В началото на месец октомври Брюксел оповести поредния пакет от санкции срещу Русия, сред които попада и таван на цените на внасяния руски петрол. Все още не е одобрена конкретната максимална цена, но по неофициална информация става въпрос за 60$ за барел. Целта е по този начин да се постигне последващо намаляване на руските приходи без да бъдат причинени сътресения на световните енергийни пазари заради липса на достатъчно доставки. Възможно ли е обаче такова решение да не доведе до сътресения на световните пазари?
Дали въвеждането на „таван“ на цената на руския петрол ще се отрази на международните доставки и от там на цената на петрола на световния пазар ще зависи изцяло от реакцията на Кремъл. А тя не закъсня – още на следващия ден след обявеното решение от Москва заявиха, че ще нaмaлят дoбивa, aĸo cтpaнитe oт Г-7 вce пaĸ нaлoжaт „тaвaн“ нa цeнитe нa нeйния пeтpoл. Руснаците буквано казаха „Aĸo ce oпитaтe дa ни пpинyдитe дa ce cъглacим c oгpaничeниe нa цeнитe, ниe пpocтo нямa дa ви дocтaвямe пeтpoл“.
Това изявление ясно показва, че при въвеждане на „таван“ на цената, cвeтът мoжe дa зaгyби 1 милиoн бapeлa нa дeн тoчнo в мoмeнтa, ĸoгaтo OΠEK+ взе решение дa нaмaли дoбивa c 2 млн. бapeлa нa дeнoнoщиe.
Ако Русия спре да продава петрол като отговор на санкциите, то това неминуемо ще повиши цената до около 125 долара за барел – нещо, което ще е пагубно за европейската, а и световната икономика. Когато въведеното ограничение започне да предизвика тези тежки последици за световната икономика, Г-7 може да си създаде повече врагове, отколкото съюзници. Пекин вече заяви, че петролът е „жизнено важна“ глобална стока, която не трябва да бъде излагана на риск.
В заключение можем да кажем, че решението за въвеждане на „таван“ на цената на руския петрол е взето без да се направят необходимите анализи какви биха били последствията на европейската икономика. Рисковете това решение да навреди повече на Европа отколкото на Русия са напълно реални.
Цената на петрола се срина до най-ниската си стойност от месец юни тази година и цената в момента е под 70$ за барел за доставка месец януари. Срива в цената дойде след последните данни от САЩ, където запасите от суров петрол достигнаха нови рекордни стойности на фона на нарастващия добив на петрол и намаляващото потребление на бензин. По мрачните перспективи за търсене на петрол в Китай и Индия поради увеличаващата се електрификация също допринесоха за намаляването на цената на петрола. Решението от миналата седмица на ОПЕК+ за намаляване на добивите от 2024 стабилизира цената само за няколко дни и не можа да спре низходящата тенденция.
Какви са очакванията? В средносрочен план няма никакви признаци за учеличение на цената. Свръхпредлагането на САЩ в момента е в състояние да компенсира евентуалните допълнителни ограничения на страните от ОПЕК+. Китай едва ли в близко време ще навакса забавянето на икономиката си, а и електрификацията вече се отразява на търсенето на петрол. Ефектът от войната в Украйна и конфликта в Газа показа, че евентуални нови конфликти едва ли ще повлияят на цената на петрола, така както го правеха такива събития както преди време. Всички тези факти са предпоставка за запазване на цената на петрола на настоящите равнища като е възможно дори леко понижаване.
Вчера в официално съобщение Лукойл потвърди, че активите на компанията в България се продават. За евентуалната продажба на бизнеса на Лукойл в България първи официално заговори финансовия министър Асен Василев, но в бизнес средите се знаеше, че от месеци Лукойл води предварителни разговори с потенциални инвеститори.
Малко предистория През 1999 година държавното дружество „Нефтохим“ е приватизирано от Лукойл. Освен рафинерията в Бургас активите на Лукойл в България включват и нефтопровода Бургас- Илиенци и петролните бази Бургас, Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Илиенци, Русе, и Аспарухово . На практика с притежаването на всички тези активи само от Лукойл е предпоставка компанията да стане монополист в предлагането на петролни продукти. Именно поради тези причини от години руската компания бе свикнала да се възползва от доминиращото си положение на българския пазар и да не бъде притеснявана от държавните регулатори. Безметежните времена, когато Лукойл не плащаше данъци и се ползваше с благоволението на държавата обаче от две години са в историята. В новата политическа ситуация след началото на войната в Украйна всички държни конктролни ограни изведнъж прогледнаха за злоупотреба с монополното положение от страна на Лукойл, за неплащане на данъци и за оказване на ценова преса и какво ли още не. Продължаващият политически натиск, прекратяването на концесията на пристанище Росенец и отнемането на дерогацията за руския петрол принудиха руската компания да търси вариант да излезе от българския пазар и да намери инвеститор за активите си.
Политическият натиск Темата за Лукойл е една от най-използваните от политиците за популизъм, взаимни нападки и обвинения. За съжаление обсъжанията за законови промени, касаещи Лукойл бяха придружени от много популистки или направо манипулативни изказвания, с които част от политиците нагнетяваха напрежение и се опитваха да саботират дейността на рафинерията. В повечето случаи решенията, които искат да наложат политиците стават без реална оценка за последствията за българската икономика. За всички е ясно, че особено в България зад всяка такава силна политическа офанзива стоят не толкова интересите на държавата, а определени икономически интереси на конкретни хора. Случаят в Лукойл не прави изключение и без човек да е голям специалист по темата може да се досети кой в България има интерес да сложи ръка на рафинерията в Бургас.
Кой ще купи бизнеса на Лукойл? Рафинерията в Бургас дори разгледана като отделен актив е много атрактивна инвестиция, който има стратегическо значение в района и гарантирани високи печалби в дългосрочен план. Залогът в случая обаче не е само икономически – придобиването обаче на всички активи на Лукойл в страната би придало на новия собственик огромна икономическа, но и голяма политическа тежест в България и в района. Ако се следят изказванията и действията на отделните политически играчи може да се прецени дали те защитават интересите на българската икономика и или по-скоро имат интерес Лукойл да продаде активите си възможно най-скоро. Усилията да се изгонят Лукойл от Българоя явно вече са дали резултат, но все пак нещата не са толкова прости. Едно е да накараш Лукойл да продават и съвсем друго да ги принудиш да продадат на определен купувач.
Заради стратегическато място на рафинерията на брега на Черно море към нея интерес проявявят най-вече производители на петрол в района – Националната петролна компания на Казахстан „КазМунайГаз“ (KMG) и Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR). И двете компании използват Черно море за експорт на петрол и ако придобият рафинерията биха могли да рафинират голяма част от петрола и да изнасят по-големи количества готови горива. KMG вече има съвместни проекти с Лукойл за разработване на руски петролни находища в Каспийско море, а и двете компании са акционери в Каспийския петролопровод.
Според непотвърдени слухове Лукойл води разговори за продажба на бизнеса си в България именно с казахстанците. Евентуална сделка на Лукойл с KMG обаче осуетена ако не получи одобрение от страна на регулаторните органи под предлог, че има основателни съмнения за фиктивна продажба. Евентуална сделка със SOCAR също е възможна, но по-малко вероятна. Покрай газовите гоставки някой български политици имат по-тесни контакти с азърбейджанците и една такава сделка може да е параван за истинския купувач на рафинерията. Тъй като обаче цената на работеща рафинерия е твърде висока, то едно евентуално спиране на дейност или отмяна на лиценз би направило цената на рафинерията по-приемлива за такъв инвестотор. В последните месеци виждаме усилия в тази посока, така че такъв сценарий не е за пренебрегване.
Медийни публикации в специализирани медии информират и за интерес към рафинерията от инвестиционни фондове от САЩ. При такъв инвеститор политическите маневри за осуетяване на сделката са обречени на неуспех. Лукойл обаче би преговарял с такъв инвеститор само при изчерпване на всички други възможности. Активите на Лукойл струват твърде много пари, за да са по силите на български инвеститор, но апетити определено не липсват. Една от големите български петролни компанни „Инса Ойл“ се спряга за евентуален купувач на рафинерията, но дали ще се стигне до такава сделка зависи от много фактори. Първо трябва Лукойл да се съгласи да продаде бизнеса си на „Инса Ойл“ и второ да се намери необходимото финансиране за такава сделка. Натиска срещу такава продажба биха оказали и външни пертньори на България заради слуховете за обвързаността на българската компания със санкционирания по закона Магнитски Делян Пеевски. „Минаването“ на такава сделка ще е трудно, но това не означава, че няма да има усилия в тази посока.
Има ли държавата лостове, с които да повлияе на продажбата? Ако всички активи на Лукойл – рафинерия, петролопровод, акцизни бази и бензиностанции бъдат купени от един инвеститор, то едва ли ще наблюдаваме някаква промяна на петролния пазар. Няма компания която да притежава тези активи и да не се възползва от монополното си положение без значение каква собственост е. Именно тук ролята на държавата е изключително важна. Ако има един купувач на всички активи, то КЗК трябва задължително да спре такава сделка. Разделянето на рафинерията от петролните бази и от веригата бензиностанции ще премахне вертикалната интеграция и възможността така да се оказва ценова преса на конкуренцията чрез едрови и крайни цени.
Каквото и развитие да има със собствеността на рафинерията и останалите активи на Лукойл, то до влизането във владение на новия собственик и до реалните промени ще мине доста време. Една такава сделка със всички етапи и одобрения отнема няколко месеца, а при възникване на някакви проблеми и до година. Да се надяваме нещата да минат гладко, рафинерията да не спира работа и да няма сътресение на пазара на горива. Дали това ще стане така в голяма степен зависи от държавата.