Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Какво става с цените на горивата? Наистина ли се краде по 1 лев от литър?

Публикувано преди

на

Бавно и полека цената на дизела достигна до 3,50 лв за литър – нещо, което бе немислимо и за най-големите песимисти преди шест месеца. Следейки тенденцията дори и професионалистите в бранша не се наемат да прогнозират какво ще се случи наесен. Темата е чувствителна не само за всички обикновени хора, но и за бизнеса, а съжаление се използва и то много популистки и от политиците. Вчера дори бившия премиер Борисов заяви, че от всеки литър гориво се крадял по 1 лев.  Все повече хора се питат:

   Какво става с цените на горивата?

Цените на горивата са изключително важни за национлната сигурност. Да, това е така, колкото и да звучи високопарно и ще го обясним защо е така. Всяка една произведена стока, храна и услуга има в себестойността си сложена и цената на горивата. Това в най-степен важи за най-необходините неща – хляб, млечни продукти, месо и други храни. Увеличението на цената на горивата се отразява на всички етапи от произвоството им, т.е. има мултиплициращ ефект. При хляба например се оскъпяват първо засяването, после торенето, жътвата, транспорта на зърното, производството на самия хляб и транспорта му до магазините. Цените на горивата оскъпяват транспорта, а от там цената на всички суровини, а от там и цените на всички стоки. Така, че рязкото повишение на цените на горивата се отразява на цялата икономика, на покупателната способност на хората и затова цените на горивата са от изключително значение.

Защо цените започнаха да галопират през последните седмици и дали това се случва само в България? Поскъпването на горивата започва още в края на миналата година, но през последните няколко седмици сме свидетели на ежедневно покачване на цените. В началото на месец юни цената на дизела на основните вериги бе 3,30лв за литър, а днес е с 20 ст повече. В същото време котировките на суровия петрол на международните пазари не са се покачили значително, дори напротив – отбелязват лек спад. Друг факт е, че цената на петрол сорт Urals е с около 35$ по-ниска от сорт Брент. При тези условия при всякаква логика горивата у нас би трябвало да поевтиняват.

   Защо обаче цените по бензиностанциите растат?

Първо, важно е да се отбележи, че бензиностанциите са последното звено във веригата и те имат най-малко вина за високите цени. Да, колкото и да недовоствате срещу тях, то друга е причината за високите цени. Реално ниската цена на сорт Урал изобщо не отразява на цената на горивата на едро, а по там и на цените за крайните потребители. Причината – Лукойл Нефтохим не купува на реалната ниска цена от компанията-майка Лукойл в Русия. Всеизвестно е, че макар петрола да идва директно от Русия, то по документи той преминава през швейцарскато дружество Литаско, което префактурира на Лукойл Нефтохим. Така нашата рафинерия не получава евтин петрол, а дори напротив – скъп, а разликата отива в Русия и това трябва да отбележим не става през последните месеци, а от години. Така, че оскъпяването на горивата става още на влизането на петрола в страната. Държавата ни има така наречената „Златна акция“ в Лукойл и има възможност за влияние в компанията, но досега реални действия от нейна страна не са предприемани. Тъй като рафинерията е от значение за националната сигурност и цената на горивата са жизнено важни за страната държавата има начин да въздейства петрола да се купува на реалната ниска цена. Защо това не се случва е добър въпрос. Има обаче и други важни въпроси:

Има ли реална конкуренция на петролния пазар у нас?

Всеки начинаещ икономист знае, че реални пазарни цени се постигат не с регулация, а с осигуряване на реална конкуренция на един пазар. Така с цената не може да се спекулира и по закона на търсенето и предлагането клиентите ще получат реалната пазарна цена. Петролният пазар у нас реално се доминира от един играч, но по-лошото е, че няма реална възможност за свободен внос, което води до монополно положение, а от там и до високи цени. Именно липсата на реална конкурентна среда и причината едровите цени на горивата през последните седмици да растат с бързи темпове при намаляващи цени на международния пазар. Бензиностанциите нямат избор от кого да купуват и трябва да зареждат скъпи горива. Въузможността за внос е силно ограничена заради монопола върху петролните акцизни бази. Тук отново държавата може да се намеси чрез енергийния министър, но за съжаление това не се случва.

Има ли вариант цените на горивата да бъдат намалени?

Да, такава възможност има, но трябва да се вземат правилните решение. Преди две години тогавашния премиер Бойко Борисов реши да бори високите цени на горивата със …. създаване на държавна петролна компания!?! Това бе абсолютно необяснимо решение за уж дясното правителство на ГЕРБ. Икономически това бе глупаво и неадекватно решение.Държавно предприятие продаващо на ниска непазарна цена би довело първо до задлъжняване на държавното дружество и второ до непазарно поведение, което би било забранена практика в ЕС. Цената на горивата може да се регулира само и единствено ако има свободен пазар. Възможността за свободен внос от рафинериите в Румъния, Гърция и Сърбия ще даде възможност бензиностанциите да имат избор и така да не купуват скъпия петрол от монополиста. Именно затова и мярката за 25 ст на литър няма да проработи без взимане на комплексни мерки от страна на държавата. Сама по себе си мярката не е лоша, но тя не решава основния проблем – оскъпяването на горивата още на входа в страната.

За въвеждането на правилните мерки дори не трябват пари. На първо място държавата моментално трябва да освободи своя представител в Лукойл Красимир Първанов от поста. Назначеният от Борисов представител достатъчно се е компрометирал през годините – от подписването за ядрените реактори, което ни струва близо два милиарда, така и от апартаментгейт. Такъв доказано некадърен и компрометиран човек няма място там. Второ – държавата да поема контрол над акцизните база в частта им да предоиставяне на достъп за внос на горива и трето задължаване на Лукойл Нефтохим да купува петрол на пазарна цена. Само с тези три мерки цената на горивата чуствително ще се регулира. Да се надяваме това да се случи скоро. А дано, ама …

 

инж. Пламен Дочев

 

Продължи с четенето

Горива

Износът на дизел от Русия ще падне почти до нула през октомври

Published

on

By

Русия изглежда ще се справи със забраната си за износ на дизелово гориво през октомври, като товарите от руските пристанища на Черно и Балтийско море ще паднат почти до нула за следващия месец, съобщава oilprice.com . Графикът за товарене на Русия за октомври включва 223 000 хиляди тона – 222 800 хиляди тона от които са предвидени да бъдат натоварени в Приморск и Новоросийск за клиенти от Евразийския икономически съюз, които са освободени от забраната.
Русия обяви през септември забрана на повечето износ на дизел от своите западни пристанища в опит да стабилизира цените на горивата у дома, но по-късно отмени забраната за нискокачествен дизел. Русия с нетърпение предприема мерки, които да предотвратят повторението на горивната криза от 2018 г. През ноември 2018 г. рейтингът на руския президент Владимир Путин спадна до невиждано от шест години дъно, главно поради по-високите цени на бензиностанциите, които отбелязаха ръст от 7% от май. Отговорът на правителството беше петролните компании и независимите рафинерии да поддържат цените на едро на нивата от юни 2018 г. до края на годината. След това Русия се съгласи да позволи цените на горивата да се увеличават в съответствие – но само в съответствие – с инфлацията.

Този ход до голяма степен се разглежда като политическа, популистка и краткосрочна мярка за спиране. С войната в Украйна Путин едва ли ще толерира недостиг на гориво, който може да повлияе на одобрението на населението.

Руската забрана за износ, която изглежда ще влезе в сила през октомври, може да изостри и без това стегнатия глобален пазар на дизелово гориво, което води до по-високи цени на суровия петрол и средния дестилат преди зимата. Цените на суровия петрол вече се покачват, като Brent все още се търгува над $95.
Цените на дизела в Европа се покачиха след обявяването на забраната, достигайки до 1008 долара за метричен тон. Очаква се забраната да бъде временна, като руските резервоари за съхранение на дизел в крайна сметка ще достигнат пълния си капацитет.

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ все още не плаща за свръхпечалбата от руския петрол

Published

on

By

„Лукойл“ трябва да внася 70% от разликата между цената на сортовете Брент и Уралс във Фонда за сигурност на електроенергийната система.

Част от текстове в Закона за компенсиране на разходите на потребителите за транспорт все още не са влезнали в сила, става ясно от писмен отговор на министъра на икономиката Богдан Богданов на парламентарен въпрос. Законът беше одобрен в началото на годината и предвижда средства за компенсациите на потребителите да бъдат осигурени от компаниите, които реализират т.нар. „свръхпечалби“ от скъпите енергоресурси.

Така например потребителите на руски петрол трябва да внасят 70% от разликата между цената на сорта Брент и руския Уралс във Фонда за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС).

Оказа се обаче, че точно този текст не е влязъл в сила, защото не са изпълнени всички предвидени в нормата условия – получаване на нотификация от Европейската комисия по директивата за предоставяне на информация в сферата на техническите регламенти, както и положително становище по процедурата за нотификация в съответствие с правото в областта на държавната помощ.

Текстовете на закона бяха обнародвани в Държавен вестник на 24 януари 2023 година и още през февруари вече има нотификация, според която той е нотифициран като фискална мярка. Но според отговора на Богданов едва на 21 септември чрез Представителството на ЕК у нас е подадено заявление по втората нотификация.

investor.bg

Продължи с четенето

Горива

JPMorgan прогнозира ръст в цената на петрола до $150 за барел до 2026 година

Published

on

By

Ръководителят на JPMorgan за изследване на енергийния капитал в Европа, Близкия изток и Африка, Кристиян Малек, предупреди пазарите в петък, че неотдавнашният скок на цените на Brent може да продължи нагоре до 150 долара за барел до 2026 г., според нов изследователски доклад.

Няколко катализатора влязоха в предупреждението за цена от $150, включително сътресения в капацитета, енергиен суперцикъл – и разбира се, усилия да се тласне светът още повече от изкопаемите горива. Съвсем наскоро цените на суровия петрол скочиха на фона на съкращенията на производството на ОПЕК+, водени най-вече от Саудитска Арабия, която почти сама извади 1 милион барела на ден от пазара, последвано от забрана за износ на гориво от Русия. Повишеното търсене на суров петрол, съчетано с ограниченията на доставките, повиши цените на суровия петрол и допринесе за покачването на потребителските цени.

Цените на сорта Брент се търгуваха около 93,55 долара в петък следобед, но Малек очаква цените на сорта Брент между 90 и 110 долара през следващата година и дори по-високи през 2025 г.

„Сложете предпазните колани. Това ще бъде много нестабилен суперцикъл“, каза Малек пред Bloomberg в петък, докато анализаторът предупреди за съкращенията на производството на ОПЕК и липсата на инвестиции в ново производство на петрол.

JPMorgan каза през февруари тази година, че е малко вероятно цените на петрола да достигнат 100 долара за барел тази година, освен ако няма голямо геополитическо събитие, което да разтърси пазарите, предупреждавайки, че ОПЕК+ може да добави до 400 000 барела на ден към световните доставки, като износът на петрол от Русия потенциално ще се възстанови до средата на тази година. По това време JPMorgan оценяваше 770 000 барела на ден в нарастването на търсенето от Китай – по-малко от това, което оценяваха МАЕ и ОПЕК.
Сега JPMorgan вижда глобалния дисбаланс на търсенето и предлагането на 1,1 милиона барела на ден през 2025 г., но нараства до дефицит от 7,1 милиона барела на ден през 2030 г., тъй като силното търсене продължава да се сблъсква с ограниченото предлагане.

Продължи с четенето
Advertisement

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2022 AutoZona.bg.