Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Поемането на оперативен контрол над Лукойл – има ли рискове?

Публикувано преди

на

Преди десетина дни депутатите гласуваха законопроект за поемане на оперативен контрол над Лукойл от страна на държавата. Вносителите на закона се позовават на стратегическото значение на Лукойл за българската икономика и за подобните примери от Германия и Италия. Изложените мотиви са правилни, примерите от Европа са факт, но все пак възниква въпроса – има ли рискове?

Когато става въпрос за предприятие или отрасъл в изключително важно значение за икономиката и дори за националната сигурност всяко едно действие трябва да бъде премислено и да се отчетат всички възможни рискове. Колкото и да звучи като клише необходим е анализ, но направен не от политици, а от професионалисти в бранша.

Поемането на оперативен контрол – правилно решение или грешка? 

Дали поемането от страна на държавата на оперативен контрол над Лукойл е правилно или грешно зависи от много фактори. Първо е важно държавата да е направила абсолютно всичко необходимо Лукойл да работи по правилата, да не укрива данъци, да не злоупотребява с ценообразуването и да не постигне монополно положение на пазара на горива. Ако държавата вършеше всичко това през годините, то нямаше да се стигне до сегашната ситуация пазарния дял на руската компания да е толкова голям, че да си позволи да поставя ултиматуми на правителството. За съжаление положението е такова и през държавата има дилема – дали да натисне Лукойл да работи по правилата, да си плаща данъците и да се държи пазарно или втория вариант направо да поеме оперативния контрол. Правилното решение е да се действа по първия начин и ако не даде резултат едва тогава да се премине към втория. Дори и тогава обаче поемането на оперативен контрол може да е грешното решение в зависимост от това, кой поема контрола и как го прави.

Сегашното служебно правителство с действията си породи съмнения първо за липса на компетентност и второ за прокарване на политики, които връщат модела на Борисов под една или друга форма. Ако оперативния контрол над Лукойл се поеме от това правителство и бъде назначен управител, който ще продължи политиката на служебното правителство, то това определено би било много грешно решение. Вместо да се гарантира безпроблемната работа на Лукойл има опасност контрола над продажбите на горива да премине към близки до Борисов фирми, които да овладеят пазара на горива и да извлекат максимална печалба на гърба на цените на горивата. Подобна схема имаше по времето на Вальо Златев, когато докато той играеше карти с Борисов фирми близки до премиера получаваха най-добри условия и продажбите на Лукойл преминаваха през тях. Няма причини сега да бъде по-различно. Ако обаче решението за поемане на оперативен контрол се вземе от парламента и избора на управител и неговите пълномощия са ясно определени и се гарантира необходимия  контрол, то такова решение може и да се окаже правилно.

Какви са рисковете?

И при двата варианта на поемане на оперативен контрол обаче има друга по-голяма опасност – спирането на руския петрол за рафинерията. При положение, че държавата е поела контрола над рафинерията, то голяма вероятност има Русия ни спре петрола. В този случай ако нямаме предварителни варианти намирането на друг петрол и организирането на транспорта му до Бургас би отнело известно време, а докато това стане рафинерията може да спре работа. Голяма е опасността ако не се поеме оперативен контрол на всички нива да има саботаж да работата на рафинерията, което би причинило спирането и да много дълъг период. Т.е. когато се взема такова решение да има готовност за поемане на контрол над рафинерията на всички нива за максимално кратко време.

Какви са изводите?

Поемането на оперативен контрол над Лукойл не трябва да се прави като самоцел, а с ясна и добре разработена стратегия. За да се минимизират всички рискове първата и основна задача е обезпечението на такава операция с необходимите хора, които да бъдат професионалисти и да гарантират безпроблемната работа на рафинерията. Второ, ако руския петрол спре, то държавата трябва да има готов план за внос на друг петрол. С оглед на логистиката опциите не са много, но варианти все пак има. На първо място трябва да отпадне снабдяването с петрол през Босфора. За регулярни доставки трябва сигурност, а в момента доставки през проливите не са опция. Най-добър вариант би било петрол от Казахстан, тъй като той идва до Новоросийск по тръбопровод също както руския петрол. Т.е. логистично промяна в организиране на доставките няма да има. Внос обаче от днес за утре е мисия невъзможна. Всеки, който се занимава с петролен бизнес знае, че организирането на доставки на петрол изисква немалко време. Това означава, че държавата трябва предварително да води разговори с КазМунай Газ Казхстан за евентуални доставки на петрол. Тъй като тази компания е държавна, то разговори на политическо ниво биха улеснили нещата. Друг вариант е да се използва Турция, от където да се купи петрол, но най-вероятно този петрол ще е руски. При този вариант обаче първо цената няма да е най-добрата, а второ ще има и възможност за корупция, тъй като петрола ще идва от посредник.

Всичко това ни води до извода, че поемане на оперативен контрол над Лукойл би трябвало да става само в краен случай, когато всички други лостове на държавата не дават ефект и ако се предприеме такава стъпка, то това трябва да стане при гарантиране на сериозен контрол над държавното оперативно ръководство.

 

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Казахстан ще изгради петролопровод в Каспийско море, за да заобиколи Русия

Published

on

By

Казахстан обмисля изграждането на петролопровод в Каспийско море. За това става ясно от официално съобщение на Министерството на енергетиката на Казахстан.

Казахстан увеличи износа си на суров петрол през последната година и очаква да продължи да увеличава износа си и през 2024 г. По-голямата част от износа на суров петрол от Казахстан в момента става чрез Каспийския тръбопроводен консорциум (CPC). Тръбопроводът CPC минава от брега на Каспийско море в северозападен Казахстан през територията на Русия до пристанището Новоросийск на черноморското и крайбрежие като пренася 80% от износа на казахстански суров петрол.

След започването на войната в Украйна обаче на Русия бяха наложени санкции от ЕС, а десетки нейни рафинерии и енергийни инфраструктури станаха цел за украинските дронове. Рискът Каспийския тръбопроводен консорциум да бъде обект на нападение става все по-голям и за Казахстан е важно да има алтернативен маршрут за износ на петрола си. Строителството на петролопровод в Каспийско море е най-логичния начин да се заобиколи Русия и да се гарантира казахстанския износ. Както съобщихме в статия преди 5 месеца Казастанската петролна компания КазМунайГаз увеличва износа си през Каспийско море с танкери, но техния капацитет е крайно недостатъчен.

Въпреки логистичните предизвикателства до момента тази година Казахстан е надхвърлил квотата си за производство на петрол съгласно сделката ОПЕК+. Страната многократно е заявявала, че се е ангажирала да постигне съответствие и да компенсира предишното свръхпроизводство. Казахстан надхвърли със 131 000 барела на ден (bpd) своята квота от ОПЕК+ през март, поради метеорологичните условия и изискванията за отоплителния сезон, каза Министерството на енергетиката на страната този уикенд, обещавайки, че производител извън ОПЕК ще се опита да компенсира през следващите месеци своите свръхпроизводство.

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

Горива

Китай натрупа рекордни количества руски петрол през март

Published

on

By

Китай натрупа рекордни обеми внос на суров петрол от Русия през март, добавяйки 790 000 барела на ден към запасите си спрямо 570 000 барела на ден през януари и февруари, съобщи Клайд Ръсел от Reuters в четвъртък, цитирайки официални данни за китайския внос.
Усилията на Пекин да увеличи стратегическите си запаси едновременно изкривяват картината на търсенето на петрол в страната, като рекордният внос на руски петрол допринася за невярна картина на общото търсене на страната, отбелязва Ръсел. Официално публикуваните данни за първото тримесечие на годината показват увеличение на запасите от 670 000 барела на ден.

Според Ръсел данните прикриват по-слабия внос на китайски суров петрол за Q1 на 2024 г., който възлиза на 11,02 милиона барела на ден, в сравнение с 11,06 милиона барела на ден за същото тримесечие на миналата година.

Картината, която се очертава от първото тримесечие, е, че търсенето на вносен суров петрол от Китай е практически непроменено и че рафинериите все още увеличават запасите си, дори когато цените започват да се увеличават“, пише Ръсел.

Във вторник цените на петрола се покачиха след публикуването на нови икономически данни за Китай, показващи силни данни за БВП, които обикновено са възходящи за цените на петрола. Въпреки тези данни за БВП, други икономически показатели като продажби на дребно, промишлена продукция и инвестиции в недвижими имоти показаха слабо вътрешно търсене на петрол в сравнение с прогнозите. Международната агенция по енергетика (МАЕ) прогнозира, че китайското търсене на петрол ще нарасне с 500 000 барела на ден тази година, намалявайки до 300 000 барела на ден през следващата година. В сравнение с други страни от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), Китай, който миналата година представляваше 80% от растежа на търсенето на ОИСР, се очаква този дял да се свие до 43% тази година и до 27% през следващата година. Агенцията вижда постепенно намаляване на търсенето, базирано на забавянето на китайския икономически растеж и „бързото вътрешно навлизане на технологии, заместващи петрола, като електрически превозни средства (EV) и високоскоростни железопътни линии“.

Клайд Ръсел, Reuters

Продължи с четенето

Горива

Цeнитe нa гopивaтa в Гъpция нe cпиpaт дa pacтaт, вce пoвeчe xopa зapeждaт в Бългapия

Published

on

By

Цeнитe нa гopивaтa в Гъpция нe cпиpaт дa pacтaт. Oчaĸвa ce пocĸъпвaнeтo дa пpoдължи и дa cтaнe oщe пo-гoлямo зa Beлиĸдeн, cъoбщaвaт мecтнитe мeдии. Kъм днeшнa дaтa литъp бeнзин в южнaтa ни cъceдĸa cтpyвa oĸoлo 2 eвpo зa литъp.

Цeнaтa нa дизeлa вapиpa oт 1,7 дo 1,8 eвpo зa литъp. Oщe пo-cĸъпи ca гopивaтa нa ocтpoвитe, ĸъдeтo бeнзинът вeчe дocтигa 2,20 eвpo зa литъp. Дo Beлиĸдeнcĸитe пpaзници ce oчaĸвa oщe пocĸъпвaнe. Πo-eвтинoтo гopивo в Бългapия и Ceвepнa Maĸeдoния и зaплaxa oт фaлити в Гъpция Πo инфopмaция нa гpъцĸитe мeдии, вce пo-гoлямa чacт oт житeлитe нa ceвepнитe paйoни нa Гъpция, пoнe eдни път нa ceдмицa зapeждaт гopивo в Бългapия или в Ceвepнa Maĸeдoния.

Kaĸтo знaeм, цeнитe y нac ca пo-ниcĸи, в Ceвepнa Maĸeдoния oщe пoвeчe. Гъpцитe oбaчe пpoдължaвaт дa нeгoдyвaт. Cпopeд тяx eднoĸpaтнoтo зapeждaнe в чyжбинa нe peшaвa пpoблeмa c вce пo-cĸъпитe гopивa. Kaĸтo Моnеу.bg пиca в нaчaлoтo нa aпpил, coбcтвeници нa бeнзинocтaнции в Ceвepнa Гъpция ca пpeд pиcĸ oт фaлити, зapaди пo-eвтинитe гopивa в Бългapия. Cпopeд пpeдceдaтeля нa Acoциaциятa нa coбcтвeницитe нa бeнзинocтaнции в Aтиĸa Mapия Зaнгa, oбopoтът нa нa тъpгoвцитe нa гopивa в Ceвepнa Гъpция e cпaднaл pязĸo. Teндeнциятa пpoдължaвa. Cпpaвĸa нa Моnеу.bg в caйтa Fuеlо зa днeшния 18 aпpил пoĸaзвa, чe cpeднитe цeни нa нaй-мacoвия бeнзин в Бългapия ca 2,60 лeвa зa литъp, нa дизeлa – 2, 70 лeвa зa литъp, a нa гaзтa – 1, 25 лeвa зa литъp.

Tpaйнa ли щe e тeндeнциятa нa пocĸъпвaнe и пpeдcтoи ли тoвa и y нac?

He ce пoтвъpдиxa oчaĸвaниятa зa лeĸo пoeвтинявaнe нa цeнитe нa гopивaтa пpeди пpaзницитe в Гъpция, a eĸcпepтитe oбяcнявaт тoвa c мeждyнapoднoтo нaпpeжeниe, ĸoeтo пoĸaчвa цeнитe. Ha тoзи фoн oпoзициятa в cтpaнaтa пpeдлaгa нaмaлявaнe нa aĸцизa c цeл cтимyлиpaнe нa тypиcтичecĸaтa индycтpия. Зapaди пo-виcoĸитe цeни в Гъpция, чyждeнцитe вce пo-pядĸo нaeмaт ĸoли пoд нaeм, ĸaзвaт coбcтвeници нa тypиcтиoчecĸи aгeнции. Πo инфopмaция нa eнepгийнитe eĸcпepти, ĸъм мoмeнтa в Бългapия нe ce oчaĸвa дpacтичнo пocĸъпвaнe нa гopивaтa. Πo-cĸopo тeндeнциятa e дa ce зaпaзят цeнoвитe нивa, ĸoитo виждaмe в мoмeнтa, cъc cъвceм лeĸи вapиaции нaгope или нaдoлy.

Πpипoмнямe, чe в нaчaлoтo нa мeceц мapт тaзи гoдинa Бългapия нe мoжe дa пpoизвeждa, изпoлзвa и внacя pycĸи пeтpoл зa пpoизвoдcтвo нa гopивa. Cлeд peшeниe нa Hapoднoтo cъбpaниe, вcлeдcтвиe нa пpoдължaвaщaтa вoйнa нa Pycия в Уĸpaйнa дepoгaциятa oĸoнчaтeлнo oтпaднa. Bнocът нa cypoвини oт Mocĸвa cпpя oĸoнчaтeлнo, cлeд ĸaтo дeпyтaтитe пpeдcpoчнo пpeĸpaтиxa дepoгaциятa, ĸoятo EK бeшe дaлa нa cтpaнaтa ни дo ĸpaя нa 2024-a гoдинa.

Toвa ce oтpaзявa нa цeнитe нa гopивaтa в Бългapия, нo лeĸo„, ĸoмeнтиpa тoгaвa Cвeтocлaв Бeнчeв oт Бългapcĸa пeтpoлнa и гaзoвa acoциaция. Kaтo цялo oчaĸвaниятa нa бpaншa ca цeнитe дa ce зaдъpжaт oĸoлo ceгaшнитe им cтoйнocти.

money.bg

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО