Може ли синтетичното гориво да замени изкопаемото гориво в глобален мащаб? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Може ли синтетичното гориво да замени изкопаемото гориво в глобален мащаб?

Публикувано преди

3 години

на

Човешката природа (поемете по най-лесния път) и финансовите съображения (поемете по най-печелившия път) са може би двете неща, които движат обществото напред. Това е особено вярно при решаването на световните проблеми, като глобалното затопляне.

Електрификацията на автомобилите отговаря и на двете неща, но повдига въпроса дали ранното решение за изоставяне на двигателите с вътрешно горене е най-правилното решение. Най-големите производители на петрол в света потенциално ще загубят най-много, защото алтернативите може да ги изключат. Въпреки че те може да контролират експертния опит и ресурси за сондиране и производство на петролни продукти, същото не важи за други енергийни източници. И все пак те са в добра позиция да инвестират повече в въглеродно-неутрални синтетични горива, които могат да бъдат разпределени чрез съществуващите бензиностанции, без да е необходимо да се създава изцяло нова инфраструктура.

Експертите от години казват, че най-бързият начин за намаляване на CO2 от транспорта е преминаването към устойчиво, въглеродно неутрално, синтетично течно гориво, с което могат да се движат съществуващите превозни средства. Ако превозните средства в света могат да се заредят с гориво, синтезирано от органични материали утре, атмосферният CO2, получен от транспортното гориво, почти ще изчезне за една нощ.

Volkswagen Group е един от производителите, които се занимават с разработването на синтетични горива от няколко десетилетия. Porsche е сред последните, които стърчат главата си над парапета със състезателен проект, а сега Mazda, която миналата година стана първият производител на автомобили, който се присъедини към eFuel Alliance, проявява интерес.

Подобно на Porsche, той се появи на състезателната писта, за да помогне за разработването и насърчаването на използването на синтетично гориво. В случая на Mazda, 1,5-литров Skyactiv-D дизелов двигател, а не бензинов двигател, задвижваше подготвен за състезания 2.

Mazda работи със Susteo, синтетично гориво, доставено от партньора Euglena, а суровините, необходими за производството му, са използвано олио за готвене (90%) с масло и мазнини, извлечени от микроводораслите, наречени еуглена, които съставляват баланса. Използването на растително масло не означава, че превозните средства се движат наоколо и миришат на магазин за риба и чипс. Това е просто източник на устойчив, отпадъчен биоматериал, който може да се преобразува в синтетичен бензин или дизел.

Той е неутрален по отношение на CO2, тъй като растенията, използвани за производството му, се насищат с CO2 от атмосферата, докато растат. Целта обаче е да се премине изцяло към водораслите като източник. Може да се отглежда на земя, неподходяща за земеделие и не се конкурира с производството на храни.

Все пак ще е необходимо много, за да се замени световното потребление на петролни масла. Пътният транспорт изразходва около 1,3 милиарда галона бензин и дизел на ден в световен мащаб, но въпреки това цифрата за растително масло е около 140 милиарда галона. Така казано, идеята за производство на достатъчно безпроблемно течно гориво от водорасли за захранване на съществуващи двигатели с вътрешно горене не изглежда толкова трудно.

autocar.co.uk

Подобни:
Продължи с четенето

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

2 седмици ago

on

01/30/2026

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

2 седмици ago

on

01/29/2026

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО