Вчера на специална пресконференция на служебното правителство и „Лукойл Нефтохим“ беше гръмко обявено, че руската компания вече ще започва да си плаща данъцитe. Медиите веднага излязоха с гръмки заглавия за добрата новина и за „успеха’ на служебното правителство. Дяволът обаче както винаги е в детайлите, а това, което остана встрани и не беше отразено в медийното пространство е какви ангажименти поема служебното правителство срещу решението на „Лукойл Нефтохим“ да плаща данъци в страната. По време на пресконференцията става ясно, че „Лукойл Нефтохим“ решава да плаща данъци срещу поети конкретни ангажименти от страна на българската държава или казано по-точно договорката е образно казано „Износ срещу данъци“

   Какво представлява така наречената договорка „Износ срещу данъци“

„Лукойл Нефтохим“ са поели ангажимент да започнат да си плащат данъците ( на практика около половината) , след като служебното правителство е дало разрешение руската компания да изнася призведените от руски петрол дизел и бензин. За постигнатата договорка стана ясно от изказването на вицепремиерът и министър на транспорта Христо Алексиев на вчеращния брифинг. По думите на Алексиев това решение ще доведе до приход в бюджета през 2023 г. в размер от около 700 млн. лв.

За да заработи схемата „Износ срещу данъци“ служебното правителство поема конкретно ангажимент да отмени постановлението на правителството на Кирил Петков, което от 5 декември 2022 г. забранява износа на горива, произведени от рафинерията. Вицепремиерът Алексиев направи изключително неадекватното изказване, че ако износът на нефтопродукти от „Лукойл“ не бъде разрешен, то може да се стигне до затваряне на рафинерията. Това обаче е твърде далеч от истината и такава опасност реално няма, тъй като държавата има достатъчно правомощия да го предотврати.

Жест на добра воля ли е решението на „Лукойл Нефтоним“ да си плаща данъците?

На пръв поглед решението на „Лукойл Нефтохим“да си плаща данъците в България е жест на добра воля. Дали обаче това е така? С досегашната схема с Литаско печалбата, която се изнася от България по груби изчисления е около 1,2 – 1,5 милиарда лева. Т.е. само за годините на управление на Борисов „Лукойл Нефтохим“ си е „спестил“ около 15 милиарда лева данъци. Последната година, когато има значителна разлика межди петрола сорт Уралс и петрола Брент, печалбата ще е още по-голяма, тъй като за България бе договорена е дерогация за руския петрол. Опасността за „Лукойл“ обаче е ако се приеме законопроекта на ПП, който ще ограничи дерогацията само за български фирми. Така „Лукойл Нефтохим“ ще бъде принуден да купува директно руския петрол. Именно затова руската компания действа изпреварващо, като се съгласява да прекрати схемата с Литаско, да плаща около 700 милиона лева данъци срещу разрешение да изнася горива произведени от руски петрол. Т.е. тук не става въпрос за добра воля, а за добре изигран изпреварващ ход, който да осигури запазване на около половината от печалбата и допълнителни печалби от износ. Не е изключено и „Лукойл Нефтохим“ да има за цел прехвърлянето на част от печалбата към рафинерията да е с цел подобряване на резултатите за една бъдеща продажба.

Защо държавата не трябва да се поддава на ултиматума на „Лукойл“?

Държавата ни притежава „Златна акция“ в руската компания и чрез нея може да блокира както смяната на схемата на работа, така и намаляването на дейността или спирането на рафинерията. Ако „Лукойл“ реши да спре работата на рафинерията въпреки това, то държавата може да поемем оперативен контрол над нея и сама да купува руски петрол и да го рафинира. Така, че заплахата от страна на „Лукойл Нефтохим“ си е чисто изнудване, а огъването на служебното правителство именно заради тази заплаха е напълно необяснимо. На практика с това решение за разрешаване на износ България за пореден път се компрометира пред ЕС, тъй като преди три седмици Даниел Фери, говорител на ЕК, обяви, че „лимитираната дерогация“ цели „снабдяването на България с петрол заради специфичната географска локация. Това не означава, че продуктите могат да бъдат изпращани до други европейски държави“. Т.е. с това разрешение България нарушава условията за получаване на дерогацията и в резултат на това тя може да бъде спряна.

Какво трябваше да направи държавата?

Най-правилният ход на държавата бе да ограничи дерогацията да важи само за фирми с българска регистрация, което би принудило „Лукойл Нефтохим“ да купува директно руския петрол и така да се елиминира „Литаско“. При това положение „Лукойл“ няма да може да изнудва, а държавата – да разрешава износ и да се компроменира пред ЕС. На всичко отгоре при този вариант в бюджета няма да влизат само 700 милиона, а близо два пъти повече! Можем само да гадаем защо служебното правителство не подходи твърдо и не защити българските интереси.

Има ли опасност рафинерията да спре, както плашат от „Лукойл Нефтохим“?

Колкото и „лукойл“ да плашат съ спиране на рафинерията, то реално такава опасност няма, тъй като забрана за износ се отнася само до горивата произведени от руски петрол. Т.е. „Лукойл Нефтохим“ освен да произвежда горива за българския пазар с руски петрол, то може да си внася друг петрол и да изнася след това произведените от него горива без проблем. При този вариант рафинерията ще продължи да работи на пълни обороти и да печели, така както го правят останалите рафинерии в района – румънските „Петромидия“ и „Вега“ и гръцката „Хеленик Петролиум“ . Ако „Лукойл“ не желаят да работят по европейските правила и искат да генерират свръхпечалби от износ на горива произведени от евтиния руския петрол, то това вече е друг въпрос и не е основателна причина за затварянето на рафинерията.

Равносметката 

Служебното правителство отчита като невероятен успех договарянето на плащане на данъци в размер на 700 милиона лева. Ако разглеждаме това като самостоятелен факт – да, това е успех. Ако гледаме обаче цялата картинка, то нещата не са толкова розови. Държавата не направи така, че реалните данъци – около 1,5 милиарда лева да влязат в бюджета. Държавата показа слабост и поддаване на заплахи от страна на „Лукойл“, което е изключително лош знак. Това може да доведе до още по-силен натиск и до още отстъпки от страна на държавата, което е абсолютно недопустимо. Освен това с разрешаването на износ на горива произведени от руски петрол България още веднъж са компрометира пред ЕС, а това може да доведе до непредвидени последствия.

Накратко: „Печелим“ 700 милиона, отписваме два пъти повече, обслужваме интересите на руската компания и за пореден път се компрометираме пред Европа.

инж. Пламен Дочев