Фигурата на Особения управител, който да управлява рафинерията в Бургас за пръв път бе въведена преди две години. Тогава правителството на Денков прокара закон за поемане на оперативен контрол над рафинерията в Бургас при наличие на форсмажорни обстоятелства. Идеята бе чрез него държавата да обезпечи работата на рафинерията, за да елиминира опасността държавата да остане без горива. Тази практика не е прецедент и пример за това е Германия, където рафинерията на Роснефт от години се управлява от Особен управител. Именно и това бе причината санкциите от САЩ да не важат за Германия.

British Petroleum (BP) проявява сериозен интерес да поеме ролята на „особен управител“ на българските активи на „Лукойл“, съобщи агенция Фокус. Ако това се случи, ще бъде първият случай, в който западна енергийна компания поема управлението на ключов стратегически обект в България, засегнат от международни санкции срещу Русия.

Очаква се промените да бъдат разгледани първо в ресорните парламентарни комисии, а след това и в пленарната зала. Целта е да се осигури непрекъсната работа на рафинерията в Бургас след 21 ноември, когато влизат в сила ограниченията, свързани с американските санкции.  Според енергийни експерти, назначаването на „особен управител“ е единственият реалистичен вариант рафинерията да продължи да съществува, без да нарушава международните ограничения.

Цените на петрола се повишиха умерено в ранната азиатска търговия в понеделник, след като ОПЕК+ избра ограничено увеличение на производството през декември и отложи по-нататъшни увеличения през първото тримесечие на 2026 г., което сигнализира за предпазливост на фона на несигурността в търсенето.

Към момента на писане, Brent се търгуваше с 0,54% нагоре до 65,12 долара за барел, докато West Texas Intermediate се търгуваше на 61,33 долара, което е с 0,57% повече от предишното затваряне.

На онлайн среща в неделя осем членове на ОПЕК+ се споразумяха да увеличат производството със 137 000 барела на ден през декември 2025 г., което е в съответствие с увеличенията, наблюдавани през октомври и ноември. Важно е да се отбележи, че след това групата обяви пауза върху по-нататъшните увеличения на производството през януари, февруари и март 2026 г., позовавайки се на „сезонността“ и по-слабото търсене, типично за първото тримесечие. Пазарите на петрол реагираха положително на усилията на групата да балансира несигурността на търсенето.

Решението идва на фона на смесени сигнали и, както винаги, се тълкува по различен начин от биковете и мечките. От положителна страна, паузата може да се разглежда като ограничаване на нарастващото предлагане на пазара и оказване на подкрепа на цената. От отрицателна страна, умереното увеличение през декември и задържането в началото на 2026 г. предполагат, че ОПЕК+ остава предпазлива относно слабото търсене, особено в Азия.

Външните рискове за доставките също са фактор в по-широката картина, по-специално от по-строгите санкции на САЩ срещу руските производители на петрол и несигурността около пренасочването на експортните потоци. Междувременно световното производство от производители извън ОПЕК, включително американския шистов петрол, остава стабилно, което ограничава покачването на цените на суровия петрол на фона на умерен растеж на търсенето.

За да усложни нещата още повече, заплахата на Тръмп за военни действия както в Нигерия, така и във Венецуела повишава риска от прекъсване на доставките в два от най-големите производители на петрол в света.

Oilprice.com