Началото на марката е положил младият ключар Адам Опел през 1862-а. След неговото чиракуване и странствания в работилницата на баща си създал първата шевна машина Opel. През последващото десетилетие историята на Opel познавала само една посока: на все повече успех. През 1868-а, благодарение на зестрата от съпругата си, създал голяма фабрика за производство на шевни машини. Скоро след това Опел въвел синовете си в производството на велосипеди. Първото произведено колело било високо колело, по-късно последвали дамски и мъжки модели велосипеди. До смъртта си през 1895-а, Адам Опел превърнал фирмата си в един от най-големите производители на шевни машини и велосипеди в Европа. Това, което му принадлежало като управител на компанията, синовете му инвестирали също толкова умно: през 1899-а в Рюселхайм започнало производството на автомобили.

От 1899-а до 1930-а Opel се превърнал в най-големия немски автомобилопроизводител

Луксозната „Патент система Фрийдрих Лутцман“ е първата кола Opel. Обаче пробивът на пазара сътворил простичкият, но солиден Opel 4/8 PS, разговорно наричан „докторска кола“. Инфлацията след Първата световна война тласнала в нова посока: с Opel 4/8 PS започнало масово производство по американски модел. Износът на автомобили се покачил значително, а цените падали. Броят на работниците се утроил до 1930-а. Opel е вече най-големият немски автомобилопроизводител и се превръща в акционерно дружество. Световната икономическа криза, увеличаващият се внос на американски автомобили и свитият пазар водят до това, че двамата братя Опел продават компанията си на Дженеръл Моторс. Оказва се, че това е била и за двете страни една изгодна крачка.

От 1930-а до 1960-а: Успех с автомобили, военна продукция и ново начало

През 30-те години на 20-и век се утвърдили като производители на здрави коли с дълъг живот, които са се доказали в различни ситуации от реалния живот. По време на Втората световна война в Рюселсхайм не произвеждали автомобили, а бронирани части и такива за самолети. Заводът в родния град бил наполовина унищожен от бомбите, а след войната бил поет от американското военно управление, което заводът на Opel в Брандербург изгонил по време на Съветския съюз. Три години по-късно Дженеръл Моторс се заема с ръководството на продукцията в Рюселсхайм. С основаването на Бундес републиката започва вторият подем за Opel : Автомобилите се купували с отлични темпове като символ на висок статус. Моделите от 1950-а са ориентирани към американския дизайн: светещ хром, широки дискове, предпазващи от вятъра, малки задни стабилизатори и необичайни форми. Всичко това пасвало идеално на икономическото чудо на времето.

От 1960-а до 2000-та: лидер на пазара, понижени продажби и проблеми с качеството

Продукцията от Рюселсхайм се разпръснала по всички краища. В Бохум се създал завод, където се произвеждали само Кадети. В средата на 60-те години на 20-ти век Opel атакувал висшата класа с модела „KAD-Reihe“. Капитан, адмирал и дипломат са от първото поколение – точно според традицията на американския дизайн. Моделите изглеждали сходно, но се различавали по големина на мотора, оборудване и цена. През 1971-а бил произведен десетмилионният Opel. Пазарният дял възлизал на двадесет процента и е по-голям от това на съперника Фолксваген. В началото на 80-те години графиките за продажбите на автомобилопроизводителя след тридесет години отново били на червено. Производството на Corsa било изместено в Испания. В последвалите години се забелязват знаците на кризата: грешки на ръководството и проблеми в качеството довели до загуби, възлизащи на милиарди.

От 2000-та: Свеж полъх с нови модели и иновативни решения

Към края на хилядолетието Opel внесъл в действие нова палитра от модели: старите коли били коригирани, нови модели стимулирали търговията. Моделът Zafira бързо се установил като водач на пазара при компактните ванове. Speedster се харесвал нa феновете на спортни автомобили, а семействата харесвали Meriva. Също така Insignia и Elektro-Hybrid Ampera намерили своите купувачи. През 2012-а малкият джип Mokka се превърнал в изненадващ хит. Освен това проблеми при качеството били разрешени. Дълго съществуващата тема с ръждата е най-накрая разрешена. През 2009-а финансовата криза достига също и Рюселсхайм. Американският концерн обявява стачка, обмисля се раздяла. Всъщност Опел остава част от Дженеръл Моторс, но през 2014-а заводът в Бохумер затваря окончателно врати. Ами бъдещето? Opel тръгва уверено към електрификацията, развитието на нови модели и върху иновативни услуги и мобилни решения.