Европа е на прага на още една криза – тази с дизела – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Европа е на прага на още една криза – тази с дизела

Публикувано преди

на

Когато става дума за енергийната криза в Европа, обикновено се обсъждат високите цени на природния газ и на електричеството. В последно време обаче дизелът все по-често също застава под светлината на прожекторите.

„На макроикономическо равнище по-високите цени на горивата увеличават инфлацията и ограничават икономическия растеж“, коментира за Bloomberg Марк Уилямс, анализатор на петролните пазари в консултантската компания Wood Mackenzie. По думите му с поскъпването на дизеловото гориво се увеличават и цените на редица стоки и услуги, което се отразява пряко на потребителите.

Затова високите цени на дизеловото гориво засягат всеки, тъй като те директно участват при формирането на цените на транспортните услуги, при разходите за отопление на сградите, както и на продукцията на редица индустрии.

Камионите буквало поглъщат дизела, докато транспортират различни товари, десетки милиони автомобили на Стария континент са с дизелови двигатели, а в редица заводи задвижват тежкото си оборудване с него. На този фон неговите цени нарастват в Европа седмици преди зимния сезон. Ситуацията се усложнява и заради очаквания сериозен срив на доставките.

Русия е най-големият износител на дизел за европейските страни. През февруари 2023 г. ще влязат в сила санкциите на ЕС върху доставките по море на руски петролни продукти (след като от декември 2022 г. се налага подобна забрана за вноса на суров петрол от Русия), в отговор на войната в Украйна. На този фон през септември европейските страни са внесли 40% от дизеловото си гориво от Русия. Според Bloomberg Москва продължава да реализира в Европа около 80% от всичките си петролни доставки. На 3 юни тази година ЕС одобри правото на България временно да не участва в частичното петролно ембарго срещу Русия. Страната ни получи временна отсрочка, което ѝ дава право да не е част от страните, забранили вноса на руски суров петрол по море.

Проблеми и в страните от ЕС

Към момента и други фактори оказват влияние върху европейския пазар на дизел. През последните седмици разликата между цената на суровия петрол, доставен в петролните рафинерии, и на петролните продукти, получени при преработката му, достига в Европа най-високите си исторически нива, пише Reuters.

Това се случва на фона на продължаващите седмици стачки на служители в петролния сектор във Франция, които блокираха над 50% от продукцията на петролните ѝ рафинерии и предизвикаха сериозен недостиг на горива на някои бензиностанции в страната. Затова и цените на дизеловото гориво във Франция се увеличиха, а страната е принудена да увеличи вноса му.

Стачките засягат предимно петролни рафинерии и депа на френската корпорация TotalEnergies и съоръжения на местното подразделение на американския гигант ExxonMobil. Все пак има някаква надежда, след като в края на миналата седмица работници във френското подразделение на ExxonMobil спряха трудовия протест, но голяма петролна рафинерия на TotalEnergies в Нормандия, в северозападната част на Франция, остава блокирана заради стачката.

В най-голямата петролна рафинерия в Европа, която се намира в Нидерландия е собственост на енергийния гигант Shell, през миналата седмица е настъпил „малък технически проблем“, който обаче предизвикал притеснения на пазара на горива, отбелязва Bloomberg.

В допълнение в част от петролните рафинерии в Европа има планови ремонти, което ограничава доставките на горива.

Освен това, запасите от дизелово гориво в хъба за търговия с петролни продукти в Амстердам, Ротердам и Антверпен (ARA), ключов за Европа, са на най-ниското си равнище през тази част на годината от 2007 г. насам, по данни на компанията за проучвания на петролните пазари Insights Global.

„Доставките на пазара на дизел вече са ограничени. Много лесно може да се окажем притиснати през зимата“, посочва Хелге Мартинсен, старши анализатор на петролните пазари в норвежката финансова институция DNB Bank ASA.

Подобни проблеми са рядкост в Европа, тъй като петролните рафинерии на Стария континент не произвеждат достатъчно дизелово гориво, за да задоволят вътрешното потребление и затова обичайно европейските страни внасят значителна част от него от САЩ, както и от Азия, предава Reuters.

Заради високите цени на дизела в Европа доставки се пренасочват към Стария континент от държави в Близкия изток и от други страни в Азия, но това не е достатъчно, за да се задоволи търсенето му. То нараства, тъй като някои европейски индустрии започват да използват нафта при производствените си процеси вместо природен газ, който също поскъпна драстично след началото на войната в Украйна. Редица страни, сред които Швеция и Германия, вече предупредиха за увеличено потребление на петрол и петролни продукти в опит да се замени скъпият газ.

Какво следва?

Вносът на дизелово гориво от САЩ в Европа нараства през последните месеци на фона на спад на запасите и зад Океана, което води до неговото поскъпване.

Ръстът на цените на дизела в САЩ е поредната лоша новина за редица европейски страни, които са изправени пред най-високите нива на инфлация от десетилетия. Техните правителства искат да избегнат навлизането на икономиките им в рецесия на фона на опасенията, че природният газ и електроенергията ще поскъпнат още през предстоящата зима.

Ако и цените на дизеловото гориво останат високи, ситуацията и за управляващите, и за потребителите в много държави в Европа ще се усложни допълнително, отбелязва Bloomberg.

expert.bg

 

Продължи с четенето

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

on

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

on

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

on

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО