Водещите автомобилни гиганти в Европа са все по-загрижени от перспективата да им бъдат налагани огромни глоби. А този риск е напът да се материализира, тъй като търсенето на електрически превозни средства намалява преди следващото затягане на въглеродните регулации, пише CNBC.

Производителите на автомобили, опериращи в Европа, са изправени пред по-строги цели за емисиите от следващата година – горната граница на ЕС за средните емисии от продажбите на нови превозни средства пада до 93.6 грама CO2 на километър (g/km), което е 15% намаление спрямо базовото ниво за 2021 г. от 110.1 g/km.

Превишаването на тези лимити – които бяха договорени през 2019 г. и са част от амбицията на 27-членния блок да постигне климатична неутралност до 2050 г. – може да доведе до солидни глоби. Рико Луман, старши секторен икономист за транспорт и логистика в холандската банка ING, каза, че европейските производители на автомобили имат всички основания да се притесняват от мащаба на финансовите санкции.

„Глобите всъщност са огромни. Когато го изчислите, лесно се стига до много милиони въз основа на обемите, които произвеждат“, каза Луман пред CNBC.

Изпълнителният директор на Renault Лука де Мео каза миналия месец, че ако продажбите на електромобили останат на сегашните нива, европейската автомобилна индустрия ще трябва да плати 15 милиарда евро финансови санкции или да се откаже от производството на над 2.5 милиона автомобила, предаде Reuters, цитирайки интервю за френско радио.

Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA) казва, че на индустрията ѝ липсват „решаващи условия“ за подкрепа на прехода към нулеви емисии, „с нарастващи опасения относно постигането на целите за намаляване на емисиите на CO2 за 2025 г. за автомобили и ванове“.

Автомобилната лобистка група, която представлява компании като BMW, Ferrari, Renault, Volkswagen и Volvo, предупреди, че настоящите правила на ЕС „не отчитат дълбоката промяна в геополитическия и икономически климат“ през последните години.

„Европейските производители на автомобили призовават институциите на ЕС да предложат спешни мерки за облекчаване преди новите цели за CO2 за автомобили и ванове да влязат в сила през 2025 г.“, се казва в изявление на ACEA, публикувано на 19 септември.

Тим Макфи, говорител на Европейската комисия, каза на брифинг в края на миналия месец, че автомобилната индустрия има още 15 месеца, за да постигне новите цели, добавяйки, че е „твърде рано да се спекулира“ относно мащаба на потенциалните глоби.

„Разработихме тези политики по начин, по който индустрията има време да се адаптира, цялостната икономическа екосистема има време да се адаптира, но, разбира се, ние сме чувствителни към предизвикателствата, пред които сме изправени“, каза Макфи на 24 септември.

„Огромна борба“

Водещите европейски производители на автомобили са изправени пред перфектна буря от предизвикателства по пътя към пълна електрификация, включително липса на достъпни модели, по-бавно от очакваното внедряване на точки за зареждане и потенциалното въздействие на европейските тарифи върху електромобилите, произведени в Китай.

Поразеният от кризата Volkswagen и няколко други производители на автомобили, включително Ford и Mercedes-Benz Group, обявиха планове за отлагане на по-ранните цели за постепенно спиране на продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене (ICE) в Европа.

„Производителите са доста фокусирани върху конвенционалните хибриди и превозните средства с ДВГ, защото те са много по-печеливши“, каза Луман от ING.

„В дългосрочен план те трябва да се конкурират с новите играчи и да преструктурират своите организации, като направят прехода, но това не е толкова изгодно в краткосрочен план“, продължи той. „Така че това е огромна борба.“

ACEA казва, че пазарният дял на колите с батерии в ЕС е спаднал до 12.6% тази година, което е спад спрямо 13.9% през 2023 г., докато продажбите на автомобили в Блока остават с около 18% по-ниски от нивата преди пандемията през 2019 г.

Ксавие Демеленаре, асоцииран директор по устойчива мобилност в S&P Global Mobility, каза, че всички производители на оригинално оборудване (OEM) в Европа имат „силен стимул“ да увеличат собствените си продажби на EV, за да намалят средните си емисии от автопарка и да се съобразят с регулираната цел.

„Забавянето на електрификацията, което наблюдаваме през 2024 г., поради влошаващата се икономическа ситуация в цяла Европа и премахването или намаляването на субсидиите в някои страни, прави ситуацията предизвикателна за повечето производители на оригинално оборудване, тъй като създава проблем с търсенето“, каза Демеленаере пред CNBC.

„Но ако няма търсене, обединяването остава един от основните механизми за смекчаване на тези потенциални финансови санкции, които се очакват през 2025 г.“, добави той.

Става въпрос за процес, при който производителите на автомобили се обединяват, за да бъдат разглеждани като едно цяло, когато изчисляват ефективността си спрямо целта за емисии на CO2.

Криза? Каква криза?

Не всички обаче са убедени, че предизвикателството пред продажбите, пред което е изправена европейската автомобилна индустрия, представлява криза в цялата индустрия.

Кампанията „Транспорт и околна среда“ заяви в анализ, публикуван в сряда, че сегашното състояние трябва да се счита за „преходна фаза“, в която производителите се адаптират към новите разпоредби и променящата се динамика на пазара на EV. Анализаторите казаха, че европейската автомобилна индустрия може да избегне плащането на големи глоби, като продава повече хибриди и по-икономични автомобили.

„Производителите на автомобили се възползват от гъвкавостта в регламента, който допълнително (изкуствено) намалява техните емисии на CO2, както и опцията да обединят своите емисии с други производители на автомобили“, добавиха те.

„Печелившите европейски производители на автомобили може да се наложи да продават по-малко големи SUV модели, които замърсяват околната среда, но това е целта на регламента за CO2 при автомобилите.“

Пътният транспорт е основният източник на емисии на CO2 от транспорт в ЕС, като пътническите автомобили и лекотоварните превозни средства представляват близо 15% от общите емисии.

economic.bg

Автомобилната индустрия е една от най-иновативните в света. Затова много хора се питат присъства ли България на нейната глобална карта. Отговор на този въпрос даде по време на тазгодишното издание на конференцията Robotics Strategy Forum, организирана от PARAi, арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Automotive Cluster Bulgaria.

„През 2012 г., когато една група ентусиасти искахме да съдействаме за създаването на автомобилна индустрия в България, много малко хора вярваха, че това е възможно. Тогава сме участвали в много смешни от днешна гледна точка срещи“, разказа той.

И статистиката към онзи момент напълно потвърждава, че това отношение е имало своето обяснение. През 2012 г. в България има по-малко от 30 компании от сектора. Броят на заетите в тях е под 9000 души, а оборотът им е значително под половин милиард евро или под 1% от БВП на страната. Страната ни е дом на един единствен R&D център.

„Двата основни града са София и Пловдив, но се зараждат и още няколко центъра – Бургас, Плевен, Ловеч, Враца, Ботевград, Шумен, Русе. Там постепенно се създават малки клъстери от компании. В повече от половината областни градове в България едни от най-добрите работодатели са автомобилни компании“, акцентира арх. Любомир Станиславов.

Част от тях са глобални лидери в своите сфери:

Visteon Bulgaria

Основаната в Мичиган, САЩ, Visteon развива иновативни технологии, които трасират софтуерно дефинираното и електрическото бъдеще на автомобилната индустрия. Компанията оперира в 17 държави по света и регистрира приблизително 3,95 млрд. долара годишни продажби през 2023 г.

Местното представителство на компанията – Visteon Bulgaria – е основано през 2001 г. и веднага започва да работи с клиенти като Volkswagen и BMW. Впоследствие към тях се присъединяват френските производители Peugeot, Citroen и Renault, както и Daimler.

Именно разработването на революционен самообучаващ се мултимедиен софтуер – Mercedes-Benz User Experience (МBUX) – за германския гигант се превръща в емблема на Visteon Bulgaria.

MBition

Мотивирани от възможностите на MBUX, през 2017 г. Daimler създават своя собствена софтуерна компания – MBition. Насочена към безпроблемното и свързано изживяване в моделите на Mercedes, компанията разработва различни решения, между които и усъвършенствани системи за подпомагане на водача (ADAS). MBition стъпва в България през 2021 г., като нарича София свой „втори дом“. В местния офис на софтуерната компания работя над 200 души.

BOSCH

Като глобален инженерен и технологичен гигант, BOSCH няма нужда от особено представяне. През 2019 г. компанията открива своя Бош Инженеринг Център София, където разработва автомобилен софтуер и хардуер и тества ADAS системи.

Стартирал със 100 души екип преди пет години, днес Центърът има близо 800 служители и разполага със специално оборудвани локации за тестване на автомобили в реална среда.

Sensata Technologies

Sensata Technologies е глобална компания за индустриални технологии с повече от 100 години опит в проектирането и иновациите на богати на сензори решения, които помагат за решаването на трудни предизвикателства в автомобилната, самолетната и морската индустрия. Тя разполага с 19 000 служители и поддържа операции в 15 държави.

България се включва в този списък през 2017 г., след като компанията открива развоен център, в който започват работа повече от 100 инженери. Към днешна дата те вече са над 500.

Nidec

Японската компания е третият по големина производител на електромотори и инвертори за задвижване в света след BYD и Tesla. В края на 2022 г. Nidec инвестира 3,5 млн. евро в първия си европейски център за научноизследователска и развойна дейност, а за негов дом е избрана българската столица София.

profit.bg

Fiat спря производството на електрическата малка кола на 12 септември, отбелязвайки слабо търсене. Ройтерс съобщи във вторник, че производството не е планирано да бъде възобновено до 1 ноември.

Първоначалното спиране на производството беше предвидено да продължи само четири седмици с дата за рестартиране, определена за 11 октомври.

Stellantis, компанията майка на Fiat, намали обемите на производство в завода Mirafiori в Торино, Италия през февруари, отбелязвайки, че това е отговор на слабото пазарно търсене на електрическия Fiat 500e. Забавянето беше настроено, за да накара завода да работи на една намалена осемчасова смяна. Преди заводът работеше на две смени.

Изпълнителният директор на Stellantis Карлос Таварес ще се срещне с италианската парламентарна комисия следващата седмица, за да обсъдят италианското производство на автомобилния производител, според Reuters.

Ройтерс съобщи, че въпреки спирането на производството Stellantis се е ангажирала отново с плана си да инвестира 100 милиона евро (111 милиона долара) в сглобяването на подобрена батерия и да произведе нов модел 500 Hybrid в началото на 2026 г.

През септември италиански служители казаха на Европейския съюз, че трябва да преразгледа плана за прекратяване на продажбите на нови автомобили с вътрешно горене до 2035 г.

Източник: reuters.com