Навремето добавянето на двутактово масло в дизела беше популярен трик сред таксиметровите шофьори, но дори и днес много на брой възрастни водачи се кълнат в него. Според тях ползите били не само по-тиха работа на двигателя и по-добро изгаряне, но преди всичко по-добро смазване на системата за впръскване на горивото. Особено при горивоподаващи системи, които се смазват от горивото, а не от моторното масло, добавянето на двутактово масло в резервоара трябва да осигури по-малко износване на горивната помпа и дюзите. До 70-те години на миналия век имаше подобен феномен и при бензиновите двигатели: на тях много шофьори често сипваха така нареченото „горно масло“ в резервоара, което трябваше да предпази частите на карбуратора, клапаните и буталата от износване. И докато „горното масло“ (което от доста време вече не е на пазара) защитаваше преди всичко от коксуване, а не създаваше защита от прекомерно износване, много шофьори на дизелови автомобили продължават да доливат двутактово масло на бензиностанцията. Но наистина ли то помага на дизела? И може ли да се използва и в съвременните дизелови агрегати?
2-тактовото масло е нож с две остриета.
Какво е двутактово масло?
Преди да разгледаме предимствата и недостатъците на добавянето на двутактово масло към дизела, първо трябва да обясним какво представлява двутактовото масло. Както подсказва името, двутактовото масло е моторно масло, предназначено за двутактови двигатели. За разлика от четиритактов двигател, който има собствен кръг на смазване на всички компоненти, двутактовият двигател бива смазван от горивото. В повечето случаи горивото е смес от (двутактово) масло и бензин. Така маслото също бива изгаряно, създавайки онзи типичен син облак, познат от скутери или от някои олдтаймери като Trabant P601.
Но не всички двутактови масла са еднакви. Има различни методи, чрез които могат да бъдат произвеждани двутактови масла. Ако маслото е направено от базови масла, които се получават чрез дестилация на нефт, то се нарича „минерално“ двутактово масло. Ако в производството се използват синтетични базови масла, става дума за „напълно синтетично“ двутактово масло. Полусинтетичните двутактови масла са смес от двата вида. В повечето случаи двутактовите масла са сравними със стандартните моторни масла – но те съдържат други добавки, които помагат в смесването на маслото с горивото.
Трик на таксиметровите шофьори: доливането на двутактово масло трябва да предпази горивната помпа и дюзите от износване.
Защо двутактово масло бива доливано към по-старите дизели?
По-добрo смазване: Основната причина, поради която водачите на стари дизелови автомобили прибягват към двутактово масло, е надеждата за подобряване смазочните качества на дизеловото гориво, а с тях – за намалено износване на горивната помпа и инжекторите. Защото обикновено биват смазвани не от моторното масло, а от дизеловото гориво. Двутактово масло се използва главно защото в продължение на десетилетия се носи слухът, че съвременният дизел имал лоши смазочни качества. Причината за това се крие в развитието на горивото, което получаваме на бензиностанциите днес: преди малко повече от 40 години в дизеловото гориво имаше относително висок процент сяра, която след изгаряне излизаше от отработените газове като серен диоксид. Серният диоксид обаче е силно токсичен газ, който освен всичко друго причинява киселинни дъждове. Поради тази причина в днешно време сярата бива eкстрахирана от дизеловото гориво в самото производството. Този процес се нарича „хидродесулфуризация“. При него дизеловото гориво всъщност губи част от смазочните си свойства. Ето откъде идва и слухът за недоброто смазване на съвременните дизелови горива.
За по-старите дизели доливането на двутактово масло в горивото би било от ползва, но може да се очаква загуба на мощност.
Оптимизирано изгаряне, по-тиха работа на двигателя
И все пак, дизеловото гориво – включително и неговите смазозчни качества – са стандартизирани, поне в Европа. Стандартът DIN EN 590 описва всички основни изисквания, на които дизеловото гориво на Стария континент трябва да отговаря, за да бъде одобрено. За да бъде постигнато необходимото минимално ниво на смазочни свойства, към дизеловото гориво след хидродесулфурацията се прибавят добавки за по-добро смазване. В повечето случаи дизеловото гориво, което ще получите на бензиностанцията, дори надвишава предписаните минимални гранични стойности по отношение на смазването. Независимо от това, донякъде двутактовото масло подобрява смазочните качества на дизела, тъй като смазването посредством самото двутактово масло е значително по-добро, отколкото на дизеловото гориво. Именно с това много хора обясняват по-спокойната работа на двигателя, след като налеете малко двутактово масло в резервоара. Експертите обаче не са съгласни.
По-добро изгаряне: Много шофьори на дизелови автомобили наливат малко двутактово масло в резервоара с надеждата за по-ефективно изгаряне, по-висока мощност и по-нисък разход. За всички тях са важни запалителните свойства на горивото, които се характеризират с т.нар. „цетаново число“. Колкото по-високо е то, толкова по-добре се запалва гориво-въздушната смес в горивната камера. Двутактовото масло обаче понижава цетановото число. В зависимост от съотношението на смесване с дизела, доливането на 2-тактово може да доведе дори до осезаема загуба на мощност.
