Русия изглежда ще се справи със забраната си за износ на дизелово гориво през октомври, като товарите от руските пристанища на Черно и Балтийско море ще паднат почти до нула за следващия месец, съобщава oilprice.com . Графикът за товарене на Русия за октомври включва 223 000 хиляди тона – 222 800 хиляди тона от които са предвидени да бъдат натоварени в Приморск и Новоросийск за клиенти от Евразийския икономически съюз, които са освободени от забраната.
Русия обяви през септември забрана на повечето износ на дизел от своите западни пристанища в опит да стабилизира цените на горивата у дома, но по-късно отмени забраната за нискокачествен дизел. Русия с нетърпение предприема мерки, които да предотвратят повторението на горивната криза от 2018 г. През ноември 2018 г. рейтингът на руския президент Владимир Путин спадна до невиждано от шест години дъно, главно поради по-високите цени на бензиностанциите, които отбелязаха ръст от 7% от май. Отговорът на правителството беше петролните компании и независимите рафинерии да поддържат цените на едро на нивата от юни 2018 г. до края на годината. След това Русия се съгласи да позволи цените на горивата да се увеличават в съответствие – но само в съответствие – с инфлацията.

Този ход до голяма степен се разглежда като политическа, популистка и краткосрочна мярка за спиране. С войната в Украйна Путин едва ли ще толерира недостиг на гориво, който може да повлияе на одобрението на населението.

Руската забрана за износ, която изглежда ще влезе в сила през октомври, може да изостри и без това стегнатия глобален пазар на дизелово гориво, което води до по-високи цени на суровия петрол и средния дестилат преди зимата. Цените на суровия петрол вече се покачват, като Brent все още се търгува над $95.
Цените на дизела в Европа се покачиха след обявяването на забраната, достигайки до 1008 долара за метричен тон. Очаква се забраната да бъде временна, като руските резервоари за съхранение на дизел в крайна сметка ще достигнат пълния си капацитет.

„Лукойл“ трябва да внася 70% от разликата между цената на сортовете Брент и Уралс във Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Част от текстове в Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт все още не са влезнали в сила, става ясно от писмен отговор на министъра на икономиката Богдан Богданов на парламентарен въпрос. Законът беше одобрен в началото на годината и предвижда средства за компенсациите на потребителите да бъдат осигурени от компаниите, които реализират т.нар. „свръхпечалби“ от скъпите енергоресурси.

Така например потребителите на руски петрол трябва да внасят 70% от разликата между цената на сорта Брент и руския Уралс във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).

Оказа се обаче, че точно този текст не е влязъл в сила, защото не са изпълнени всички предвидени в нормата условия – получаване на нотификация от Европейската комисия по директивата за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти, както и положително становище по процедурата за нотификация в съответствие с правото в областта на държавната помощ.

Текстовете на закона бяха обнародвани в Държавен вестник на 24 януари 2023 година и още през февруари вече има нотификация, според която той е нотифициран като фискална мярка. Но според отговора на Богданов едва на 21 септември чрез Представителството на ЕК у нас е подадено заявление по втората нотификация.

investor.bg

Ръководителят на JPMorgan за изследване на енергийния капитал в Европа, Близкия изток и Африка, Кристиян Малек, предупреди пазарите в петък, че неотдавнашният скок на цените на Brent може да продължи нагоре до 150 долара за барел до 2026 г., според нов изследователски доклад.

Няколко катализатора влязоха в предупреждението за цена от $150, включително сътресения в капацитета, енергиен суперцикъл – и разбира се, усилия да се тласне светът още повече от изкопаемите горива. Съвсем наскоро цените на суровия петрол скочиха на фона на съкращенията на производството на ОПЕК+, водени най-вече от Саудитска Арабия, която почти сама извади 1 милион барела на ден от пазара, последвано от забрана за износ на гориво от Русия. Повишеното търсене на суров петрол, съчетано с ограниченията на доставките, повиши цените на суровия петрол и допринесе за покачването на потребителските цени.

Цените на сорта Брент се търгуваха около 93,55 долара в петък следобед, но Малек очаква цените на сорта Брент между 90 и 110 долара през следващата година и дори по-високи през 2025 г.

„Сложете предпазните колани. Това ще бъде много нестабилен суперцикъл“, каза Малек пред Bloomberg в петък, докато анализаторът предупреди за съкращенията на производството на ОПЕК и липсата на инвестиции в ново производство на петрол.

JPMorgan каза през февруари тази година, че е малко вероятно цените на петрола да достигнат 100 долара за барел тази година, освен ако няма голямо геополитическо събитие, което да разтърси пазарите, предупреждавайки, че ОПЕК+ може да добави до 400 000 барела на ден към световните доставки, като износът на петрол от Русия потенциално ще се възстанови до средата на тази година. По това време JPMorgan оценяваше 770 000 барела на ден в нарастването на търсенето от Китай – по-малко от това, което оценяваха МАЕ и ОПЕК.
Сега JPMorgan вижда глобалния дисбаланс на търсенето и предлагането на 1,1 милиона барела на ден през 2025 г., но нараства до дефицит от 7,1 милиона барела на ден през 2030 г., тъй като силното търсене продължава да се сблъсква с ограниченото предлагане.