Лукойл търси купувач на активите си в Румъния и Молдова! Няма да продава рафинерията в Бургас – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Лукойл търси купувач на активите си в Румъния и Молдова! Няма да продава рафинерията в Бургас

Публикувано преди

2 години

на

Руската енергийна компания Лукойл може да продаде бизнеса си в Румъния и Молдова, който се състои от вериги бензиностанции, рафинерия в Плоещ, Румъния, вятърен парк в Румъния и петролни депа в двете страни, съобщиха местни медии.

Решението идва на фона на санкциите, наложени от ЕС на руски петролни компании, влезли в сила на 5 декември 2022 г., които засягат и дейността на Лукойл.

Според Съвета за конкуренция на Молдова Лукойл Молдова притежава около 20 процента от пазара на горива на дребно в страната. Компанията обслужваше около 40% от вноса на дизел и около 33,5% от вноса на бензин в Молдова.

Лукойл притежава най-голямата мрежа от бензиностанции в Молдова – 105, като през 2021 г. те са реализирали печалба от около 60 млн. молдовски леи, или около 3 млн. евро. Лукойл притежава около 315 бензиностанции в Румъния, рафинерия в Плоещ и има близо 3000 служители в страната.

Лукойл е третият по големина играч на пазара за продажба на горива в Румъния, който се оценява на около 13 милиарда леи годишно [около 2,6 милиарда евро]. Нетната й печалба в Румъния се е увеличила със 7 процента през 2021 г. до 160 милиона леи [около 32 милиона евро] спрямо 149 милиона леи през 2020 г.

Според пазарни източници вероятните купувачи на бизнеса в двете страни ще бъдат англо-холандската компания Royal Dutch Shell, най-значимият играч на европейско ниво, или казахстанската група KazMunaiGaz, която в двете страни притежава мрежа от бензиностанции Rompetrol.

Shell продаде своите руски активи на Лукойл – 114 бензиностанции и завод за смазочни материали в Торжок – през май 2022 г., около три месеца след като Русия нахлу в Украйна.

Лукойл претърпя няколко смени на върха напоследък. Бившият председател Вагит Алекперов подаде оставка през април 2022 г. от поста, който заемаше от 1993 г., а председателят на борда Равил Маганов почина, след като се предполага, че е паднал от прозореца на болница в Москва през септември 2022 г.

В същото време Лукойл генерира огромни печалби от рафинерията си Бургас, след като България успя да издейства дерогация за руския петрол. В България Лукойл държи над 90% от пазара на едро на горива, като руската компания се радва и на добро отношение от българските власти. Това са и причините активите на Лукойл в България да не се продават.

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Цените на петрола вървят към първи седмичен спад от над месец

Published

един ден ago

on

01/24/2025

By

Котировките на петрола се насочват към първо понижение на седмична база от четири такива периода. Това се случва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви широкообхватен план за увеличаване на производството в САЩ и поиска от ОПЕК по-ниски цени на суровината, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа, отстъпигха с 9 цента до 78,20 долара за барел.

Американският лек суров петрол поевтиня също с 9 цента до 74,53 долара в азиатската електронна сесия тази сутрин.

От началото на седмицата Брент губи 3,18 на сто от стойността си, а американският сорт – 4,28 на сто.

„Цените на суровия петрол се понижаваха през цялата тази седмица, като инвеститорите започнаха да преоценяват към понижение рисковете след прекратяването на огъня в Газа, докато се подготвяха за промяната на енергийната политика на Тръмп“, коментира Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор във „Филип Нова“ (Phillip Nova).

На този фон запасите от суров петрол в САЩ миналата седмица са достигнали най-ниското си ниво от март 2022 г., показаха данните на Управлението за енергийна информация на САЩ. Американскитя резерви от суровината са намалели с 1 милион барела до 411,7 милиона барела през седмицата до 17 януари, отбелязвайки девети пореден седмичен спад.

Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

4 дни ago

on

01/21/2025

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

5 дни ago

on

01/21/2025

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО