Временната комисия, проучваща доставката на петрол до „Лукойл Нефтохим“, пита институциите за работата на рафинерията – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Временната комисия, проучваща доставката на петрол до „Лукойл Нефтохим“, пита институциите за работата на рафинерията

Публикувано преди

на

Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства, свързани с доставката на суров петрол до производителя на горива „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, изпрати въпроси към институциите във връзка с работата на рафинерията. Това съобщи председателят на комисията Андрей Михайлов от ПГ на „Има такъв народ“ по време на заседанието.

Той уточни, че към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) са изпратени въпроси, свързани с производствата, които е образувала във връзка със злоупотреби в сектора, както и за злоупотреби с господстващо положение на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Поискано е в пълнота определение на КЗК, както и докладите от производствата на Комисията. Михайлов посочи, че изисква повече информация от тази, която в момента е достъпна. КЗК има данни за доставните цени в „Лукойл Нефтохим Бургас“ и количествата суров петрол, които рафинерията получава, допълни той.

Изпратени са въпроси и до Агенция „Митници“. От Агенцията, наред с обичайните и достъпни материали, са поискани и докладите от извършените проверки на „Лукойл Нефтохим Бургас“. Поискана е и информация за извършените ревизии. Изискана е информация по отношение на материалните отчетности на рафинерията – данни за свободното обръщение на суровини и материали, справка за осъществените износи, информация за бракуваните продукти, както и за броя на танкерите и обемите на суров петрол, който се преработва в рафинерията в Бургас.

Андрей Михайлов препоръча на всички членове на временната комисия да се запознаят със секретния доклад от Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), в който се съдържа информация за доставните цени и количества петрол в „Лукойл Нефтохим Бургас“. Според него, прочитайки този доклад, членовете ще се ориентират какво се случва в рафинерията.

Членът на временната комисия Александър Йорданов от ПГ на „ГЕРБ – СДС“ изтъкна, че има интересни данни в секретния доклад на ДАНС. Той не пожела да коментира детайли от доклада, само отбеляза, че в него се посочват интересни анализи по отношение на реализираната готова продукция.

По този повод временната комисия реши да изслуша председателя на ДАНС на закрито заседание.

Мартин Димитров от ПГ на „Демократична България“ призова във въпросите към институциите да се даде период за отговор, защото те забавят понякога своите отговори. Освен това той предложи веднага след изслушването на председателя на ДАНС да бъде поканен и представителят на държавата в „Лукойл Нефтохим Бургас“ Красимир Първанов. Председателят на временната комисия отговори, че всички въпроси са отправени с изискване да бъдат получени отговорите в 7-дневен срок. Представителят на държавата в рафинерията ще бъде поканен да бъде изслушан на някое от следващите заседания на комисията.

Петър Кънев от ПГ на „БСП за България“ счита, че трябва да се изиска отговор на въпроса какви са правата на „златната акция“ в „Лукойл Нефтохим Бургас“. Председателят на временната комисия Андрей Михайлов отговори, че и за този въпрос ще бъде поискана нужната информация.

БТА

Продължи с четенето

Горива

Петролната динамика през 2026: Спад, напрежение и прогнозни сценарии

Published

on

By

   Тази сутрин на азиатските борси петрола сорт Brent се покачи до $64.09/barrel, а WTI (САЩ) — $59.73/barrel. Това е седмичен пик от седем седмици, като причината са очаквания за ограничения в доставките и
геополитическа несигурност
Нарастващите вътрешни протести в Иран, потенциал за външна интервенция и риск от прекъсване на износа са сред основните причини за добавяне на геополитична премия към цената на петрола. Анализаторите оценяват тази премия на приблизително $3–4/barrel в момента.
Този регион е критичен за световните доставки: около 20% от нефто- и петролопродуктите минават през протока Ормуз — ключов световен транзитен път. Всякаква заплаха за неговото функциониране може да доведе до значителни движения на пазара.
Украински атаки срещу енергийна инфраструктура на Русия допълнително увеличават несигурността в доставките. В по-дългосрочен план политически промени във Венецуела също ще могат както да увеличат, така и да ограничат глобалните доставки в зависимост от това колко скоро страната успее да възстанови и стабилизира петролния си износ.
Прогнозите за 2026 година
са за по-ниски цени, с средно около $56/barrel за Brent и $52 WTI, поради очаквано излишно предлагане на пазара. Въпреки текущите по-високи цени, очакваното натрупване на запаси и свободни доставки могат да окажат силен натиск надолу. Тази тенденция не изключва резки, макар и временни, покачвания, дори над $90–$100/barrel, ако възникнат реални заплахи за доставки.
Световното търсене остава чувствително към икономически цикли — при продължаване на забавянето на растежа, търсенето може да отслабне. Растеж в Азия (особено Китай) остава ключов двигател, но еволюцията там остава несигурна.
Сценарии за средносрочната тенденция
Базовият (най-вероятен) сценарий е за цени около $60–$70/barrel (Brent) през следващите месеци, с леки колебания.
Високо рисковия ( малко вероятен) сценарий е възможен ако конфликтите в Близкия Изток ескалират, цените могат да скочат над $80–$100/barrel временно. Реална заплаха за ключови маршрути (като протока Oрмуз) би катапултирала котировките. Развитието на този сценарий зависи основно от трудно прогнозируемите действия на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Мечи сценарий (слаб растеж на търсенето) е възможен при натрупване на излишък в световните запаси и слаб икономически растеж — цените могат да понижат под $55/barrel като средно ниво.
Като цяло петролният пазар остава волатилен и чувствителен към геополитически събития, особено ситуацията в Иран и Близкия Изток. Макар краткосрочните движения да са предимно в посока нагоре поради геополитичния риск, средносрочната тенденция зависи от балансa между предлагане и търсене, степента на ескалация на конфликтите и възможното засилване на доставките от САЩ, Русия и други.
Възможно е цените да останат устойчиви или леко да се понижат през 2026, ако геополитическото напрежение намалее, но всяко ново събитие, което застраши доставки, ще предизвика бързи покачвания.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

Руското производство на петрол спада поради американските санкции

Published

on

By

Производството на суров петрол в Русия спадна до 9,326 милиона барела (б/д) през декември, което е с над 100 000 б/д по-малко от ноември и с близо 250 000 б/д по-малко от квотата на Москва в ОПЕК+, съобщиха източници, запознати с класифицирани правителствени данни, пред Bloomberg в петък.

Новите санкции на САЩ срещу водещите руски производители Роснефт и Лукойл доведоха до по-ниското производство на суров петрол в края на миналата година. Обемите на руския суров петрол се натрупаха в плаващи хранилища на фона на колебанието на купувачите, ниския свободен капацитет за съхранение на сушата и атаките с украински дронове срещу инфраструктурата за износ и рафиниране, което ограничава способността на Русия да изпомпва повече петрол предвид ниския свободен капацитет за съхранение.

Русия не е отчитала данни за производството на петрол от началото на 2022 г., след като класифицира данните си за енергийното производство малко след нахлуването в Украйна. Американските санкции ограничават експортните пазари на Русия, тъй като индийските рафинерии се отказаха от покупки от вече санкционирани компании, въпреки че някои от тях имат срочни споразумения с петролния гигант Роснефт.

Bloomberg

Продължи с четенето

Горива

Защо Венецуела е толкова важна за Тръмп?

Published

on

By

   Външната политика на САЩ често се превръща в огледало на вътрешнополитическите приоритети. Така е и с Венецуела – страна, която далеч надхвърля регионалното си значение и се превърна в ключов фактор в стратегическите разчети на администрацията на Доналд Тръмп. Но защо именно Каракас зае толкова централно място в политическия му дневен ред и защо САЩ прибегна до безпрецедентна атака и залавяне на президента Николас Мадуро?
   За Тръмп залавянето на президента Мадуро е не само демострацията на сила, а и политическото послание. Венецуела е стратегически важна точка в Латинска Америка – регион, който САЩ традиционно разглеждат като своя сфера на влияние. За президента Тръмп конфронтацията с режима на Николас Мадуро беше възможност да демонстрира твърдост срещу авторитарни режими, подкрепяни от Русия, Китай и Иран. По този начин политиката спрямо Каракас излезе далеч отвъд контекста на региона и се вписа в по-широката геополитическа борба за власт и влияние. По този начин Тръмп демонстрира решителност и изпраща ясно послание, че САЩ се връща във времената на твърда външна политика
   Петролът е много важен, но той не е единствената цел! Въпреки, че в момента Венецуела има изключително остаряла инфраструктура, зле поддържани съоръжения и произвежда сравнително малко суров петрол, то тя разполага с най-големите потвърдени петролни запаси в света. Това е ключовата причина Тръмп да иска контрол над Венецуела. Достъпът до този ресурс, регулирането му и контрола върху него ще направи САЩ ключов икономически фактор в световната икономика. Тръмп работи в посока на дългосрочна енергийна независимост на САЩ и превръщането на страната в лидер на световния енергиен пазар.
   Първоначалните анализи показват, че за да може да се развие реалния потенциал на производство на Венецуела ще са необходими 10 години и инвестиции от около 100 милиарда долара. Това сериозен ресурс, който ако бъде инвестиран ще се изплати далеч напред в годините. Такава инвестиция в такъв рисков район не би направила никоя компания без да има силна държавна подкрепа. Амбициите на Тръмп са американски компании да инвестират и чрез тях САЩ да сложат ръка на ресурсите. По този начин в дългосрочен план те ще могат да доминират над ОПЕК, тъй като ще имат ресурса да залеят пазара с петрол и да сринат цената му по всяко време. Това вече ще им позволи да контролират еднолично цената на петрола, а от там да влияят пряко на световната икономика, което е и истинската причина Тръмп да иска контрол над ресурсите на Венецуела.
  Допълнителен бонус за Тръмп ще бъдат и гласовете на емигрантите от Латинска Америка, тъй като политиката към Венецуела има и избирателно измерение. Силните венецуелски и кубински диаспори в САЩ, особено във Флорида – ключов щат във всяка предизборна надпревара – оказват сериозно влияние при избори. Твърдата линия срещу режима на Мадуро е и послание, насочено пряко към тези общности преди ключовите избори в САЩ. Тръмп се нуждае от победа на републиканците, за да може да запази контрола над законодателната власт. В крайна сметка става въпрос за власт и за пари, много пари!

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО