Цената на петрола ще продължи да бъде висока, тъй като търсенето на енергия се увеличава, казва генералният секретар на ОПЕК+. Това е картелна група от 23 страни износителки на нефт, сред които и най-големите – Саудитска Арабия и Русия – която решава на каква цена да продава на световния пазар.

„Наблюдаваме нарастване на търсенето с около 2.4 милиона барела на ден“, каза Хайтам ал-Гайс пред BBC.

Саудитска Арабия заяви, че ще намали производството си на суров петрол с милион барела на ден, за да повиши цените. Международната агенция по енергетика (МАЕ) заяви, че решението на Саудитска Арабия и Русия да намалят производството може да причини „значителен недостиг на доставки“ до края на тази година. Ал-Гайс коментира, че

„това е доброволно решение, взето от две суверенни нации – Саудитска Арабия и Русия. Това решение може да се опише като предпазно или превантивно поради несигурност“.

След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. цените на петрола скочиха, надхвърляйки 120 долара за барел през юни миналата година. Те спаднаха до малко над 70 долара през май тази година, но оттогава непрекъснато се повишават, тъй като производителите се опитват да ограничат доставките, за да подкрепят пазара.

Суровият петрол Брент – бенчмарк за цените – надхвърли 95 долара за барел във вторник на фона на прогнози за по-малко доставки – с опасения, че цената може да надхвърли 100 долара за барел. Това поскъпване е предупреждение към шофьорите, че цените на горивата може да се повишат през следващите 10 месеца, като предизвика опасения, че инфлацията в ключови икономики може да продължи.

Но Ал-Гайс каза, че ОПЕК е по-загрижен за „недостатъчните инвестиции“ в петролния сектор.

„Някои призоваха за спиране на инвестициите в петрол. Вярваме, че това е еднакво опасно. Ще доведе до нестабилност в бъдеще, възможен недостиг на доставки. И затова ние от ОПЕК винаги сме се застъпвали за значението на инвестирането в петролната индустрия, като също така инвестираме в декарбонизация на индустрията и преминаваме към добавяне на други форми на алтернативна енергия, като например възобновяеми енергийни източници“.

Запитан дали е загрижен за повишаването на цените на петрола, което ще се отрази на инфлацията по света, ако надхвърли 100 долара за барел, Ал-Гайс каза, че е „важно да не се гледат нещата късогледо“.

„За следващата година очакваме търсенето да продължи да расте – с 2 милиона барела на ден – разбира се, всичко зависи и от несигурността на световния пазар.“

Ал-Гайс каза, че петролната индустрия ще се нуждае от близо 14 трилиона долара инвестиции до 2045 г.

„Търсенето на енергия ще нарасне с близо 25% до 2045 г. в сравнение с това, което е днес – и ще са необходими всички форми на енергия“, каза той. Коментарите му идват преди срещата на ключови петролни играчи в сряда в Абу Даби, по време на Международното петролно изложение (ADIPEC).

economic.bg

Частната пакистанска рафинерия Cnergyico наскоро внесе първия руски суров товар в частния сектор в южноазиатската страна, каза говорител на компанията пред Reuters.

Досега Пакистан е внасял руски суров петрол между правителството в пробен цикъл на внос с товари, пристигнали през юни. Вносът на Cnergyico на товар от руския клас Urals е първата покупка на руски петрол от частния пакистански сектор.

Частната рафинерия в Пакистан с капацитет от 156 000 барела на ден (bpd), се е консултирала със съветник по санкциите и е извършила надлежна проверка, за да гарантира, че покупката не нарушава санкциите срещу Русия, каза говорителят на Cnergyico пред Reuters.

Рафинерията, която управлява около една трета от общия рафиниращ капацитет на Пакистан, планира да преработва сорта Urals в дизел и бензин за вътрешния пазар и мазут за износ, за да генерира чуждестранна валута. Говорителят на Cnergyico отказа да разкрие пред Reuters в каква валута е сключена сделката.

В споразумението между правителството за руския суров петрол по-рано тази година Пакистан плащаше в китайски юани.
Пакистан отчаяно искаше да внася енергия на ниски цени, след като беше изразходвана на пазара миналата година, когато цените на петрола и газа скочиха, докато валутните му резерви намаляха. Страната има валутен суап с Китай, което би улеснило плащането на суров петрол, отколкото използването на малките резерви в щатски долари, които има.

„Надяваме се, че ако това се превърне в дългосрочно споразумение, то ще се превърне в сделка с рупии и китайска валута“, каза пакистанският министър на енергетиката Хурам Дастгир Хан пред Bloomberg през май, коментирайки вноса на руски суров петрол.

Според по-нови доклади се съобщава, че Пакистан търси по-добра сделка с Русия, след като пробното междуправителствено споразумение за покупка на суров петрол се оказа неикономично, казаха двама пакистански правителствени служители пред Nikkei Asia през август.

Русия изглежда ще се справи със забраната си за износ на дизелово гориво през октомври, като товарите от руските пристанища на Черно и Балтийско море ще паднат почти до нула за следващия месец, съобщава oilprice.com . Графикът за товарене на Русия за октомври включва 223 000 хиляди тона – 222 800 хиляди тона от които са предвидени да бъдат натоварени в Приморск и Новоросийск за клиенти от Евразийския икономически съюз, които са освободени от забраната.
Русия обяви през септември забрана на повечето износ на дизел от своите западни пристанища в опит да стабилизира цените на горивата у дома, но по-късно отмени забраната за нискокачествен дизел. Русия с нетърпение предприема мерки, които да предотвратят повторението на горивната криза от 2018 г. През ноември 2018 г. рейтингът на руския президент Владимир Путин спадна до невиждано от шест години дъно, главно поради по-високите цени на бензиностанциите, които отбелязаха ръст от 7% от май. Отговорът на правителството беше петролните компании и независимите рафинерии да поддържат цените на едро на нивата от юни 2018 г. до края на годината. След това Русия се съгласи да позволи цените на горивата да се увеличават в съответствие – но само в съответствие – с инфлацията.

Този ход до голяма степен се разглежда като политическа, популистка и краткосрочна мярка за спиране. С войната в Украйна Путин едва ли ще толерира недостиг на гориво, който може да повлияе на одобрението на населението.

Руската забрана за износ, която изглежда ще влезе в сила през октомври, може да изостри и без това стегнатия глобален пазар на дизелово гориво, което води до по-високи цени на суровия петрол и средния дестилат преди зимата. Цените на суровия петрол вече се покачват, като Brent все още се търгува над $95.
Цените на дизела в Европа се покачиха след обявяването на забраната, достигайки до 1008 долара за метричен тон. Очаква се забраната да бъде временна, като руските резервоари за съхранение на дизел в крайна сметка ще достигнат пълния си капацитет.