Разработен в средата на 80-те години на миналия век, Aerotech е серия от експериментални превозни средства, създадени, за да покажат нов тогава четирицилиндров двигател. Експериментът породи коли, които поставиха множество световни рекорди и достигнаха максимална скорост от над 250 мили в час (402 км/ч) почти 20 години преди Bugatti Veyron да го направи.

Историята на Aerotech започва в края на 1984 г., когато Oldsmobile работи върху двигателя Quad 4. Това беше редови четирицилиндров двигател с четири клапана на цилиндър и двоен горен разпределителен вал, новаторска настройка по онова време.

Знаейки, че предстоящият Quad 4 ще надмине по клас други четирицилиндрови предложения от германски автомобилни производители като BMW и Mercedes-Benz, инженерите зад проекта, водени от Тед Лукс, поискаха от ръководството на GM одобрение и финансиране за изследователско превозно средство, което да демонстрира двигателя пълен потенциал.

Целта беше не само да се разработи много по-мощна версия на Quad 4, но и да се изгради изключително аеродинамичен автомобил около него. Такъв, който може да работи с високи скорости и да поставя нови рекорди в процеса.

Развитието на Aerotech започва в началото на 1985 г. с куп скици, които предвиждат елегантна каросерия, вдъхновена от състезателните прототипи на Льо Ман. Одобрен от най-високото ръководство на GM почти веднага, Aerotech е „издълбан“ от въглеродни влакна и завинтен върху модифицирана версия на шасито 84C CART на March Engineering, същото, което беше използвано в колата, която спечели Индианаполис 500 през 1985 г.

Проектирана от Ед Уелбърн, изключително аеродинамичната обвивка на Aerotech първоначално включваше по-дълга задна част, според съобщенията вдъхновена от Porsche 917 LH.

Въпреки това, този дизайн противоречи на плана на Louckes за поставяне на рекорд на закрито трасе на пистата Indianapolis Motor Speedway, така че Oldsmobile в крайна сметка избраха версия с къса опашка.

Aerotech изглеждаше донякъде радикален за 80-те години на миналия век, но най-голямата му иновация беше под корпуса под формата на долна част, снабдена с регулируеми панели. Те променят количеството въздушен поток, който преминава през тунелите под каросерията, което позволява на инженерите да коригират настройката за различни състезателни писти. На всичкото отгоре генерираше много притискаща сила.

Захранването идва от силно модифицирана версия на двигателя Quad 4 на Oldsmobile. Съобщава се, че 2,3-литровият четирицилиндров двигател с едно турбокомпресор е генерирал около 900 конски сили, значително повече от всеки суперавтомобил, наличен по това време. Завършен в края на 1986 г., първият прототип е тестван от A. J. Foyt в полигона на GM в Аризона при максимална скорост до 351 км/ч.

Междувременно екипът на Aerotech реши да даде шанс на дизайна на Welburn с дълга опашка и започна да работи върху втория прототип в края на 1985 г.

В допълнение към удължената задна каросерия, тази кола има и версия с две турбини на Quad 4. Създадена в сътрудничество с Fueling Engineering, тя генерира повече от 1000 конски сили, поразителна цифра за четирицилиндрова мелница.

След завършването на втория прототип, Oldsmobile пусна и двата Aerotechs на тестовата писта във Форт Стоктън на 26 август 1987 г. Отново управлявана от Фойт, версията с къса опашка достигна средна скорост от 250,91 мили в час (403,81 км/ч), доближавайки се до постигане на предишния рекорд за затворено трасе зададен от прототипа Mercedes C111-IV.

Въпреки че никога не е било планирано да влезе в производство, Aerotech върна Oldsmobile отново в светлината на прожекторите в края на 80-те години. Двигателят Quad 4, показан в прототипите, остана в производство в продължение на солидни 15 години (1987-2002) и задвижваше дълъг списък от Oldsmobiles, Pontiac, Buicks и Chevrolet.

Но въпреки че Aerotech направи голям фурор навремето, това е невъзпят герой, който не получава вниманието, което заслужава сега, когато подразделението Oldsmobile вече не съществува.