Какво ще се случи с цената на петрола през 2023 година? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Какво ще се случи с цената на петрола през 2023 година?

Публикувано преди

2 години

на

Новата 2023 година започна с чуствителен спад в цената на петрола, като на 1 януари цената на сорт Брент бе малко под $ 86 за барел, а в момента – 5 дена по-късно цената вече е $79.55 за барел. Това естествено се отрази и на цените на бензиностанциите, където цената на дизела на веригите вече е под 3 лева за литър.

Ще продължи ли да пада цената на петрола?

Само преди няколко месеца цената на петрола скочи заради войната в Украйна и опасенията, че Европа ще остане без дизел. Санкциите срещу Русия също допринесоха за увеличението на цената, а европейските рафинерии поръчаха рекордни количества петрол преди ембаргото, за да се застраховат срещу евентуален недостиг. Настъпващата рецесия в Европа и намаленото търсене в Китай заради Ковид-мерките обаче доведоха до намаляване на търсенето на петрол, а рафинериите имат рекордни количества произведени дизел и бензин на склад. Страните от ОПЕК не успяха да намалят обемите си и така да спрат падането на цената. Януари е месеца с традиционно слабо потребление на петрол, така, че тенденцията за спад в цената на петрола най-вероятно ще се запази. Няма да е изненада ако в края на януари петрола стане около $75 за барел и видим на бензиностанциите цени от 2.80 лева за литър дизел.

Какво може да се обърка?

Намаляването на цената на петрола обаче не е устойчива тенденция и не е малка вероятността тренда да се обърне. Основната причина за това е …. Китай. С началото на Новата година китайските власти се решиха на кардинални промени спрямо Ковид пандемията и отмениха всички  драстични ограничения. Това в рамките на няколко месеца може да изстреля китайската икономика, която две години бе ограничавана. Това неминуемо ще доведе до рязко увеличаване на потреблението на петрол и от там на увеличение на цената. Това естествено би се случило ако китайското правителство удържи да не върне мерките обратно. Другият непридвидим фактор е Русия, която многократно заплаши, че ще спре износа на петрол ако се въведе таван на цената му. Таванът за цената на руския петрол вече е факт, но износа продължава. Неблагоприятен изход от войната в Украйна обаче може да промени това. При най-лошия сценарий от скок на икономиката в Китай и спиране на петрола от Русия – цената на петрола може отново да мине $ 100 за барел. Да се надяваме обаче, че нещата няма да се развият точно така. Умереният сценарий е за плавно увеличение на китайската икономика, с частични ограничения заради Ковид и постепенно намаляване на обемите произведен петрол от ОПЕК, което би закрепило цената на петрола около $ 75 – $ 80 за барел. Това би означавало цени на дизела доста под 3 лева на колонките на бензиностанциите.

инж. Пламен Дочев

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Цените на петрола вървят към първи седмичен спад от над месец

Published

2 дни ago

on

01/24/2025

By

Котировките на петрола се насочват към първо понижение на седмична база от четири такива периода. Това се случва, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви широкообхватен план за увеличаване на производството в САЩ и поиска от ОПЕК по-ниски цени на суровината, предаде Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент от Северно море, който е референтен за Европа, отстъпигха с 9 цента до 78,20 долара за барел.

Американският лек суров петрол поевтиня също с 9 цента до 74,53 долара в азиатската електронна сесия тази сутрин.

От началото на седмицата Брент губи 3,18 на сто от стойността си, а американският сорт – 4,28 на сто.

„Цените на суровия петрол се понижаваха през цялата тази седмица, като инвеститорите започнаха да преоценяват към понижение рисковете след прекратяването на огъня в Газа, докато се подготвяха за промяната на енергийната политика на Тръмп“, коментира Приянка Сачдева, старши пазарен анализатор във „Филип Нова“ (Phillip Nova).

На този фон запасите от суров петрол в САЩ миналата седмица са достигнали най-ниското си ниво от март 2022 г., показаха данните на Управлението за енергийна информация на САЩ. Американскитя резерви от суровината са намалели с 1 милион барела до 411,7 милиона барела през седмицата до 17 януари, отбелязвайки девети пореден седмичен спад.

Продължи с четенето

Горива

Държавата да купи рафинерията в Бургас: Необходимост или риск?

Published

4 дни ago

on

01/21/2025

By

От една година руската компания Лукойл търси купувач на активите си в България – рафинерията в Бургас, петролопровода Бургас-София, акцизните бази за горива и веригата бензиностанции Лукойл. Притеснителното в тази ситуация е поведението на държавата, която е заела позицията на страничен наблюдател, въпреки, че притежава „Златна акция“ в рафинерията. Тази пасивна позиция на държавата е абсолютно недопустима тъй като и рафинерията и петролопровода и базите за горива са от изключително значение за националната сигурност за държавата? Но защо тези активи са от такова голямо значение за икономиката на страната?
Има ли належаща необходимост държавата да купи активите на Лукойл България?
Рафинерията в Бургас е единствената в страната и като такава тя има монополно положение при производството и предлагането на горива, има огромно влияние върху икономиката на страната и не на последно място има огромен дял от приходите в бюджета от акциз, ДДС и данъци. По мое мнение при сегашната сложната и постоянно променяща се геополитическа среда оставането на рафинерията в ръцета на външна частна компания е неоправдан риск и не бива да се допуска от държавата.
Петролопроводът Бургас – София е единствената възможност акцизните бази да се снабдяват с необходимите количества горива директно от рафинерията в Бургас. Петролопроводът осигурява и връзката на базите за съхранение на държавния резерв за горива с останалите петролни бази и това прави и петролопровода и акцизните петролни бази обекти от ключово значение за националната сигурност на държавата. Оставането им в този момент в ръцете на външна частна компания поставя държавата пред невъзможност за контрол над тях в извънредна ситуация и невъзможност за упражняване на перманентен контрол над техническото им състояние и поддръжката.
Какви са рисковете при влизането на държавата в рафинерията?
Има десетки ако не и стотици примери как държавата е лош стопанин на едно или друго предприятие. Принципно погледнато влизането на държавата като собственик в една компания трябва да става само в краен случай или във форсмажорни обстоятелства. Без да звучи пресилено рафинерията в Бургас в момента има същото ключово значение за националната сигурност както и АЕЦ Козлодуй. Най-големият риск при държавно управление на рафинерията е нейното управление. Петролният бизнес е специфичен и много малко са хората, които притежават необходимите знания и опит да управляват рафинерия и петролни бази, от който зависи цялата икономика на страната. Едно неадекватно управление би могло да нанесе огромни щети и затова избора на екип би било най-голямото предизвикателство особено в сложната политическа ситуация в момента. Тъй като това е може би най-големия бизнес в страната, то апетитите за политическото му овладяване биха били големи.
Убеждаването на професионалисти да се включат в това управление също е от ключово значение. Държавата досега многократно е показвала, че заемането на важни медиджърски постове в държавни компании е възможно най-несигурното нещо. Смяната на представителя на държавата в Надзорния съвет в Лукойл е последният пример как избран с конкурс професионалист бива сменен само след няколко месеца без никакви мотиви и заменен с удобен държавен чиновник.
Какви са възможностите на държавата?
Първата възможност е държавата да не предприема никакви действия, да остане в изчаквателна позиция и Лукойл да си избере купувач за рафинерията. За държавните институции остава възможността да одобрят сделката, но не и да променят условията на така наречената“златна акция“ и нейните правомощия. При този вариант собсвеника ще е друг, но проблемите с монопола на петролния пазар би останал. При този вариант икономиката на страната, приходите в бюджета и инфраструктура от стратегическо значение за националната сигурност ще остане както и досега в зависимост от една външна частна компания.
Втората възможност е държавата да използва опцията като притежател на „златна акция“ да предложи на Лукойл да купи целия им бизнес в България. При този вариант рафинерията най-вероятно ще стане собсвеност на новосъздадена държавна фирма, която ще внася петрол, ще управлява рафинерията и ще продава горива в страната и в чужбина. Акцизните бази и тръбопровода най-вероятно ще бъдат прехвърлени в отделна компания, която ще управлява петролните резерви и ще отговаря за функционирането на петролопровода. Рисковете при този вариант са да се стигне до занижен контрол, корупция или лошо управление, които да доведат до проблеми в работата на рафинерията и дори до криза за горива.
Третата възможност на държавата е да купи активите на Лукойл България и вече като собсвеник да търси външен инвеститор. При този вариант избора на бъдещ инвеститор вече е в ръцете на държавата и тя може да промени както условията при които може да упражнява контрол както над рафинерията, така и за упражняване на надзор над ключовата инфраструктура. При този вариант след придобиването на активите на Лукойл България държавата има въззможност да отдели акцизните бази и петролопровода в отделна фирма и да търси инвеститор само за рафинерията и за веригата бензиностанции. При този вариант покупката от страна на държавата елиминира възможността Лукойл да избере фиктивен купувач и на практика рафинерията да остане под руски контрол. Другата реална полза както споменах е възможността държавното участие да бъде преформатирано и държавният интерес да бъда защитен по много по-адекватен начин.
За да бъдат осъществени втория или третия вариант е необходимо първо да се вземе политическо решение, след което да се пристъпи към активни разговори с Лукойл и към търсене на варианти за финансовото обезпечаване на сделката. За постигането на всичко това е необходимо време, а за съжаление от досегашните действия (т.е. бездействия) на държавата в лицето на последните енергийни министри можем да заключим, че държавата е избрала да заеме изчаквателна позиция относно предстоящата продажба на рафинерията и не възнамерява да предприема каквито и да е действия по въпроса. Това изцяло обслужва интересите на Лукойл и оставя инициативата в техните ръце. Мълчаниято по темата от всички политически сили ясно показва, че темата или тотално е неглижирана от тях или са надделяли нечии интереси за запазване на сегашното положение.

 

 

Продължи с четенето

Горива

Връщането на Тръмп моментално обърна цената на петрола

Published

5 дни ago

on

01/21/2025

By

Идването на новия президент Доналд Тръмп се очакваше да се отрази на международните пазари и най-вече на цените на петрола. Едва ли някой е очаквал Тръмп да навлезе толкова ударно в своите задължения и да разпише стотици укази още в първите часове след полагането на клетва и на практика да зададе нов курс на развитие не само на САЩ, но и на света.
Един от най-важните укази на Доналд Тръмп е обявяването на извънредно положение в енергетиката на САЩ, с което отменят всякакви субсидии за възобновяемата енергия и се дава сериозно предимство и стимули за драстично увеличаване на производството на петрол.
Пазарите веднага реагираха на това и още на сутрешната търговия на азиатските борси като фючърсите на суровия петрол Brent паднаха с 11 цента, или 0,14%, до 80,04 долара за барел до 01:56 GMT. Най-активно търгуваният междинен суров петрол от Западен Тексас през март падна с 67 цента до 76,72 долара за барел от затварянето в петък. За спада на цените допринесе и решението на Тръмп да се въздържи от прилагането на нови мита.
Припомням, че САЩ са най-големият производител на суров петрол в света с 20,1% от световното производство. Очакваното увеличение на тяхното производство на петрол ще увеличи допълнитено тежестта на САЩ на петролните пазари. Напълно реален сценарий е цените на петрола вече да се определят не от ОПЕК+, а от Тръмп и пазарите да се съобразят с наложения от него „Ценови диапазон на Тръмп“.

 

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО