Разработен в средата на 80-те години на миналия век, Aerotech е серия от експериментални превозни средства, създадени, за да покажат нов тогава четирицилиндров двигател. Експериментът породи коли, които поставиха множество световни рекорди и достигнаха максимална скорост от над 250 мили в час (402 км/ч) почти 20 години преди Bugatti Veyron да го направи.
Историята на Aerotech започва в края на 1984 г., когато Oldsmobile работи върху двигателя Quad 4. Това беше редови четирицилиндров двигател с четири клапана на цилиндър и двоен горен разпределителен вал, новаторска настройка по онова време.
Знаейки, че предстоящият Quad 4 ще надмине по клас други четирицилиндрови предложения от германски автомобилни производители като BMW и Mercedes-Benz, инженерите зад проекта, водени от Тед Лукс, поискаха от ръководството на GM одобрение и финансиране за изследователско превозно средство, което да демонстрира двигателя пълен потенциал.
Целта беше не само да се разработи много по-мощна версия на Quad 4, но и да се изгради изключително аеродинамичен автомобил около него. Такъв, който може да работи с високи скорости и да поставя нови рекорди в процеса.
Развитието на Aerotech започва в началото на 1985 г. с куп скици, които предвиждат елегантна каросерия, вдъхновена от състезателните прототипи на Льо Ман. Одобрен от най-високото ръководство на GM почти веднага, Aerotech е „издълбан“ от въглеродни влакна и завинтен върху модифицирана версия на шасито 84C CART на March Engineering, същото, което беше използвано в колата, която спечели Индианаполис 500 през 1985 г.
Проектирана от Ед Уелбърн, изключително аеродинамичната обвивка на Aerotech първоначално включваше по-дълга задна част, според съобщенията вдъхновена от Porsche 917 LH.
Въпреки това, този дизайн противоречи на плана на Louckes за поставяне на рекорд на закрито трасе на пистата Indianapolis Motor Speedway, така че Oldsmobile в крайна сметка избраха версия с къса опашка.
1
2
3
3
4
5
6
7
8
9
Aerotech изглеждаше донякъде радикален за 80-те години на миналия век, но най-голямата му иновация беше под корпуса под формата на долна част, снабдена с регулируеми панели. Те променят количеството въздушен поток, който преминава през тунелите под каросерията, което позволява на инженерите да коригират настройката за различни състезателни писти. На всичкото отгоре генерираше много притискаща сила.
Захранването идва от силно модифицирана версия на двигателя Quad 4 на Oldsmobile. Съобщава се, че 2,3-литровият четирицилиндров двигател с едно турбокомпресор е генерирал около 900 конски сили, значително повече от всеки суперавтомобил, наличен по това време. Завършен в края на 1986 г., първият прототип е тестван от A. J. Foyt в полигона на GM в Аризона при максимална скорост до 351 км/ч.
Междувременно екипът на Aerotech реши да даде шанс на дизайна на Welburn с дълга опашка и започна да работи върху втория прототип в края на 1985 г.
В допълнение към удължената задна каросерия, тази кола има и версия с две турбини на Quad 4. Създадена в сътрудничество с Fueling Engineering, тя генерира повече от 1000 конски сили, поразителна цифра за четирицилиндрова мелница.
След завършването на втория прототип, Oldsmobile пусна и двата Aerotechs на тестовата писта във Форт Стоктън на 26 август 1987 г. Отново управлявана от Фойт, версията с къса опашка достигна средна скорост от 250,91 мили в час (403,81 км/ч), доближавайки се до постигане на предишния рекорд за затворено трасе зададен от прототипа Mercedes C111-IV.
Въпреки че никога не е било планирано да влезе в производство, Aerotech върна Oldsmobile отново в светлината на прожекторите в края на 80-те години. Двигателят Quad 4, показан в прототипите, остана в производство в продължение на солидни 15 години (1987-2002) и задвижваше дълъг списък от Oldsmobiles, Pontiac, Buicks и Chevrolet.
Но въпреки че Aerotech направи голям фурор навремето, това е невъзпят герой, който не получава вниманието, което заслужава сега, когато подразделението Oldsmobile вече не съществува.
Tesla Cybertruck най-накрая пристигна в автосалоните, но клиентите не са очаровани така, както при представянето на пикапа през 2019 година. Въпреки че дизайнът до голяма степен е верен на камиона, който беше представен тогава, то цените скочиха рязко и някои от спецификациите не са толкова впечатляващи, колкото беше обещано първоначално.
Без повече шум, нека да си припомним какво обещаваха от Тесла на 1 декември 2019 г. Вариантът с един двигател се очакваше да струва $39 900 и да има 400+ km пробег. Днес обаче базовата версия със задно задвижване, която е планирана да пристигне през 2025 г. е с цена от $60 990. Това е с $21 090 повече от първоначално обявеното или почти цената на Ford Maverick. Въпреки зашеметяващото увеличение на цената от близо 53%, Tesla все още се стреми да достигне обещания обхват от 400 км. Първоначално беше обещано, че вариантът с двойно задвижване на всички колела струва $49 900. Този брой вече е скочил с $30 090 до сериозната сума от $79 990.
Това ни води до тримоторния вариант, който сега е известен като Cyberbeast. Tesla наистина доста се изхвърли тук, тъй като първоначално беше обещано камионът да струва $69 900, да има пробег от 800+ km и капацитет на теглене над 6350+ kg. Сега моделът струва $99 990 и да има пробег от 515 км. Дори и най-закоравелият фен на Tesla би трябвало да го нарече ужасно, тъй като цената скочи с $30 090, докато пробегът падна с поне 290 км. Лошите новини не свършват дотук, тъй като сега се казва, че капацитетът за теглене е по-скромните 4 990 кг.
Като се има предвид всичко казано, важно е да се отбележи, че някои от числата са приблизителни, така че нещата могат да се променят. Друг е въпроса в каква посока може да бъде промяната.
VW Golf Country дебютира през 1989 г. на автомобилното изложение в Женева под името Golf Montana. За проекта Volkswagen започна сътрудничество със специалистите по офроуд машини Steyr-Daimler-Puch от Австрия – и резултатът беше толкова добре приет, че започнаха да пристигат поръчки – и базираната във Волфсбург компания започна да мисли за пускането на производствена версия.
В крайна сметка ръководителите решават да поставят „чудовището“ на поточната линия, използвайки каросерия на Golf с четири врати с повдигаща се рамка и системата Golf syncro 4×4. Интересът на клиентите обаче бързо се охлажда, след като разбират, че се предлага с двигател с мощност 98 к.с. и в рамките на година и половина от фабриката са произведени само 7735 бройки. В опит да съживят търсенето в началото на 1991 г. Volkswagen пуска на пазара модификацията Chrome Edition. Предлага се само в черен цвят на каросерията, комбиниран с кожен салон в кремав цвят, огромен сгъваем покрив Webasto и много хромирани детайли. Това обаче не спасява модела, а причината е в появата му в неподходящо време. Тенденцията по това време е за снижаване на автомобилите и „повдигнатия“ Голф не изглежда модерно. Сега обаче Golf 2 Country вече е със статут на легенда и цените му постоянно растат, като в eBay се продава добре запазен екземпляр за … 25 000$.
Opel за първи път ще представи новата Corsa с 48-волтова хибридна технология. Системата разполага с литиево-йонна батерия, която се зарежда автоматично при определени условия на шофиране и нови 1,2-литрови трицилиндрови бензинови двигатели със 74 кВ/100 к.с. и 100 кВ/136 к.с., които са разработени специално за хибридно приложение. Двигателите са съчетани с нова електрифицирана шестстепенна трансмисия с двоен съединител и електрически мотор с мощност 21 кВ/28 к.с.
Ефективна, забавна за шофиране и лесна за употреба, 48 волтова хибридна технология е идеална за новия Opel Corsa. В сравнение с подобна неелектрифицирана Corsa 1.2 с осемстепенна автоматична скоростна кутия (разход на гориво в цикъла WLTP: 5,5-5,4 л/100 км; 125-122 гр/км CO2, и двете комбинирани), новият 74 кВ/100 к.с. Corsa Hybrid с 48V технология (WLTP разход на гориво: 4,7-4,6 л/100 км; 106-102 гр./км CO2, и двете комбинирани) може да спести близо 1,0 л./100 км гориво (около 15%) и също така да намали CO2 емисиите.
При ежедневно шофиране, независимо дали по градски или пътища извън населени места, бензиновият двигател на Opel Corsa Hybrid и електрическият мотор работят заедно или поотделно, за да оптимизират консумацията на енергия и производителността. Системата предлага предимства преди всичко в градския трафик.
Електрическият мотор също така позволява на Opel Corsa да се задвижва напълно електрически до един километър при изисквания за нисък въртящ момент (напр. при маневриране или под 30 км/ч в градски трафик) и подпомага бензиновия двигател при ускорение, напр. при стартиране от място. По време на намаляване на скоростта, бензиновият двигател спира и е-моторът действа като генератор за презареждане на 48 волтовата батерия на хибридната система. Батерията също съхранява енергията, рекуперирана от регенеративната спирачна система.