Нов „супер-бърз“ метод намалява зареждането на батерията на електромобилите до минути – AUTOZONA.bg
Connect with us

Технологии

Нов „супер-бърз“ метод намалява зареждането на батерията на електромобилите до минути

Публикувано преди

на

Електрическите превозни средства са от ключово значение за устойчивото бъдеще на планетата, но докато електромобилите продължават стабилния си възход в автомобилната индустрия, много шофьори остават скептични относно извършването на голяма промяна. Има редица фактори зад колебанието на потребителите, но едно от основните притеснения е колко време отнема презареждането на батерията на автомобила. Собствениците все още могат да очакват между 15 и 30 минути, за да заредят електромобилите си за още около 200-300 мили, докато тарифите на бензиностанциите очевидно са драстично по-кратки – обикновено само няколко минути за около 400 мили.

Миналата седмица обаче екип от правителствени изследователи от Националната лаборатория на Айдахо, управлявана от Министерството на енергетиката, обяви изключително обещаващи нови постижения, които биха могли да помогнат на САЩ да постигнат високата цел на администрацията на Байдън да направи половината от всички продажби на автомобили до 2030 г. на електромобили. Благодаря отчасти към програма за машинно обучение, анализираща огромни количества данни от литиево-йонни батерии, според съобщенията учените са намерили начин за безопасно и надеждно презареждане на електрозахранванията на електромобили до 90 процента само за 10 минути.

„Бързото зареждане е ключът към повишаване на доверието на потребителите и цялостното възприемане на електрически превозни средства“, каза изследователят от Националната лаборатория на Айдахо Ерик Дуфек в съобщение. „Това ще позволи зареждането на превозни средства да бъде много подобно на зареждането на бензиностанция.“

Когато литиево-йонната батерия на EV се зарежда, йоните мигрират от катода към анода. По-бързата миграция означава по-бързо зареждане, но както обясниха изследователите, това в момента означава, че литиевите йони понякога не преминават напълно към анода, което води до натрупвания на метален литий, които причиняват повреда на батерията, напукване на катода и дори експлозии.

Постигането на целта за зареждане изисква огромно количество данни, за да се определят нови методи, които биха могли бързо да възстановят заряда на батерията, без да причиняват значителни, често непоправими щети на самата батерия. Както The Washington Post обясни миналата седмица, Dufek и колегите му проектираха алгоритъм, който анализира някъде между 20 000 и 30 000 точки от данни от различни видове литиево-йонни батерии, за да определи най-ефективния и безопасен метод за презареждане, който след това тестваха върху реални батерии. Резултатите създадоха „уникални протоколи за зареждане“, базирани на физиката на това какво точно се случва в батериите по време на зареждане и използване. Крайната цел, според изследователите, е да се разработят електромобили, които са в състояние да „кажат“ на станциите за зареждане как да презареждат въз основа на специфичната батерия на автомобила.

popsci.com

Продължи с четенето

Автомобили

Новият Opel Corsa дебютира с нова 48-волтова хибридна технология

Published

on

By

Opel за първи път ще представи новата Corsa с 48-волтова хибридна технология. Системата разполага с литиево-йонна батерия, която се зарежда автоматично при определени условия на шофиране и нови 1,2-литрови трицилиндрови бензинови двигатели със 74 кВ/100 к.с. и 100 кВ/136 к.с., които са разработени специално за хибридно приложение. Двигателите са съчетани с нова електрифицирана шестстепенна трансмисия с двоен съединител и електрически мотор с мощност 21 кВ/28 к.с.
Ефективна, забавна за шофиране и лесна за употреба, 48 волтова хибридна технология е идеална за новия Opel Corsa. В сравнение с подобна неелектрифицирана Corsa 1.2 с осемстепенна автоматична скоростна кутия (разход на гориво в цикъла WLTP: 5,5-5,4 л/100 км; 125-122 гр/км CO2, и двете комбинирани), новият 74 кВ/100 к.с. Corsa Hybrid с 48V технология (WLTP разход на гориво: 4,7-4,6 л/100 км; 106-102 гр./км CO2, и двете комбинирани) може да спести близо 1,0 л./100 км гориво (около 15%) и също така да намали CO2 емисиите.
При ежедневно шофиране, независимо дали по градски или пътища извън населени места, бензиновият двигател на Opel Corsa Hybrid и електрическият мотор работят заедно или поотделно, за да оптимизират консумацията на енергия и производителността. Системата предлага предимства преди всичко в градския трафик.
Електрическият мотор също така позволява на Opel Corsa да се задвижва напълно електрически до един километър при изисквания за нисък въртящ момент (напр. при маневриране или под 30 км/ч в градски трафик) и подпомага бензиновия двигател при ускорение, напр. при стартиране от място. По време на намаляване на скоростта, бензиновият двигател спира и е-моторът действа като генератор за презареждане на 48 волтовата батерия на хибридната система. Батерията също съхранява енергията, рекуперирана от регенеративната спирачна система.

Източник: Opel

Продължи с четенето

Технологии

Mazda ще използва AI за проектиране и разработка на електромобили

Published

on

By

Mazda инвестира $16 милиона в технологичната компания Secondmind. Базираната в Обединеното кралство компания работи, за да използва силата на изкуствения интелект (AI), за да помогне за намаляване на времето за проектиране и разработка на автомобилните производители.

Автомобилната индустрия трябва допълнително да ускори скоростта и ефективността на развитието поради диверсификацията на пазарните нужди и нарастващата усъвършенстваност и сложност на технологиите“, каза Наохито Сага, ръководител на отдела за научноизследователска и развойна дейност на Mazda. „Очакваме с нетърпение партньорството със Secondmind, което ще допринесе за по-нататъшното развитие на автомобилното производство на Mazda.“

Технологичната компания твърди, че може да помогне за намаляване на времето за разработка на нови превозни средства от години до месеци. Неговият AI се стреми да намали броя на грешките, направени по време на етапите на проектиране и тестване, с фактор 10. Това води до по-малко корекции и 40 процента по-малко прототипи, което в крайна сметка помага да се спестят време и пари по време на разработването на нови превозни средства, с особен акцент върху електромобилите.

 Mazda Invests In AI Startup That Promises To Slash EV Design And Development Times

Инвестираните пари ще отидат за увеличаване на продажбите и маркетинга за Secondmind и ще помогнат за ускоряване на развитието на неговия роден в облака Secondmind Optimization Engine. В допълнение, тя ще увеличи подкрепата си за усъвършенстваната AI изследователска и образователна стратегия на Mazda, по която компаниите си сътрудничат от години.

Secondmind и Mazda са обединени от първия ден около общата цел да осигурят непрекъсната оптимизация на дизайна и производителността на превозните средства и да помогнат на автомобилната индустрия да постигне резултати в ерата на софтуерно дефинираните превозни средства“, каза Гари Бротман, главен изпълнителен директор на Secondmind. „Горди сме да подкрепим Mazda в откриването на нови пътища за иновации с изкуствен интелект в автомобилното инженерство чрез усъвършенстваната изследователска и образователна стратегия на Mazda.“

 

Продължи с четенето

Интересно

Литият – „новият петрол“ на световната икономика

Published

on

By

Съвременните икономики се въртят около петрола и природния газ. Защо литият изпреварва петрола и кои държави могат да забогатеят от производството на литий? С бързото развитие на електроенергетиката литият придобива все по-голямо значение. Търсенето на литий е нараснало неимоверно през последните 30 години, а новаторите виждат в метала ключов фактор за бъдещите технологии. До началото на 20-ти век литият рядко се е използвал в промишлеността и добивът му е бил малък – около 5 000 тона годишно.

През 1991 г. литиево-йонната батерия на Sony променя тази ситуация. Тази батерия беше успешна в много отношения. Тя беше по-евтина за производство, по-евтина за зареждане и по-бърза за зареждане. И най-важното, почти нямаше ефекти на паметта (загуба на „ĸ“ с течение на времето). Литиево-йонните (Li-ion) и литиево-полимерните (Li-pol) батерии бързо станаха водещи в производството и търсенето на литий се увеличи. В резултат на това производството на литий нарасна от 10 000 тона през 1995 г. на 28 000 тона през 2010 г., а днес – на повече от 86 000 тона годишно. Търсенето на този метал се е увеличило значително през последните три десетилетия, но както показва времето, това е само началото. В допълнение към развитието на мобилните устройства и други джаджи в световен мащаб, пазарът на електрически превозни средства също се разраства бързо. Въпреки това през годините е-транспортът не успя да реши два проблема: сложността на зареждането и резервът на енергия поради малкия капацитет на батерията.

В продължение на повече от 100 години превозните средства на обществения транспорт, като тролейбуси, трамваи, влакове и метро, се движат изключително на електричество. С появата на нови батерии обаче електрическите превозни средства имат шанс да се конкурират с бензиновите и дизеловите превозни средства. Електрическите превозни средства замърсяват по-малко околната среда и преди всичко са по-икономични. Поради липсата на технологии и високите производствени разходи те са 1,5 до 2 пъти по-скъпи от автомобилите с икономично гориво. Тази разлика обаче намалява с течение на времето. Понастоящем в света има повече от 1,5 млрд. превозни средства, от които само около 1 % са с електрическо задвижване: преди десет години на планетата имаше по-малко от половин милион електрически превозни средства, но до 2021 г. те ще бъдат два милиона.

Според прогнозите този брой ще се увеличи поне шест пъти за пет години. Освен това европейските държави обявиха постепенното извеждане от употреба на превозни средства с двигатели с вътрешно горене. Очаква се това да се осъществи напълно до 2030 г. Тази реалност и обявените планове доведоха до значително увеличаване на търсенето на литиеви суровини (особено на литиев апронат): Докато през 2000 г. в световен мащаб са били необходими 68 000 тона, до 2019 г. потреблението е нараснало 4,5 пъти до над 315 000 тона. Нарастването на търсенето на батерии се отрази и на цените: През 2004 г. цената на литиевия апронат е била 2 000 щатски долара за тон, преди две години – 6,5 000 щатски долара, а през 2021 г. ще бъде 17 000 щатски долара.

Понастоящем повече от 90 % от световното производство на литиеви съединения е съсредоточено в „литиевия триъгълник“ – Австралия, Китай, Чили и Аржентина. Като се има предвид бързият растеж на литиевата промишленост и постоянното нарастване на търсенето на литий, не е изненадващо, че всички се сещат за потенциала за производство и печалба. САЩ, икономика номер едно в света, са обезпокоени от тази китайска инициатива и все по-често говорят за разработване на минерални находища в собствената си страна. САЩ разполагат с 9,1 млн. тона запаси от литий, но само едно находище, мината Silver Reach, в момента е в промишлено производство. Друго потенциално находище е TeupΠac в Невада, което, заедно с първата мина, може да превърне САЩ в лидер в производството на литий.B В Русия има по-голям потенциал: ĸoнcepтивнoтo находище е единственото, което е в експлоатация след въвеждането на CCCP в Завица през 90-те години на миналия век.

Разработват се нови технологии за извличане, които, ако са успешни, биха могли да се приложат за извличане в затворени мини. Като цяло запасите във федерация „Пишута“ са малки и се оценяват на 1 млн. тона. За сравнение, в Китай запасите възлизат на 5,1 милиона тона, в Австралия – на 7,3 милиона тона, а в Аржентина – на 19 милиона тона. Росатом обяви разработването на находища в районите на Мурманск и Ириц, които според dzen.ru ще позволят местното производство да задоволи вътрешното търсене до 2030 г. Тези страни разполагат с повече от половината от известните световни запаси на метала. Следващите две държави вече са лидери в производството на литий. Росатом смята, че местните находища също могат да имат потенциал за развитие, ако се подобри транспортната инфраструктура и се привлекат международни инвеститори. Независимо от това пазарът на литий се разраства и представлява доходоносна инвестиция. В близко бъдеще всяка страна ще се конкурира за литий, ще стане лидер в производството и ще споделя печалбите.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2023 AutoZona.bg.