Страните износителки на петрол от ОПЕК и партньорите им, с които заедно образуват групата ОПЕК+, решиха да намалят количествата черно злато, които доставят на световните пазари. Това бе оповестено след срещата на алианса в сряда, 5 октомври, на която страните се споразумяха, че съкращението на добива ще възлиза на 2 милиона барела на ден, и ще влезе в сила от ноември.

Изненадващото на пръв поглед с големия си обем съкращение, най-мащабното от началото на пандемията през 2020 г., се равнява на 2 процента от световното предлагане на петрол. То се очаква да облагодетелства най-много Русия, която е членка на ОПЕК+, като същевременно затегне доставките за Запада.

Икономическият модел на ценова определеност на пазара, или с други думи, механизмът на търсенето и предлагането предполага, че намалените квоти за добив ще доведат до по-високи цени на суровия петрол, както и на неговите производни – дизеловото гориво, бензина и мазута.

Съкращението от 2 милиона барела на ден представлява над 4 процента от общото целево производство на организацията – от 43,8 милиона барела дневно, информира Ройтерс.

Страните членки обаче се затрудняват да добиват договорените количества и без заложени квоти за намаление. През август те са изпомпвали с 3,6 милиона барела по-малко от целите си, докато през юни – с 2,84 милиона барела по-малко.

През последните няколко години под целите си за добив обичайно са Ангола и Нигерия заради слабите инвестиции в петролните сектори на двете африкански държави. Към тях се присъедини и Русия, която попадна под западни санкции след нахлуването си в Украйна. През септември страната изпомпваше дневно по 9,9 милиона барела петрол, докато заложената й цел бе 11 милиона барела.

Съгласно сделката Русия трябва да намали производството си до 10,5 милиона барела на ден, което всъщност е с 0,6 милиона барела над настоящия й добив.

„Русия няма да трябва да съкращава нищо. Това е положителна новина за руските петролни компании, които ще се възползват от по-високите цени, като същевременно поддържат стабилни нива на производство“, обясняват експертите на базираната в Москва брокерската къща „БКС Експрес“.

За разлика от Русия, Саудитска Арабия, най-големият петролен производител в ОПЕК+, който изпомпва в съответствие с целта си, ще трябва да намали около 0,5 милиона барела на ден от реалното си производство. Количеството е на стойност 46 милиона долара на ден, или 1,4 милиарда долара на месец.

Според Хорхе Леон, вицепрезидент в норвежката консултантска фирма „Рюстад енерджи“ (Rystad Energy), за цялото съкращение, в размер на 2 милиона барела на ден, най-голям принос реално ще имат Саудитска Арабия (-520 000 барела на ден), Ирак (-220 000 барела на ден), ОАЕ (-150 000 барела на ден) и Кувейт (-135 000 барела на ден). Заедно четирите държави от Близкия Изток ще намалят с 1,2 милиона барела дневния си добив.

Реакции

На този фон западните съюзници, чийто икономики изпитват негативните ефекти от високите енергийни цени, се опитват да ограничат средствата от продажба на петрол, постъпващи в руския бюджет, след като Кремъл предприе инвазията си в Украйна.

Белият дом обвини ОПЕК, че застава на страната на Москва, и определи взетото решение като късогледо, след като предупреди, че светът вече „страда“ от високи енергийни разходи заради войната в Украйна. В отговор американското Министерство на енергетиката ще освободи още 10 милиона барела от Стратегическия си петролен резерв през следващия месец, в допълнение към вече освободените количества, за да се опита да повлияе на цените.

През март президентът Байдън съобщи, че страната му ще освобождава по 1 милион барела петрол на ден от стратегическия резерв в рамките на шест месеца, започвайки през май, и в сътрудничество с други страни от Международната агенция по енергията.

Саудитска Арабия отговори на обвиненията на Съединените щати, аргументирайки решението за по-нисък добив с растящите лихвени проценти, в следствие от предприетото „със закъснение“ затягане на паричната ликвидност от големите централни банки, като Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ. Това тласка нагоре стойността на долара и намалява петролните цени, според властите в кралството.

Алиансът действа проактивно в коригирането на доставките, изпреварвайки възможен спад в търсенето, тъй като забавящата се световна икономика се нуждае от по-малко петрол за индустрията си и транспорта, каза министърът на енергетиката на Саудитска Арабия принц Абдулазиз бин Салман Ал Сауд, цитиран от Асошиейтед прес.

