Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Публикувано преди

на

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините, то нямаше да се стигне до сегашната ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабдяването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма да има. Внос обаче от днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха улеснили нещата. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само в краен случай, когато всички други лостове на държавата не дават ефект и ако се предприеме такава стъпка, то това трябва да стане при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО