени продукти, хартия и опаковки, например.

Сега обаче те искат да произвеждат нещо съвсем различно – батерии за електрически превозни средства, които се зареждат само за осем минути. Компанията наема инженери, за да проучат възможността за използване на лигнин – полимер, открит в дърветата.

Около 30% от дървото е лигнин, в зависимост от вида, а останалото е до голяма степен целулоза. „Лигнинът е лепилото в дърветата, което залепва целулозните влакна заедно и също така прави дърветата много твърди“, обяснява Лаури Лехтонен, ръководител на базираното на лигнин решение за батериите Lignode на Stora Enso.

Лигнинът, като полимер, съдържа въглерод. А въглеродът е чудесен материал за жизненоважен компонент в батериите, наречен анод. Литиево-йонната батерия в нашия телефон почти сигурно има графитен анод – графитът е форма на въглерод със слоеста структура. Инженерите на Stora Enso решават, че могат да извлекат лигнин от отпадъчната целулоза, която вече се произвежда в някои от техните съоръжения, и да преработят този лигнин, за да направят въглероден материал за аноди на батерии. Фирмата си партнира с шведската компания Northvolt и планира да произвежда батерии още през 2025 г.

Тъй като все повече и повече хора купуват електрически автомобили, глобалният апетит за батерии се очаква да нарасне рязко през следващите години. Както вижда Лехтонен, „търсенето е просто умопомрачително“.

През 2015 г. са необходими няколкостотин допълнителни гигаватчаса (GWh) всяка година в световните запаси от батерии. Но това ще скочи до няколко хиляди допълнителни гигаватчаса, необходими годишно до 2030 г., тъй като светът се отдалечава от изкопаемите горива, според консултантската компания McKinsey.

Проблемът е, че литиево-йонните батерии, на които разчитаме днес, до голяма степен зависят от вредните за околната среда промишлени процеси и минното дело. Освен това някои от материалите за тези батерии са токсични и трудни за рециклиране. Производството на синтетичен графит, например, включва нагряване на въглерод до температури до 3000°C в продължение на седмици. Енергията за това често идва от електроцентрали, работещи с въглища в Китай, според консултантската компания Wood Mackenzie. Затова се търсят устойчиви материали за батерии, които са по-широко достъпни. Някои казват, че можем да ги намерим в дърветата.

„Като цяло всички батерии се нуждаят от катод и анод – съответно положителните и отрицателните електроди, между които протичат заредени частици, наречени йони. Когато една батерия се зарежда, литиевите или натриевите йони например се прехвърлят от катода към анода, където се установяват като коли в многоетажен паркинг“, обяснява Джил Пестана, базиран в Калифорния учен и инженер, който в момента работи като независим консултант.

Когато батерията се разреди, за да захрани нещо като електрическа кола, йоните се връщат обратно към катода, след като освободят електрони – електроните се движат през проводника в електрическа верига, пренасяйки енергия към превозното средство. Графитът, казва Пестана, е „зрелищен“ материал, защото работи толкова добре като надежден анод, който позволява протичането на такива реакции.

Алтернативите, включително въглеродни структури, получени от лигнин в момента се тестват, за да покажат, че те се справят с тази задача. Има множество фирми, които изследват потенциала на лигнина в разработването на батерии, като например Bright Day Graphene в Швеция, която прави графен – друга форма на въглерод – от лигнин. Лехтонен възхвалява предимствата на въглеродния аноден материал на своята фирма, който Stora Enso е нарекла Lignode.

И въпреки че не разкриват точно как компанията превръща лигнина в твърда въглеродна структура или каква точно е тази структура, става ясно, че процесът включва нагряване на лигнина, но до температури, които не са толкова високи, колкото тези, необходими за производството на синтетичен графит.

Една важна характеристика на получената въглеродна структура е, че тя е „аморфна“ или неправилна, казва Лехтонен: „Тя всъщност позволява много повече мобилност на йоните навътре и навън.“ Stora Enso твърди, че това ще им помогне да направят литиево-йонна или натриево-йонна батерия, която може да се зарежда само за осем минути. Бързото зареждане е ключова цел за разработчиците на батерии за електрически превозни средства.

На дневен ред, разбира се, е и въпросът за устойчивостта. Челси Балдино, изследовател в Международния съвет за чист транспорт, казва, че докато лигнинът, използван за производството на аноди, се извлича като страничен продукт от процеса на производство на хартия, няма да бъдат изсичани допълнителни дървета, за да се правят батерии.

Говорител на Stora Enso потвърждава, че в момента целият лигнин, който компанията използва, е „страничен поток от процеса на производство на целулоза“ и използването му не увеличава броя на изсечените дървета или обема на дървесината, използвана в производството на целулоза, уточняват от BBC.

news.bg

Продължи с четенето

Технологии

Защо някои приложения не са налични в Android Auto

Published

on

By

Стартовият панел за приложения има много проста цел в Android Auto. Потребителите имат достъп до всички приложения, които предлагат поддръжка за Android Auto, и след това да ги стартират, като докоснат иконата. Стартовият панел за приложения е съществена част от Android Auto и е наличен както в предишната версия, така и в Coolwalk.

Новият дизайн включва специален превключвател, който позволява на потребителите да превключват от таблото за управление към стартовия панел за приложения. В предишната версия на Android Auto потребителите можеха просто да превключват от стартовия панел на приложения към интерфейса на цял екран на приложението на фокус.

Защо приложенията може вече да не се показват в стартовия панел на приложения

На теория всички приложения, които се предлагат с поддръжка на Android Auto, трябва да бъдат включени в стартовия панел. Това позволява на потребителите да ги стартират, когато мобилното устройство е свързано към главното устройство. Не са необходими промени на мобилното устройство, тъй като всички поддържани приложения се активират автоматично в Android Auto.

В някои случаи приложенията може да не са там и Google казва, че виновникът е конфигурацията на мобилното устройство.

Гигантът за търсене казва, че проблемът се случва най-вече на устройства на Samsung. Въпреки че подобни проблеми са докладвани и на други смартфони, Google обяснява, че настройките, с които се доставят телефоните на Samsung, често са виновните.

Следователно основната причина приложенията да не се показват при стартиране на приложения на Android Auto се свежда до агресивното управление на захранването на Samsung. Google обяснява, че приложенията може да са временно деактивирани и като такива са блокирани да бъдат показвани в стартовия панел за приложения на Android Auto. Ако дадено приложение не е включено в стартовия панел, то не може да работи и с Android Auto, тъй като няма начин да го стартирате. Искането на Google Assistant да стартира приложение, което не се показва в стартовия панел, е неуспешно, защото не може да бъде намерено.

Конфигурацията за управление на захранването, налична на устройствата на Samsung, има много проста роля. Чрез временно деактивиране на приложения операционната система може да подобри живота на батерията, тъй като софтуерът, работещ във фонов режим, вече не използва енергия. Производителността също трябва да бъде подобрена, тъй като ресурсите, използвани от фоновите приложения, се възстановяват.

Агресивната система за управление на захранването на Samsung се включва автоматично. Той е насочен към приложения, които не сте използвали от известно време. Ако преди това сте стартирали приложение, но не сте взаимодействали с него наскоро, то автоматично се деактивира.

Проблемът не възниква на мобилни устройства, тъй като деактивираните приложения продължават да са налични в стартовия панел на приложения. В Android Auto обаче това се случва по дизайн. Когато приложенията са деактивирани на мобилното устройство, те се премахват от стартовия панел на приложения.

Повторното активиране на деактивирано приложение е доста лесно и по-често всичко се свежда до стартирането му на мобилно устройство. След като стартирате приложение на смартфона, операционната система му предоставя необходимите ресурси. След това трябва да се покаже и на Android Auto. Стартовият панел не се опреснява автоматично, ако вече е на фокус, когато стартирате спряно приложение. Като такъв, превключвайте между стартовия панел и таблото за управление, за да видите активираните приложения.

Повторното стартиране на приложения на мобилното устройство е най-лесното решение за справяне с този проблем, но в същото време второ решение предотвратява това да се случи. Това включва промяна на настройките на устройството и следователно предотвратяване на спирането на приложенията.

За да направите това, трябва да преминете към настройките на батерията на мобилния телефон. Потърсете опция, наречена „Автоматично деактивиране на неизползваните приложения“ или „Поставяне на неизползваните приложения в спящ режим“. Деактивирайте това поведение и след това приложенията вече не трябва да бъдат спрени и следователно да останат налични в Android Auto.

На теория можете да конфигурирате изключения на мобилното устройство, за да предотвратите спирането на приложенията, които използвате в Android Auto. В същото време можете да деактивирате изцяло тази агресивна система за управление на захранването, ако искате да предотвратите деактивирането на всички приложения.

Подобни решения могат да помогнат за възстановяване на приложения на други мобилни устройства, тъй като Samsung не е единственият производител на телефони, чийто софтуер може да деактивира приложения. Целта е една и съща във всеки случай, тъй като разтоварва неизползваните приложения и спестява ресурси за подобряване на производителността на телефона.

Ако дадено приложение все още не се показва в стартовия панел на Android Auto, трябва също да проверите дали използвате най-новата версия. Грешките също могат да нарушат поддръжката на Android Auto, причинявайки изчезване на някои приложения без ясна причина. Като такова, инсталирането на най-новите версии трябва да гарантира най-стабилното изживяване. Излишно е да казвам, че поддържането на Android Auto напълно актуален и липсата на бета компилации също може да помогне за предотвратяване на проблеми, които причиняват изчезване на приложения.

Продължи с четенето

Интересно

Rolls-Roys ще прави ядрен реактор за Луната

Published

on

By

Rolls-Royce получи финансиране за изграждане на ядрен реактор, който да се използва в база на Луната. Може да звучи като сюжет от филм за Джеймс Бонд, но всъщност е част от съвсем реален проект, който има за цел да изследва как хората живеят и работят на лунната повърхност.

Космическата агенция на Обединеното кралство даде на Rolls-Royce нови 2.9 милиона паунда за изграждане на реактора, след като беше извършено проучване срещу 249 000 паунда миналата година. То отново бе финансирано от британското правителство.

Инженери и учени от британската фирма работят по програмата Micro-Reactor, която ще проучи как ядрената енергия може един ден да поддържа база на Луната на пълен работен ден.

Rolls-Royce се стреми да има готов реактор до 2029 г. Компанията си сътрудничи с университети, включително Оксфорд, Бангор, Шефилд и Брайтън, за да постигне целта.

„Изследването на Космоса е най-добрата лаборатория за толкова много от трансформационните технологии, от които се нуждаем на Земята: от материали до роботика, хранене, чисти технологии и много други“, каза министърът на науката Джордж Фрийман, цитиран от SkyNews.

„Това иновативно изследване на Rolls-Royce може да постави основите за осигуряване на непрекъснато човешко присъствие на Луната, като същевременно подобри по-широто присъствие на Обединеното кралство на Луната, създавайки работни места и генерирайки допълнителни инвестиции“, казва д-р Пол Бейт, главен изпълнителен директор на Космическата агенция на Обединеното кралство

Идеята за работа на Луната идва, тъй като има идея хора да се върнат там след повече от 50 години. Мисията на НАСА Artemis стартира през ноември и има за цел да върне астронавтите, включително първата жена, обратно на повърхността до края на 2025 г.

economic.bg

Продължи с четенето

Технологии

Czinger и Xtrac произведоха първата в света 3D отпечатана скоростна кутия

Published

on

By

Оптимизацията на топологията бързо набира популярност в света на инженерството, особено в 3D печата, и е известна със своите отчетливи, почти органично изглеждащи форми. Сега една автомобилна компания се възползва от тази технология, за да разшири границите на възможното.

Американският производител Czinger Vehicles обяви тази седмица, че с помощта на Xtrac ще бъде първият автомобилен производител на земята, който ще включи 3D отпечатана, топологично оптимизирана трансмисия в своя автомобил.

21C, представен през 2021 г., може да се похвали с най-високата мощност на задвижването на планетата, според Czinger. Състои се от 2,9-литров V8 с двойно турбокомпресор и плоска манивела, който може да се върти до 11 000 об/мин, както и чифт електрически мотори, които въртят предните колела. Като цяло тази конфигурация осигурява впечатляващите 1233 конски сили (1250 к.с. / 919 kW).

Това е много мощност, с която трябва да се справи трансмисията и в опит да запази теглото си ниско, автомобилният производител се обърна към топологична оптимизация. Тази нова 3D отпечатана алуминиева трансмисия позволява най-високия въртящ момент, предаван на маса на скоростната кутия на всяко превозно средство, разрешено за движение по улиците в света, твърди автомобилният производител.

За да създаде автоматизираната, седемстепенна, полусеквенциална скоростна кутия, компанията се обърна към Xtrac, който произвежда трансмисии и диференциали за моторни спортове от 1984 г.

„Това, което нашите инженери на Xtrac постигнаха в тандем с Czinger и Divergent, е новаторско“, каза Адриан Мур, главен изпълнителен директор на Xtrac. „Беше изключително интересно и много стимулиращо за нашите инженери, които работят в тясно сътрудничество, за да съживят тази авангардна иновация.“

 Czinger And Xtrac Have Produced World’s First Topology-Optimized 3D Printed Gearbox

Трансмисията може да се похвали с превключване под 100 милисекунди за оптимална производителност. Тази скорост е полезна и за комфорта, тъй като в комбинация с двуцевното задействане на предавките позволява безпроблемното прехвърляне на мощността от електрическите предни колела към задвижваните от двигателя с вътрешно горене задни колела.

„Горди сме да обединим инженерите на Czinger от световна класа с тези от Xtrac; заедно разработихме невероятна, първа в индустрията скоростна кутия, която наистина е на върха на производителността,” каза Лукас Цингер, съосновател на автомобилния производител. „Нямаме търпение да разбием още рекорди, докато използваме тази система през 21 век“

 Czinger And Xtrac Have Produced World’s First Topology-Optimized 3D Printed Gearbox

Продължи с четенето
Advertisement

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 AutoZona.bg.