Капацитетът, освободен вследствие на обявеното намаляване на добива на петрол, ще позволи на групата да се намесва в случай на каквато и да е криза на петролните пазари, обяви генералният секретар на ОПЕК Хайтам ал Гаис пред телевизия „Ал Арабия“.

Си Ен Би Си припомня, че американската администрация е изготвила Законопроект за забрана на картелите за добив и износ на петрол – НОПЕК (NOPEC). Той бе приет от Сенатската комисия по правосъдие през май, но все още не е подписан, за да влезе в сила като закон.

НОПЕК може да изправи страните от петролния картел пред съдебни дела заради договореностите между страните за съкращаване на доставките, които повишават цените на петрола. По-рано през годината висши представители на ОПЕК разкритикуваха американския законопроект, предупреждавайки, че той може да доведе до по-голям хаос на енергийните пазари.

В същото време и бизнеси в Азия се опасяват, че се задава нов скок на цените. Близкия изток отговаря на около две трети от търсенето на суров петрол в Азия, казаха участници в индустрията пред Ройтерс. Най-голямата петролна рафинерия в Южна Корея „Ес Кей Енерджи“ (SK Energy) изрази загрижеността си относно евентуално повишаване на „международните цени на петрола, които показаха някои признаци на успокояване от второто тримесечие насам“, каза говорител на компанията.

„Надяваме се, че ОПЕК+ ще има централна роля в балансирането на търсенето и предлагането в навечерието на зимния сезон“, каза Шуничи Кито, президент на Петролната асоциация на Япония (PAJ).

„Пазарът все още подценява действителната загуба (на количества петрол)“, съобщи представител на базиран в Сингапур търговец на горива, пожелал анонимност.

Повишени цени на петрола ще засегне по-осезаемо по-бедни държави, които и сега изпитват затруднения заради високата инфлация и все по-трудните за обслужване дългови задължения. Такъв е случаят с Шри Ланка, чийто президент Ранил Викремесингхе каза, че страната му ще трябва да плаща още повече за внасяните горива.

„Това не е проблем, пред който сме изправени само ние, но и някои други страни от Южна Азия“, каза той пред парламента, като добави: „Глобалната инфлация ще ни удари през следващата година“.

Ще влоши ли намаленият петролен добив инфлацията?  

Вероятно да, отговаря Леон от „Рюстад енерджи“. Суровият петрол сорт Брент ще достигне 100 долара за барел до декември, твърди той. По-рано експертите на компанията прогнозираха цената му да е 89 долара за барел през декември.

Според него „по-високите цени на петрола неизбежно ще увеличат инфлационното главоболие, с което се борят централните банки по света“. Те (цените на петрола) ще допринесат за по-нататъшното повишаване на лихвените проценти, и в следствие – за охлаждане на икономиката.

Високите цени биха изострили енергийната криза в Европа, до голяма степен свързана с руските съкращения на доставките на природен газ, а горивата в световен мащаб ще поскъпнат, което би подхранило инфлацията, обяснява икономистът.

В началото на този месец петролът сорт Брент, добиван от Северно море и референтен за Европа, загуби почти една четвърт от стойността си спрямо средата на юни, когато се търгуваше за над 123 долара за барел. Във вторник, 4 октомври, ден преди срещата на ОПЕК+,  цената му бе 89,33 долара за барел, а в петък, 7 октомври, достигна 94,61 долара за барел.

За кратко фючърсите на американския лек суров петрол надхвърлиха 130 долара за барел през март, достигайки 13-годишен максимум. Във вторник, 4 октомври, цената му достигаше 83,94 долара за барел, а в петък – до 88,69 долара за барел.

Средната цена на петрола на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) продължи да се покачва от началото на седмицата, и достигна 94,05 долара за барел в сряда, докато през юли тя бе над 110 долара за барел, сочат данни от сайта на организацията.

Причина за достигнатите летни максимуми бяха опасения, че голяма част от руския петрол ще изчезне от пазара заради войната в Украйна. Западните търговци избягваха петрола, с произход от Русия дори без да са застрашени от санкции, а клиентите в Индия и Китай купуваха тези барели с голяма отстъпка, което смекчи удара по световните доставки. След решението на ОПЕК+ обаче, някои анализатори очакват цените да поемат във възходяща посока, при наличие на икономически условия, и ако страните избегнат дълбока и продължителна рецесия.