По-тиха работа на двигателя: Някои експерти подозират, че това е възможна причина за по-тихата работа на двигателя. Ако цетановото число падне, дизелът се запалва по-бавно. Тогава това може да доведе до по-нежно запалване на гориво-въздушната смес и по този начин характерното „тракане“ при дизела да бъде притъпено. Според други мнения обаче доливането на двутактово масло причинява забавяне на запалването – т.е. дизелът се запалва по-късно, отколкото трябва. Това би довело до осезаема загуба на мощност, но и до по-силен шум на мотора. За да се стигне до това обаче процентът на 2-тактовото масло в горивото трябва да бъде значително по-висок от обичайните за повечето водачи 1:200. При това по-нисък разход няма да бъде постигнат.
Можете ли да използвате двутактово масло в съвременните дизелови двигатели?
Системите за впръскване на горивото при съвременните дизелови двигатели от типа Common Rail работят много прецизно и следователно са много „чувствителни“. Дори малки частици мръсотия могат да причинят повреда, която да наложи смяна на цялата система за впръскване на горивото. Тогава разходите за ремонт ще достигнат няколко хиляди лева. Така доливането на двутактово масло може да доведе например до попадане на замърсявания в резервоара, което да причини скъпоструващи щети. Но дори самото двутактово масло може да повреди горивната („нафтовата“) помпа и дюзите дори в малко количество в горивото. Въпреки че подобрява смазващите качества на горивото по-смазващо, двутактовото масло също така увеличава вискозитета, което прави дизела по-гъст. А това може да се превърне в проблем: ако масленият филм се „скъса“ дори само за няколко милисекунди, системата Common Rail, работеща при налягане до 2000 бара, може да пострада доста сериозно.
В двутактовото масло има цинк и други метали
Отлаганията, които се получават при изгаряне на двутактови масла, обаче са особено опасни за съвременните дизели. Тъй като двутактовото масло е вид моторно масло, при изгаряне остават отлагания, различни от тези при дизеловото гориво. Например, двутактовото масло съдържа метали като цинк, чиито остатъци от горенето могат да се натрупват върху дюзата. Обикновено остатъците натрупват върху дюзите заради високите температури в горивната камера и не могат да бъдат отстранени лесно. Колкото повече отлаганият се натрупват, толкова по-лошо работят дюзите и в един момент ще се наложи те да бъдат сменени. Това се случва много по-рядко при по-старите дизелови двигатели без система Common Rail – заради по-ниското налягане при впръскване на горивото и различния тип конструкция на дюзите.
Отлагания, които „атакуват“ филтъра за частици
Смесването на двутактово масло с горивото е опасно не само за двигатели Common Rail, но и за автомобили с дизелови филтри за твърди частици. Въпреки че има двутактови масла, които не атакуват благородните метали в катализатора, това не означава автоматично, че те няма да повредят филтъра за твърди частици на дизелов мотор. Напротив: остатъците от горенето могат да атакуват филтъра за частици и го правят абсолютно неизползваем. Още по-вредни обаче са саждите, които се образуват при изгаряне на двутактово масло в допълнение към саждите от изгарянето на дизела и които с времето запушват филтъра за твърди частици. Тогава единственото, което помага, е смяната или почистването на филтъра за частици – а това също е скъпо удоволствие.
Извод
Смесването на двутактови масла с дизеловото гориво е чувствителна тема, която всъщност не е обследвана внимателно. Дори специалисти по ремонта на дизели и експерти по горива невинаги постигат съгласие по нея. Въпреки това може да се стигне до заключението, че по-старите дизели могат поне да се възползват от подобрено смазване, докато за съвременните дизели има много недостатъци. Митът, че двутактовото масло прави дори некачествения и замърсен дизел по-добър, всъщност не е истина. Макар че 2-тактовото масло може да подобри смазочните свойства на горивото донякъде, то не улеснява запалването му. За шофьорите на съвременни дизели има две неща, които могат да направят, за да осигурят на горивната си система дълъг живот: първо: редовно да източват водата от горивния филтър, и второ – да го сменят, ако е необходимо.
Днес електрическите двигатели в колелата са много обсъждана тема за задвижване на мощните електрически превозни средства. Малко хора обаче знаят, че идеята за такъв електромотор е на Фердинанд Порше, основателят на инженерната компания Porsche. Той е разработил електрически двигател в колело още в далечната 1900 години, т.е. преди 125 години.
В началото на 20-ти век електрическите автомобили дадоха възможност за парите си с вътрешно горене и Фердинанд Порше експериментира и с двете технологии. На 14 април 1900 г. EV, за чието разработване е помогнало 24-годишното Porsche, е представен на Световния панаир в Париж – и по-специално с двигатели в главината на колелата.
След като преди това проектира електрическа кола , Фердинанд Порше проектира двигатели, които да бъдат интегрирани с главините на предните колела на превозно средство, произведено от австрийската фирма Jacob Lohner & Co. само за период от 10 седмици. Всеки от електродвигателите генерира 2,4 к.с., което издига превозното средство, наричано Lohner-Porsche, до максимална скорост от 30 км/ч . Lohner Porsche включва и спиране на четирите колела – рядкост по онова време.
Работейки с Лудвиг Лонер, Порше продължава развитието на двигателите на главините, създавайки три размера с мощности до 11,8 к.с. Предназначени за използване в камиони и автобуси, както и в леки автомобили, тези двигатели се захранват от оловно-киселинни батерии, които осигуряват заявения обхват от 50 километра.
Porsche също проектира електрическа състезателна кола със задвижване на всички колела, наречена La Toujours Contente (на френски за „този, който винаги е щастлив“), с един двигател с мощност 13,8 к.с., задвижващ всяко колело. Но двигателите в колелата на инженера намериха най-голяма употреба в хибрид.
Lohner-Porsche Semper Vivus (на латински за „винаги жив“) комбинира двигатели на главината с бензинов двигател, за да разшири обхвата и да се справи с липсата на инфраструктура за зареждане (два проблема, с които шофьорите на електромобили днес все още са запознати). Porsche твърди, че са произведени около 300 превозни средства , използващи това задвижване, включително 40 за виенската пожарна, както и някои таксита.
Двигателите в колелата вече намират своето място в модерните превозни средства — постепенно. През 2023 г. китайският автомобилен производител Dongfeng заяви, че разполага с първия готов за производство пътнически автомобил с двигатели в колелата.
Ферари също патентова дизайн на двигател в колелата, докато Lexus през 2019 г. заяви, че ще предтави двигатели в колелата за своите бъдещи електромобили. По-скорошно подаване на патент от компанията майка Тойота изглежда потвърждава това.
На технологичното изложение CES 2025 водещи автомобилни производители представиха технологии, които биха могли радикално да променят начина, по който виждаме автомобилите. Централна тема бе превръщането на автомобил от просто транспортно средство в интелектуален спътник.
Японският автомобилен гигант Honda обяви революционна линия електрически автомобили 0 Series, чиято пускане е насрочено за 2026 г. Той ще включва два модела: седан 0 Saloon и кросоувър 0 SUV. Основната иновация обаче не е в електрическото задвижване, а в принципен нов подход за взаимодействие с водача.
В основата на новата система ще бъде операционната система Asimo (кръстена на известния робот Honda от 80-те години на миналия век). Това не е просто гласов асистент, а пълноценен AI спътник, способен да води естествен диалог и постоянно да се адаптира към предпочитанията на собственика. На презентацията Honda демонстрира видеоклип на шофьорът, който води непринуден разговор с анимиран асистент на таблото, наподобяващ Sir
Други производители представиха и своите версии на „умното“ автомобилно пространство.
Sony Honda Mobility превърна автомобилен салон в развлекателен център. Електрическият им автомобил Afeela позволява да гледате телевизионни предавания и да играете PlayStation игри (последните, разбира се, само на паркинг).
Hyundai Mobis разработи иновативен „холографски“ дисплей на предното стъкло. Технологията, която няма да бъде налична преди 2027 г., ще позволи на водача и пътника да виждат различно съдържание на една и съща повърхност: например водачът ще вижда навигация и ограничения на скоростта, а пътникът ще може да гледа филм.
BMW представи системата Panoramic iDrive с широк централен екран и по избор 3D прожекция дисплей. Системата трябва да влезе в продажба още тази година.
Всички тези иновации предизвикаха дискусии за бъдещето на автомобилната индустрия. Готови ли са хората за толкова тясно взаимодействие с изкуствения интелект? Хората имат ли нужда от приятелски настроена кола или просто от надеждно превозно средство?
Експерти отбелязват, че тенденцията за „хуманизиране“ на автомобили е съвпаднала с нарастващия интерес към генератив Преди година Mercedes-Benz представи системата MBUX Virtual Assistant, която беше позиционирана като „естествена, предвидима, персонална и съ Сега Honda прави следващата стъпка, предлагайки още по-дълбока емоционална връзка между човека и машината.
Производителите на автомобили залагат на персонализация и емоционална привърза В свят, в който хората прекарват все повече време на пътя, идеята за придружителна кола може да е много привлекателна. Успехът на тези иновации обаче ще зависи от това колко естествено и полезно ще се окаже това взаимодействие в ежедневието. Трудно е да се каже дали една кола ще стане приятел на хората, но е ясно, че шофьорският опит ще се промени драстично през следващите години, а технологията, показана на CES 2025, е само началото на нова ера в отношенията между човек и автомобил.