КЗК: Лукойл злоупотребява с монопол, прилага ценова преса на конкурентите си – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

КЗК: Лукойл злоупотребява с монопол, прилага ценова преса на конкурентите си

Публикувано преди

3 години

на

Комисията за защита на конкуренцията обяви, че Лукойл България е злоупотребил с монопол и е оказвал ценова преса на конкурентите си.

Това е установило разследване за злоупотреба с монополно положение на антимонополния орган. От ведомството посочват, че основание за проверката са разпоредби на Закона за защита на конкуренцията и Договора за функциониране на Европейския съюз.

Антимонополният орган е бил сезиран за нарушения от други две компании, работещи на българския пазар на горива. Това са „ОМВ България“ ЕООД и „Инса Ойл“ ЕООД.

Ето какво съобщават от КЗК:

Предвид социално-икономическата значимост на горивата, поради прекия им ефект върху цялата българска икономика и прякото им въздействие по отношение на цените на стоките и услугите, предлагани на българския пазар, КЗК извършва постоянен мониторинг на всички обстоятелства имащи отношение към правоприлагането на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

В тази връзка по искания от участници на пазара на търговия на едро на горива („ОМВ България“ ЕООД и „Инса Ойл“ ЕООД) пред КЗК бе образувано производство срещу Лукойл България ЕООД за установяване на извършено нарушение по чл. 21 от ЗЗК и чл. 102 от ДФЕС относно ценовата политика на дружеството при търговията на едро с моторни горива.

В хода на проучването, Комисията установи, че „Лукойл-България“ ЕООД е част от вертикално интегрираната група Лукойл, която оперира по цялата верига от производството на горива до крайната им реализация и притежава силно развита складова и транспортна инфраструктура, което представлява конкурентно предимство пред останалите дружества развиващи дейност на пазарите на горива в страната. Дружеството също така притежава висок пазарен дял и е пазарен лидер на пазар на търговия на едро с моторни горива в страната.

КЗК идентифицира конкурентни проблеми, свързани с прилаганата от страна на дружеството ценовата политика при търговията на едро с моторни горива на територията на страната. Според Комисията дружеството е прилагало ценова преса спрямо конкурентите си чрез постепенно изменение на ценовите условия при продажбата на едро и премахване отстъпките за закупено количество, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на пазарите на горива и да засегне интересите на потребителите. Ценова преса е налице, когато разликата между цените на долния пазар на предприятие с господстващо положение и цените на горния пазар, които то фактурира на конкурентите си, е отрицателна, или недостатъчна, за да се покрият специфичните разходи за продажба на продукта на пазара надолу по веригата.

Според Комисията това поведение на „Лукойл-България“ ЕООД представлява обща стратегия за ограничаване на търговията на едро на горива в страната, с цел засилване на господстващото му положение на пазара на търговия на едро на горива.

Поведението представлява злоупотреба с господство, както по националното право, така и съгласно правото на Европейския съюз, тъй като може значително да повлияе върху модела на търговия между държавите членки.

В срок от 60 (шестдесет) дни адресатът на определението и подателите на исканията имат право да представят писмени възражения, съответно становища по предявените твърдения.

offnews.bg

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

2 седмици ago

on

01/30/2026

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО