Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър?

Публикувано преди

на

Бавно и полека цената на дизела достигна до 3,50 лв за литър – нещо, което бе немислимо и за най-големите песимисти преди шест месеца. Следейки тенденцията дори и професионалистите в бранша не се наемат да прогнозират какво ще се случи наесен. Темата е чувствителна не само за всички обикновени хора, но и за бизнеса, а съжаление се използва и то много популистки и от политиците. Вчера дори бившия премиер Борисов заяви, че от всеки литър гориво се крадял по 1 лев.  Все повече хора се питат:

   Какво става с цените на горивата?

Цените на горивата са изключително важни за национлната сигурност. Да, това е така, колкото и да звучи високопарно и ще го обясним защо е така. Всяка една произведена стока, храна и услуга има в себестойността си сложена и цената на горивата. Това в най-степен важи за най-необходините неща – хляб, млечни продукти, месо и други храни. Увеличението на цената на горивата се отразява на всички етапи от произвоството им, т.е. има мултиплициращ ефект. При хляба например се оскъпяват първо засяването, после торенето, жътвата, транспорта на зърното, производството на самия хляб и транспорта му до магазините. Цените на горивата оскъпяват транспорта, а от там цената на всички суровини, а от там и цените на всички стоки. Така, че рязкото повишение на цените на горивата се отразява на цялата икономика, на покупателната способност на хората и затова цените на горивата са от изключително значение.

Защо цените започнаха да галопират през последните седмици и дали това се случва само в България? Поскъпването на горивата започва още в края на миналата година, но през последните няколко седмици сме свидетели на ежедневно покачване на цените. В началото на месец юни цената на дизела на основните вериги бе 3,30лв за литър, а днес е с 20 ст повече. В същото време котировките на суровия петрол на международните пазари не са се покачили значително, дори напротив – отбелязват лек спад. Друг факт е, че цената на петрол сорт Urals е с около 35$ по-ниска от сорт Брент. При тези условия при всякаква логика горивата у нас би трябвало да поевтиняват.

   Защо обаче цените по бензиностанциите растат?

Първо, важно е да се отбележи, че бензиностанциите са последното звено във веригата и те имат най-малко вина за високите цени. Да, колкото и да недовоствате срещу тях, то друга е причината за високите цени. Реално ниската цена на сорт Урал изобщо не отразява на цената на горивата на едро, а по там и на цените за крайните потребители. Причината – Лукойл Нефтохим не купува на реалната ниска цена от компанията-майка Лукойл в Русия. Всеизвестно е, че макар петрола да идва директно от Русия, то по документи той преминава през швейцарскато дружество Литаско, което префактурира на Лукойл Нефтохим. Така нашата рафинерия не получава евтин петрол, а дори напротив – скъп, а разликата отива в Русия и това трябва да отбележим не става през последните месеци, а от години. Така, че оскъпяването на горивата става още на влизането на петрола в страната. Държавата ни има така наречената „Златна акция“ в Лукойл и има възможност за влияние в компанията, но досега реални действия от нейна страна не са предприемани. Тъй като рафинерията е от значение за националната сигурност и цената на горивата са жизнено важни за страната държавата има начин да въздейства петрола да се купува на реалната ниска цена. Защо това не се случва е добър въпрос. Има обаче и други важни въпроси:

Има ли реална конкуренция на петролния пазар у нас?

Всеки начинаещ икономист знае, че реални пазарни цени се постигат не с регулация, а с осигуряване на реална конкуренция на един пазар. Така с цената не може да се спекулира и по закона на търсенето и предлагането клиентите ще получат реалната пазарна цена. Петролният пазар у нас реално се доминира от един играч, но по-лошото е, че няма реална възможност за свободен внос, което води до монополно положение, а от там и до високи цени. Именно липсата на реална конкурентна среда и причината едровите цени на горивата през последните седмици да растат с бързи темпове при намаляващи цени на международния пазар. Бензиностанциите нямат избор от кого да купуват и трябва да зареждат скъпи горива. Въузможността за внос е силно ограничена заради монопола върху петролните акцизни бази. Тук отново държавата може да се намеси чрез енергийния министър, но за съжаление това не се случва.

Има ли вариант цените на горивата да бъдат намалени?

Да, такава възможност има, но трябва да се вземат правилните решение. Преди две години тогавашния премиер Бойко Борисов реши да бори високите цени на горивата със …. създаване на държавна петролна компания!?! Това бе абсолютно необяснимо решение за уж дясното правителство на ГЕРБ. Икономически това бе глупаво и неадекватно решение.Държавно предприятие продаващо на ниска непазарна цена би довело първо до задлъжняване на държавното дружество и второ до непазарно поведение, което би било забранена практика в ЕС. Цената на горивата може да се регулира само и единствено ако има свободен пазар. Възможността за свободен внос от рафинериите в Румъния, Гърция и Сърбия ще даде възможност бензиностанциите да имат избор и така да не купуват скъпия петрол от монополиста. Именно затова и мярката за 25 ст на литър няма да проработи без взимане на комплексни мерки от страна на държавата. Сама по себе си мярката не е лоша, но тя не решава основния проблем – оскъпяването на горивата още на входа в страната.

За въвеждането на правилните мерки дори не трябват пари. На първо място държавата моментално трябва да освободи своя представител в Лукойл Красимир Първанов от поста. Назначеният от Борисов представител достатъчно се е компрометирал през годините – от подписването за ядрените реактори, което ни струва близо два милиарда, така и от апартаментгейт. Такъв доказано некадърен и компрометиран човек няма място там. Второ – държавата да поема контрол над акцизните база в частта им да предоиставяне на достъп за внос на горива и трето задължаване на Лукойл Нефтохим да купува петрол на пазарна цена. Само с тези три мерки цената на горивата чуствително ще се регулира. Да се надяваме това да се случи скоро. А дано, ама …

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

Горива

Украинските удари в Черно море или защо целта не винаги оправдава средствата

Published

on

By

   Последните атаки с дронове в Черно море нанасят щети не толкова на Русия, колкото на ….. Казахстан.
В момента много малка част от сенческия флот на Русия използва пристанищата на Черно море, но това е основния маршрут за износ на Казахстан.
Атаките могат да увеличат напрежението между Украйна и Казахстан, което се появи след като Киев започна да разглежда Каспийският тръбопроводен консорциум (CPC) като легитимна военна цел и го атакува периодично. Тези атаки донесоха преки щети на Казахстан и го принудиха да започне да изпраща до 30% повече суров петрол през тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейлан (BTC), който обаче е значително по-скъп маршрут.
Конфронтацията с Казахстан обаче може да струва много по-скъпо на Украйна и да се отрази и на без това обтегнатите и отношения със САЩ. Акционери в СРС и в петролните находища на Казахстан са американските Chevron и Exxon Mobil, които също търпят големи загуби. Отделно в момента Министерството на финансите на САЩ (OFAC) води преговори с Казахстан износът на руски петрол за Китай през територията на страната да бъде прекратен. Казахстан едва ли ще приеме лесно такова решение, тъй като получава 150 милиона долара транзитни такси от този износ. На този фон украинските атаки едва ли можеше да дойдат в по-лош момент за американския преговорен екип.
Казахстан обаче няма да е единствената страна в района, която ще претърпи щети от украинските атаки в Черно море.
Румъния също е потърпевша страна, тъй като двете рафинерии на Ромпетрол груп (собственост именно на Казахстан) получаваха петрол именно от СРС. По-скъпия петрол ще се отрази пряко на тяхната конкурентноспособност, а от там и на приходите в бюджета на страната.
Украинските атаки над кораби в Черно море ще вдигнат значително застрахователните премии на морския транспорт, а намаляването на трафика ще удари приходите на Турция от транзитни такси за Босфора. Не е за подценяване и опасността от екологична катастрофа, която може да засегне всички страни в Черно море като единият ударен танкер вече е заседнал до българския бряг.
Целта оправдава ли средствата?
Определено спирането на контрабандния износ на руски петрол е от изключително голямо значение, но ако трябва да обобщим ефекта върху Русия от тези удари, то той е много спорен. Преките щети от атаките са пренебрежимо малки, а руснаците дори може да спечелят ако заради тях Казахстан не прекрати износа на руски петрол за Китай. Ефект от атаките обаче ще има върху самата Украйна, тъй като ще доведе до напрежение с ключова страна като Казахстан и нарушени интереси на големи американски петролни компании, които могат да окажат влияние върху политиката на САЩ в района. Страничен ефект ще е и засилването на антиукраинските настроения в засегнатите страни от района и все по-трудната обществена подкрепа в тези страни за продължаването на оказване на помощ за Украйна. Украйна едва ли не си е дала сметка за всичко това, но въпреки това е осъществила атаките.

Продължи с четенето

Горива

Бившият собственик на Pornhub може да купи „Лукойл“

Published

on

By

Австрийският бизнесмен Бернд Бергмайер, бивш мажоритарен собственик на група за развлечения за възрастни, включваща уебсайта Pornhub, се е обърнал към Министерството на финансите на САЩ с предложение за закупуване на международни активи на санкционираната руска петролна компания „Лукойл“ (LKOH.MM), съобщи Ройтерс, позовавайки се на два източника.
САЩ наложиха санкции на „Лукойл“, най-големия частен производител на петрол в Русия, като част от усилията да се окаже натиск върху Москва за прекратяването на войната в Украйна.

Санкциите принудиха „Лукойл“ да обяви продажбата на чуждестранни активи, като множество купувачи се обърнаха към американските власти за разрешение да преговарят с „Лукойл“, включително петролните гиганти Ексон Мобил и Шеврон.
Чрез адвокат Бергмайер е отказал на Ройтерс да посочи от кои активи се интересува, дали вече е установил контакт с „Лукойл“ или дали е част от инвестиционен консорциум.

„Очевидно Lukoil International GmbH би била чудесна инвестиция и всеки би бил щастлив да има привилегията да притежава тези активи“, заяви той пред Ройтерс. „По принцип не коментирам потенциални инвестиции.“

Интересът към чуждестранните активи на „Лукойл“ нарасна, след като миналия месец Министерството на финансите на САЩ даде разрешение на компаниите да започнат преговори с „Лукойл“. Министерството на финансите е разрешило преговори до 13 декември и ще трябва да одобри всички сделки.

Lukoil International GmbH, със седалище във Виена, притежава рафинерии в Европа, дялове в нефтени находища в Казахстан, Узбекистан, Ирак и Мексико, както и стотици бензиностанции по целия свят. Активите се оценяват на 22 милиарда долара, според данни от 2024 г.

Бергмайер, който е работил за Goldman Sachs в Ню Йорк като инвестиционен банкер през 90-те години, преди да се насочи към частни инвестиции, е бил мажоритарен собственик на MindGeek – компания със седалище в Люксембург, която притежава уебсайтове като Pornhub, RedTube и YouPorn – до продажбата ѝ през 2023 г. за неупомената сума на канадска компания за частен капитал. През 2021 г. британската класация на най-богатите хора в The Sunday Times Rich List оцени богатството му на най-малко 1,2 милиарда лири.

segabg.com

Продължи с четенето

Горива

Европа променя решението си. В крайна сметка няма да забрани двигателите с вътрешно горене

Published

on

By

Повечето автомобилни производители настояват Европейския съюз да отмени планираната за 2035 г. забрана за двигатели с вътрешно горене. Автомобилните компании имат основателни причини да се противопоставят, позовавайки се на неразвита инфраструктура за зареждане и по-високи цени на електромобилите. Освен това съществува сериозен риск автомобилната индустрия да загуби стотици хиляди работни места, ако всички компании бъдат принудени да произвеждат само електрически автомобили.

За известно време ЕС изглеждаше нежелателен да отстъпи. Съвсем наскоро, през пролетта на миналата година, крайният срок все още беше в сила. Нарастващият натиск за промяна на законодателството обаче най-накрая дава резултат, тъй като двигателите с вътрешно горене ще продължат да се използват и след средата на следващото десетилетие. Изглежда, че писмо, изпратено от германския канцлер Фридрих Мерц до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, е убедило управляващия орган да се откаже от забраната.

В интервю за германския бизнес вестник Handelsblatt  , комисарят по устойчив транспорт и туризъм заяви, че писмото е било „много добре прието в Брюксел“. Апостолос Цицикостас потвърди, че двигателите с вътрешно горене ще продължат да се използват и след 2035 г., но само в автомобили, работещи с нискоемисионни, възобновяеми горива, като синтетични и биогорива.

Един подходящ пример е HVO100, произведен изцяло от хидротретирано растително масло, получено от растителни масла и животински мазнини. BMW вече използва HVO100 за гориво на дизелови автомобили, произведени в Германия, за което се твърди, че намалява емисиите с 90 процента в сравнение с обикновения дизел.

Синтетичният бензин също е възможност и теоретично може да намали емисиите с 90 процента в сравнение с обикновения бензин. Porsche експериментира с eFuel от няколко години . Компанията произвежда синтетично гориво в завод в Чили от края на 2022 г., използвайки вода и въглероден диоксид, обработени с вятърна енергия. В завода в Южна Америка се твърди, че eFuel се „произвежда по практически въглеродно неутрален начин“.

ЕС планираше да представи подробности за планираните мерки на 10 декември, но така нареченият „автомобилен пакет“ беше отложен за по-късно този месец. Предстои да се види дали plug-in хибридите ще продължат след 2035 г. и дали ще бъдат разрешени и автомобили с двигатели с удължен пробег. Ако работят с горива с ниски емисии, логиката подсказва, че е вероятно тези автомобили да продължат. Въпросът е дали PHEV-тата и удължаващите пробег двигатели, работещи с изкопаеми горива, ще бъдат забранени или не.

Ограничаването на продажбите на двигатели с вътрешно горене до нови автомобили, работещи с по-малко вредни горива, може да не е достатъчно, за да се запазят работните места, споменати по-рано. Изглежда крайно нереалистично, че инфраструктурата, необходима за поддръжка на синтетични и биогорива, ще бъде готова само след девет години. Каквото и да се случи, решението на ЕС засяга само продажбите на нови автомобили, така че все още ще ви бъде позволено да зареждате с обикновен бензин или дизел превозното средство, което вече притежавате.

Източник: Handelsblatt

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО