Ръководителят на JPMorgan за изследване на енергийния капитал в Европа, Близкия изток и Африка, Кристиян Малек, предупреди пазарите в петък, че неотдавнашният скок на цените на Brent може да продължи нагоре до 150 долара за барел до 2026 г., според нов изследователски доклад.

Няколко катализатора влязоха в предупреждението за цена от $150, включително сътресения в капацитета, енергиен суперцикъл – и разбира се, усилия да се тласне светът още повече от изкопаемите горива. Съвсем наскоро цените на суровия петрол скочиха на фона на съкращенията на производството на ОПЕК+, водени най-вече от Саудитска Арабия, която почти сама извади 1 милион барела на ден от пазара, последвано от забрана за износ на гориво от Русия. Повишеното търсене на суров петрол, съчетано с ограниченията на доставките, повиши цените на суровия петрол и допринесе за покачването на потребителските цени.

Цените на сорта Брент се търгуваха около 93,55 долара в петък следобед, но Малек очаква цените на сорта Брент между 90 и 110 долара през следващата година и дори по-високи през 2025 г.

„Сложете предпазните колани. Това ще бъде много нестабилен суперцикъл“, каза Малек пред Bloomberg в петък, докато анализаторът предупреди за съкращенията на производството на ОПЕК и липсата на инвестиции в ново производство на петрол.

JPMorgan каза през февруари тази година, че е малко вероятно цените на петрола да достигнат 100 долара за барел тази година, освен ако няма голямо геополитическо събитие, което да разтърси пазарите, предупреждавайки, че ОПЕК+ може да добави до 400 000 барела на ден към световните доставки, като износът на петрол от Русия потенциално ще се възстанови до средата на тази година. По това време JPMorgan оценяваше 770 000 барела на ден в нарастването на търсенето от Китай – по-малко от това, което оценяваха МАЕ и ОПЕК.
Сега JPMorgan вижда глобалния дисбаланс на търсенето и предлагането на 1,1 милиона барела на ден през 2025 г., но нараства до дефицит от 7,1 милиона барела на ден през 2030 г., тъй като силното търсене продължава да се сблъсква с ограниченото предлагане.

От началото на годината Лукойл обяви, че прекратява схемата „процесинг“ при която рафинерията в Бургас работеше на ишлеме и връща дейността на фирмата в България. Очакванията за плащане на над 700 млн. лв данъци от руската компания заради евтиния руски петрол обаче останаха напразни. Оказа се, че Лукойл премества дейността си в България, но не и печалбата.

При схемата „Процесинг“ швейцарското дружество Литаско купуваше евтиния руски петрол и плащаше на рафинерията в Бургас за услугата „рафиниране“ като произведените горива оставаха собственост на Литаско и те ги продаваха на пазарни цени на вътрешния пазар. Така рафинерията получаваше приходи, колкото да покрият разходите и на практика не плащаше нито лев данъци. Въпреки евтиния петрол горивата в България бяха на пазарни цени, а генерираната свръхпечалба на Литаско отиваше в Москва.

Какво е положението сега? В момента дейността на Лукойл е върната в страната като рафинерията вече не работи на ишлеме, а купува петрола и го рафинира. Проблемът обаче е, че от дерогацията се възползва не рафинерията а …. Литаско. Швейцарската компания купува евтиния руски петрол и го продава на по-висока цена на бургаската рафинерия. Така цените на горивата в България отново са пазарни, а генерираната свръхпечалба отново отива в Литаско.

    Има дерогация – има проблем

  Липсата на реален ефект от дерогацията за българската икономика е факт. Вместо обаче да се положат усилия държавата да спечели от това се работи в посока на отмяна на дерогацията. Т.е. има дерогация – има проблем! Това е основната философия и на избрания нов държавен представител в надзорния съвет на Лукойл, но дали това е най-доброто за държавата?

Правилният начин на действие би трябвало е да се търсят варианти договорената дерогация да бъде в полза на потребителите в страната и на държавния бюджет. Варианти това да се случи има, стига естествено те да бъдат търсени.

Вместо да се забранява дерогацията може да тя да се обвърже с изискване да бъде използвана само от фирми регистрирани в страната. При това условие Литаско няма да има възможност да купува евтиния руски петрол и ако Лукойл искат да се възползват от дерогацията трябва да купуват евтиния руски петрол директно от рафинерията. При този случай още на входа държавата може да прибере в специален фонд разликата в цената на Уралс-Брент. Разликата може да бъде още по-голяма заради фиксирания таван за цената на руски петрол от 60$ и пазарната цена – близо 100$. Със събраните средства може да се пусне държавна отстъпка в помощ на гражданите и фирмите. Отделно рафинерията също ще плати данъци в бюджета от генерираната печалба от рафинирането.

Само за информация: В момента един танкер превозва до рафинерията 70 000т петрол или 420 000 барела. Ако държавата обложи разликата от 35$ за барел ( от тавана на руския петрол 60$ до цената на Брент 95$) само от един танкер във фонда ще влезят над 14 милиона долара. Годишно Лукойл приема между 85 – 95 танкера. Сами сметнете колко пари може да се приберат от държавата до изтичането на дерогацията и преценете дали можем с лека ръка да се откажем от тях?

За да може да бъде защитен интереса на държавата трябва да се използват хора в реален опит в петролния бизнес, които познават бизнеса отвътре и знаят къде какво може да се направи.  За съжаление за държавен представител в надзорния съвет на Лукойл бе избран човек, който макар да има академични познания за петрола няма и един работен ден в петролна компания.

инж. Пламен Дочев

Китайските рафинерии са утроили износа си на дизел досега тази година, тъй като експортните квоти и нарастващите маржове на рафинирането в Азия се оказаха достатъчно стимули на фона на слабото вътрешно търсене на дизел.

Между януари и август износът на дизел от Китай се е повишил със 197,2% в сравнение със същите осем месеца на 2022 г., според данни на Главната митническа администрация в понеделник, цитирани от Ройтерс.
Само за август китайският износ на дизелово гориво е нараснал с 51,5% на годишна база, показват официалните китайски данни. Износът на бензин и реактивно гориво също скочи през август и през януари-август, тъй като маржовете на рафинирането в региона се повишиха.

Миналия месец регионалните маржове на рафинирането са средно 12,60 долара за барел, което е увеличение от юли и най-високото ниво от края на януари тази година, според оценки на Ройтерс.

Ръстът в китайския износ на горива, особено на дизелово гориво, дойде след като през август рафинериите преработиха най-големите количества суров петрол досега.

Високите маржове на експортните пазари и пиковото вътрешно лятно търсене накараха китайските рафинерии да увеличат преработката на суров петрол до рекордните 15,23 милиона барела на ден (bpd) през август, показаха китайски данни миналата седмица.

Общата производителност е скочила миналия месец с 19,6% в сравнение с август 2022 г., според данни на Националното статистическо бюро на Китай (NBS), цитирани от Ройтерс. Увеличаването на количествата рафинерии е най-високото годишно увеличение от март 2021 г., отбелязва Ройтерс.
Между януари и август производителността на рафинерията се е увеличила с 11,9% на годишна база до 14,76 милиона барела на ден, според оценки на Ройтерс.

Производствената способност на рафинериите се ускори през август с рекордни количества, благодарение на пиковото лятно търсене на пътувания в Китай и по-високите обеми на износ на горива, тъй като рафинериите се стремяха да уловят силни маржове в чужбина и бяха разпределени допълнителни експортни квоти.

Китай също така внесе през август третите най-високи месечни обеми суров петрол, тъй като пристиганията на суров петрол се увеличиха с 20,9% спрямо юли и с 30,9% спрямо август миналата година, според данни на китайските митници.