Може ли синтетичното гориво да замени изкопаемото гориво в глобален мащаб? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Може ли синтетичното гориво да замени изкопаемото гориво в глобален мащаб?

Публикувано преди

на

Човешката природа (поемете по най-лесния път) и финансовите съображения (поемете по най-печелившия път) са може би двете неща, които движат обществото напред. Това е особено вярно при решаването на световните проблеми, като глобалното затопляне.

Електрификацията на автомобилите отговаря и на двете неща, но повдига въпроса дали ранното решение за изоставяне на двигателите с вътрешно горене е най-правилното решение. Най-големите производители на петрол в света потенциално ще загубят най-много, защото алтернативите може да ги изключат. Въпреки че те може да контролират експертния опит и ресурси за сондиране и производство на петролни продукти, същото не важи за други енергийни източници. И все пак те са в добра позиция да инвестират повече в въглеродно-неутрални синтетични горива, които могат да бъдат разпределени чрез съществуващите бензиностанции, без да е необходимо да се създава изцяло нова инфраструктура.

Експертите от години казват, че най-бързият начин за намаляване на CO2 от транспорта е преминаването към устойчиво, въглеродно неутрално, синтетично течно гориво, с което могат да се движат съществуващите превозни средства. Ако превозните средства в света могат да се заредят с гориво, синтезирано от органични материали утре, атмосферният CO2, получен от транспортното гориво, почти ще изчезне за една нощ.

Volkswagen Group е един от производителите, които се занимават с разработването на синтетични горива от няколко десетилетия. Porsche е сред последните, които стърчат главата си над парапета със състезателен проект, а сега Mazda, която миналата година стана първият производител на автомобили, който се присъедини към eFuel Alliance, проявява интерес.

Подобно на Porsche, той се появи на състезателната писта, за да помогне за разработването и насърчаването на използването на синтетично гориво. В случая на Mazda, 1,5-литров Skyactiv-D дизелов двигател, а не бензинов двигател, задвижваше подготвен за състезания 2.

Mazda работи със Susteo, синтетично гориво, доставено от партньора Euglena, а суровините, необходими за производството му, са използвано олио за готвене (90%) с масло и мазнини, извлечени от микроводораслите, наречени еуглена, които съставляват баланса. Използването на растително масло не означава, че превозните средства се движат наоколо и миришат на магазин за риба и чипс. Това е просто източник на устойчив, отпадъчен биоматериал, който може да се преобразува в синтетичен бензин или дизел.

Той е неутрален по отношение на CO2, тъй като растенията, използвани за производството му, се насищат с CO2 от атмосферата, докато растат. Целта обаче е да се премине изцяло към водораслите като източник. Може да се отглежда на земя, неподходяща за земеделие и не се конкурира с производството на храни.

Все пак ще е необходимо много, за да се замени световното потребление на петролни масла. Пътният транспорт изразходва около 1,3 милиарда галона бензин и дизел на ден в световен мащаб, но въпреки това цифрата за растително масло е около 140 милиарда галона. Така казано, идеята за производство на достатъчно безпроблемно течно гориво от водорасли за захранване на съществуващи двигатели с вътрешно горене не изглежда толкова трудно.

autocar.co.uk

Продължи с четенето

Горива

Как конфликтът около Иран отвори нова възможност за Либия

Published

on

By

Поредната ескалация около Иран напомни на пазарите колко крехък остава глобалният енергиен баланс. Само за дни рискът от напрежение в Ормузкия проток – маршрут, през който преминава близо 20% от световния петрол – изстреля цените над 115 долара за барел и върна страха от нов енергиен шок.
Вашингтон реагира по стандартния сценарий: освобождаване на стратегически резерви и ограничени мерки за облекчаване на доставките. Но подобни ходове имат краткосрочен ефект – те охлаждат пазара временно, без да решават основния проблем: липсата на достатъчно ново и сигурно предлагане.
Именно тук Либия отново влиза във фокуса на анализаторите.
С приблизително 48 милиарда барела доказани резерви – най-големите в Африка – страната остава един от най-недооценените енергийни активи в света. Още по-важно е, че либийският суров петрол е лек и сладък – сорт, който е особено ценен за европейските рафинерии и все по-труден за заместване.
Преди политическия срив след 2011 г. Либия добиваше около 1,6–1,7 милиона барела дневно. При стабилна вътрешна среда и възстановяване на инвестициите, производството има потенциал да надхвърли 2 милиона барела дневно – ниво, което би могло да даде реално отражение върху глобалния баланс на предлагането.
Значението на подобен сценарий далеч надхвърля чистите обеми. На петролния пазар цената се движи не само от реалното производство, но и от очакванията. Самият сигнал, че Либия може устойчиво да върне значителни количества на пазара, би бил достатъчен да намали рисковата премия и да внесе повече увереност сред търговците и инвеститорите.
Допълнителен стратегически фактор е и географията. За разлика от производителите в Персийския залив, либийският петрол достига Европа през Средиземно море, без да преминава през Ормузкия проток. Това превръща страната в логична алтернатива за европейските пазари в период на нестабилност в Близкия изток.
Историята често показва, че всяка криза пренарежда пазарните възможности. И докато настоящият конфликт около Иран създава нов натиск върху глобалните доставки, той едновременно поставя Либия в позиция, от която може да се превърне в един от най-важните фактори за бъдещото стабилизиране на пазара.
Понякога най-големите възможности в енергетиката се раждат именно там, където пазарът вижда най-големите рискове.

Продължи с четенето

Горива

Петролният пазар навлиза в нова фаза на кризата

Published

on

By

45 дни след началото на войната между САЩ и Иран според мен вече започваме да навлизаме в най-съществения етап от целия пазарен процес – моментът, в който пазарът спира просто да ценообразува страх и започва да ценообразува реален недостиг.
До този момент от пазара са извадени около 2 милиона барела дневно износ от Близкия изток, а напрежението в региона поставя под риск над 11 милиона барела дневно производство. Това вече сериозно променя глобалния баланс между търсене и предлагане.
На пръв поглед може да изглежда, че ситуацията е относително спокойна – Brent се движи около 100–102 долара, като почти всеки ден има резки движения нагоре и надолу според поредната новина за примирие, удари или дипломатически изказвания.
Само че реалната картина зад кулисите започва да изглежда съвсем различно.
Физическият петрол за незабавна доставка в Европа вече достига близо 150 долара за барел на спот пазара, което е огромна разлика спрямо борсовите котировки и ясен знак, че физическият пазар започва да усеща сериозен недостиг.
Причината е проста – първите седмици след избухването на конфликта рафинериите успяха да издържат благодарение на резерви, стари наличности и предварително договорени доставки. Но след месец и половина тези буфери започват да свършват.
И оттук нататък идва истинският проблем – рафинериите вече ще трябва да купуват нов петрол на пазар, в който барелите стават все по-малко и все по-скъпи.
Точно тук много хора пропускат най-важното: Фючърсният пазар търгува новини, а спот пазарът търгува реалността.
Борсата може да падне с 5 или 10 долара заради новина за примирие.
Но ако физически няма достатъчно наличен петрол за доставка, реалният пазар няма как да падне със същото темпо.
Именно затова според мен истинският ценови натиск тепърва предстои.
Допълнителен сигнал за това е, че Саудитска Арабия вече вдигна продажните си премии до рекордните +19.50 долара над Oman/Dubai benchmark, което е ясен знак, че дори големите производители вече започват да калкулират физическия недостиг.
А какво означава това за България?
Макар да не купуваме директно петрол от района на Ормузкия проток, България е част от европейския пазар и всичко, което се случва с физическите доставки в Европа, рано или късно се отразява и тук.
Това означава, че ако ситуацията се задържи, през следващите седмици е много вероятно да започнем да виждаме нов натиск върху цените на горивата у нас. Защото когато старите наличности свършат, новите доставки ще идват на много по-висока цена. И тогава идва моментът, който повечето хора усещат чак накрая – на колонката.

Продължи с четенето

Горива

Защо петролът поевтинява на борсата, но остава скъп в реалността?

Published

on

By

През последните часове новините звучат обнадеждаващо – напрежението около Иран намалява, договорено е временно примирие, а цените на петрола на борсата започват да спадат.
Ако гледаме само котировките на Brent Crude и West Texas Intermediate, изглежда сякаш най-лошото е зад гърба ни. Само че пазарната ситуация е далеч по-сложна. Борсовите цени бележат спад след новината за примирието, но цените на „спот“ пазара остават високи.
Малко яснота: какво означават „борсова“ и „спот“ цена?
👉 Борсова цена (фючърси) е цена за доставка в бъдеще – например след месец или два. Тя отразява очакванията на пазара: какво мислят инвеститорите, че ще се случи.
👉 Спот цената е за доставка веднага – реални барели, които трябва да стигнат до рафинерията днес или утре.
📌 Най-важната разлика е, че борсата гледа напред, а спот пазарът показва настоящата реалност.
Докато борсите реагират на очакванията, реалният свят се движи по-бавно. И точно там – в реалните доставки – проблемът все още не е решен.
Ормузкият проток остава ключов фактор. Дори при примирие, потокът на петрол не се възстановява за ден. Танкерите не тръгват мигновено, застраховките не се нормализират веднага, а производството не се включва с едно натискане на бутон. В резултат на всичко това физическият петрол продължава да е дефицитен.
И тук се появява разминаването.
На борсата цените падат, защото рискът изглежда по-малък.
Но на спот пазара купувачите все още се борят за реални барели – тук и сега.
Това е причината американският петрол да се търгува с необичайно високи премии – не защото е станал по-добър, а защото просто е наличен.
Тази ситуация показва нещо много важно:
Пазарите не се движат само от новини, а от реални потоци. И понякога има разрив между това, което „очакваме“, и това, което „имаме“.
Ако примирието се задържи, този разрив постепенно ще изчезне. Доставките ще се нормализират и цените ще се подредят. Но ако се окаже временно – пазарът ще реагира отново, и то бързо.
В крайна сметка картината е проста:
📌 На борсата петролът вече е „по-евтин“.
📌 В реалността той все още е „труден за намиране“.
И тук идва най-важният въпрос за повечето хора.
Въпреки спада на борсовите цени, очакванията за бързо поевтиняване на горивата по бензиностанциите най-вероятно ще останат напразни.
Причината е проста: цените на колонките се влияят от реалните доставки (спот пазара), а там недостигът все още е факт
➡️ Докато физическият пазар не се нормализира, ефектът върху крайните цени ще бъде бавен и ограничен.

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО