Защо руският петрол е по-евтин, но цените на бензиностанциите растат – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Защо руският петрол е по-евтин, но цените на бензиностанциите растат

Публикувано преди

на

Цената на руския петрол е по-ниска в сравнение с този от други държави. В България идва основно такъв петрол и се преработва от рафинерията в Бургас, която е руска собственост. Накрая обаче горивото на бензиностанциите не поевтинява. Тръгнахме по следите на този парадокс.

Веднага след началото на руската военна инвазия срещу Украйна, в социалните мрежи в България плъзна слух за недостиг на горива и драстичен скок на цените. Пред бензиностанциите се извиха опашки. Цената на дизела мина 3 лева за литър.

Премиерът Кирил Петков („Продължаваме промяната“) тогава каза, че се всява паника без никаква причина.

“Гориво има и няма никакъв шанс да спре или да свърши”, написа Петков във Фейсбук. Премиерът призова Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери „кой и как спекулира с цените”.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов („Демократична България“) каза, че става въпрос за целенасочена „дезинформационна кампания за създаване на паника във връзка с наличието на горива”. Още тогава се установи, че съобщенията за криза с горивата и скок на цените са разпространявани активно от младежката организация на ГЕРБ – партията, която управляваше в продължение на три мандата до месец май 2021 г.

Ден по-късно опашките изчезнаха, а цената на дизела падна пак под 3 лева за литър, но не за дълго. Малко след това цените на горивата започнаха да пълзят нагоре и два месеца след онази нощ с опашките по бензиностанциите те навсякъде и трайно са над 3 лева за литър.

В същото време цената на руския петрол е по-ниска в сравнение с този от други страни. По-ниска е и в сравнение с цената отпреди няколко месеца. Винаги досега поскъпването на горивата се е обяснявало с повишени цени на суровината. Днес случаят е различен. А отговорите на въпросите се оказват търговска тайна.

Кой произвежда бензина

Основен производител на горива в България е руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. За първото тримесечие на 2022 г. близо две трети (63%) от преработения нефт е с руски произход. С поевтиняването на руския петрол този дял се увеличава. В момента рафинерията преработва само руски петрол, казва в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим“ Илшат Шарафутдинов.

Данни, публикувани от Министерството на финансите в отговор на парламентарно питане на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев, показват, че за периода януари-април 2022 г. количествата (брой барели) внесен суров петрол от страни извън ЕС са нараснали с 34,1 на сто спрямо първите четири месеца на 2021 г.

Внесените количества петрол от Русия са нараснали с 65,5 на сто.

Основен дял във внесените обеми през този период заема вносът на суров петрол с произход Русия – 71,1 на сто. Внесените количества с произход Русия са нараснали с 65,5 на сто спрямо същия период миналата година. Значително по-малки количества петрол са внесени от Ирак (23,7 на сто), Казахстан (3,7 на сто) и Тунис (1,7 на сто).

Най-евтин е петролът с произход Тунис – 84,6 долара за барел, а най-скъп е този от Ирак (98,1 долара за барел). Декларираната средна цена за внесения суров петрол с произход Русия е 89,4 долара за барел.

Данните показват, че в България се внася основно руски петрол. Количествата през тази година дори са били по-големи в сравнение с миналата.

По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.

Къде отиват „над 200 млн. лв. месечно“

От години българските власти са пестеливи на информация за работата на рафинерията. Правителството на Кирил Петков не прави изключение. Публикуваните от Министерството на финансите данни за цените на внесения петрол на практика не дават достатъчно информация.

„Предоставената информация е за цената, на която се внася в България, а не за цената, на която се продава на рафинерията“, каза за Свободна Европа старши икономистът на Институт Отворено общество в София Георги Ангелов.

Директорът на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров също е на мнение, че това са цените на доставките, но не точно за рафинерията. Причината е, че по веригата се появява и още някой.

„Рафинерията работи на ишлеме. Фирма „Литаско“ продава и купува петрола“, каза Владимиров. Регистрираната в Швейцария „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“, която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

По думите на Мартин Владимиров „цените на горивата в България са с 10 на сто по-ниски от тези в Европейския съюз преди данъци“. Така по-ниските цени на руския петрол частично се усещат в страната.

„Имаме монополист, който си пази дела като подбива цената. Той подбива цената като продава на себе си“, коментира Владимиров.

Данните на финансово министерство дадоха повод на Ивайло Мирчев да обвини „Лукойл Нефтохим“, че ощетява потребителите.

„На входа и изхода на „Лукойл Нефтохим“ стои компанията „Литаско“, която продава на рафинерията петрол Уралс на цена с 35 долара на барел по-висока от пазарно постижимата. В резултат на това пряката загуба за българските потребители е в размер на над 200 млн. лв. месечно“, каза Мирчев.

На входа и на изхода

Формално „Лукойл Нефтохим“ не търгува с горива. Рафинерията работи на ишлеме като само преработва петрола и получава възнаграждение за това. Търговецът е регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“. Фирмата посредник купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.

„Лукойл Нефтохим“ работи на схема „процесинг“ (ишлеме) и не търгува с нефтопродукти. Затова не можем да дадем конкретен коментар по цените на продуктите. Като цяло цените на суровия петрол и на нефтените продукти се определят от международните котировки и не се влияят пряко от производствените разходи, а от пазарните закони – баланса на търсене и предлагане“, коментира Шарафутдинов.

Така суровият петрол и преработените горива се завъртат между няколко свързани фирми. Няма публични данни на каква цена фирмата търговец „Литаско“ купува и след това калкулира цената на суровината. При тази схема на работа пазарната цена на горивата се плаща от българския потребител. Евентуалната разлика, заради по-евтиния руски петрол, е печалба за търговското дружество на руската „Лукойл“, но не и за рафинерията в България. Така печалбата отново се изнася от България за Русия.

Фактът, че „Лукойл Нефтохим“ от години работи на загуба и не плаща корпоративен данък, стана повод миналата година НАП да започне проверки в рафинерията, но до този момент няма обявени данни за резултати.

Държавата има една акция в рафинерията и се представлява от Красимир Първанов. Според него финансовото министерство прави непрекъснат мониторинг на „Лукойл“.

„Нашата цел е рафинерията да работи и да има запаси“, каза Първанов за Свободна Европа.

Свободна Европа потърси коментар и от дружеството представител на „Литаско“ за България, но от там казаха, че няма да коментират. От Агенция „Митници“ също не предоставиха конкретни данни за количествата и цените на внесените горива в България.

В началото на март от Koмиcиятa зa зaщитa нa конкуренцията съобщиха, че започват разследване, за да проучат има ли спекула с горивата, но резултат все още не е обявен. Няма данни и за резултатите от проверките на НАП в „Лукойл Нефтохим“.

В това време българите продължават да купуват на все по-високи цени бензин и дизел, които са произведени основно в рафинерията в Бургас. А печалбата продължава да се изнася извън страната.

 

Генка Шикерова
svobodnaevropa.bg

Горива

Цената на петрола падна под 70 $ за барел

Published

on

By

Цената на петрола се срина до най-ниската си стойност от месец юни тази година и цената в момента е под 70$ за барел за доставка месец януари. Срива в цената дойде след последните данни от САЩ, където запасите от суров петрол достигнаха нови рекордни стойности на фона на нарастващия добив на петрол и намаляващото потребление на бензин. По мрачните перспективи за търсене на петрол в Китай и Индия поради увеличаващата се електрификация също допринесоха за намаляването на цената на петрола. Решението от миналата седмица на ОПЕК+ за намаляване на добивите от 2024 стабилизира цената само за няколко дни и не можа да спре низходящата тенденция.

Какви са очакванията? В средносрочен план няма никакви признаци за учеличение на цената. Свръхпредлагането на САЩ в момента е в състояние да компенсира евентуалните допълнителни ограничения на страните от ОПЕК+. Китай едва ли в близко време ще навакса забавянето на икономиката си, а и електрификацията вече се отразява на търсенето на петрол. Ефектът от войната в Украйна и конфликта в Газа показа, че евентуални нови конфликти едва ли ще повлияят на цената на петрола, така както го правеха такива събития както преди време. Всички тези факти са предпоставка за запазване на цената на петрола на настоящите равнища като е възможно дори леко понижаване.

инж. Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Кой ще купи активите на Лукойл в България

Published

on

By

Вчера в официално съобщение Лукойл потвърди, че активите на компанията в България се продават. За евентуалната продажба на бизнеса на Лукойл в България първи официално заговори финансовия министър Асен Василев, но в бизнес средите се знаеше, че от месеци Лукойл води предварителни разговори с потенциални инвеститори.

Малко предистория   През 1999 година държавното дружество „Нефтохим“ е приватизирано от Лукойл. Освен рафинерията в Бургас активите на Лукойл в България включват и нефтопровода Бургас- Илиенци и петролните бази Бургас, Карнобат, Стара Загора, Пловдив, Илиенци, Русе, и Аспарухово . На практика с притежаването на всички тези активи само от Лукойл е предпоставка компанията да стане монополист в предлагането на петролни продукти. Именно поради тези причини от години руската компания бе свикнала да се възползва от доминиращото си положение на българския пазар и да не бъде притеснявана от държавните регулатори. Безметежните времена, когато Лукойл не плащаше данъци и се ползваше с благоволението на държавата обаче от две години са в историята. В новата политическа ситуация след началото на войната в Украйна всички държни конктролни ограни изведнъж прогледнаха за злоупотреба с монополното положение от страна на Лукойл, за неплащане на данъци и за оказване на ценова преса и какво ли още не. Продължаващият политически натиск, прекратяването на концесията на пристанище Росенец и отнемането на дерогацията за руския петрол принудиха руската компания да търси вариант да излезе от българския пазар и да намери инвеститор за активите си.

Политическият натиск   Темата за Лукойл е една от най-използваните от политиците за популизъм, взаимни нападки и обвинения. За съжаление обсъжанията за законови промени, касаещи Лукойл бяха придружени от много популистки или направо манипулативни изказвания, с които част от политиците нагнетяваха напрежение и се опитваха да саботират дейността на рафинерията. В повечето случаи решенията, които искат да наложат политиците стават без реална оценка за последствията за българската икономика. За всички е ясно, че особено в България зад всяка такава силна политическа офанзива стоят не толкова интересите на държавата, а определени икономически интереси на конкретни хора. Случаят в Лукойл не прави изключение и без човек да е голям специалист по темата може да се досети кой в България има интерес да сложи ръка на рафинерията в Бургас.

Най-голямата петролна рафинерия у нас - Лукойл Нефтохим Бургас АД,

Кой ще купи бизнеса на Лукойл? Рафинерията в Бургас дори разгледана като отделен актив е много атрактивна инвестиция, който има стратегическо значение в района и гарантирани високи печалби в дългосрочен план. Залогът в случая обаче не е само икономически – придобиването обаче на всички активи на Лукойл в страната би придало на новия собственик огромна икономическа, но и голяма политическа тежест в България и в района.  Ако се следят изказванията и действията на отделните политически играчи може да се прецени дали те защитават интересите на българската икономика и или по-скоро имат интерес Лукойл да продаде активите си възможно най-скоро. Усилията да се изгонят Лукойл от Българоя явно вече са дали резултат, но все пак нещата не са толкова прости. Едно е да накараш Лукойл да продават и съвсем друго да ги принудиш да продадат на определен купувач.

Заради стратегическато място на рафинерията на брега на Черно море към нея интерес проявявят най-вече производители на петрол в района – Националната петролна компания на Казахстан „КазМунайГаз“ (KMG) и Държавната нефтена компания на Азербайджан (SOCAR). И двете компании използват Черно море за експорт на петрол и ако придобият рафинерията биха могли да рафинират голяма част от петрола и да изнасят по-големи количества готови горива. KMG вече има съвместни проекти с Лукойл за разработване на руски петролни находища в Каспийско море, а и двете компании са акционери в Каспийския петролопровод.

Според непотвърдени слухове Лукойл води разговори за продажба на бизнеса си в България именно с казахстанците. Евентуална сделка на Лукойл с KMG обаче осуетена ако не получи одобрение от страна на регулаторните органи под предлог, че има основателни съмнения за фиктивна продажба. Евентуална сделка със SOCAR също е възможна, но по-малко вероятна. Покрай газовите гоставки някой български политици имат по-тесни контакти с азърбейджанците и една такава сделка може да е параван за истинския купувач на рафинерията. Тъй като обаче цената на работеща рафинерия е твърде висока, то едно евентуално спиране на дейност или отмяна на лиценз би направило цената на рафинерията по-приемлива за такъв инвестотор. В последните месеци виждаме усилия в тази посока, така че такъв сценарий не е за пренебрегване.

Медийни публикации в специализирани медии информират и за интерес към рафинерията от инвестиционни фондове от САЩ. При такъв инвеститор политическите маневри за осуетяване на сделката са обречени на неуспех. Лукойл обаче би преговарял с такъв инвеститор само при изчерпване на всички други възможности. Активите на Лукойл струват твърде много пари, за да са по силите на български инвеститор, но апетити определено не липсват. Една от големите български петролни компанни „Инса Ойл“ се спряга за евентуален купувач на рафинерията, но дали ще се стигне до такава сделка зависи от много фактори. Първо трябва Лукойл да се съгласи да продаде бизнеса си на „Инса Ойл“ и второ да се намери необходимото финансиране за такава сделка. Натиска срещу такава продажба биха оказали и външни пертньори на България заради слуховете за обвързаността на българската компания със санкционирания по закона Магнитски Делян Пеевски. „Минаването“ на такава сделка ще е трудно, но това не означава, че няма да има усилия в тази посока.

Има ли държавата лостове, с които да повлияе на продажбата? Ако всички активи на Лукойл – рафинерия, петролопровод, акцизни бази и бензиностанции бъдат купени от един инвеститор, то едва ли ще наблюдаваме някаква промяна на петролния пазар. Няма компания която да притежава тези активи и да не се възползва от монополното си положение без значение каква собственост е. Именно тук ролята на държавата е изключително важна. Ако има един купувач на всички активи, то КЗК трябва задължително да спре такава сделка. Разделянето на рафинерията от петролните бази и от веригата бензиностанции ще премахне вертикалната интеграция и възможността така да се оказва ценова преса на конкуренцията чрез едрови и крайни цени.

Каквото и развитие да има със собствеността на рафинерията и останалите активи на Лукойл, то до влизането във владение на новия собственик и до реалните промени ще мине доста време. Една такава сделка със всички етапи и одобрения отнема няколко месеца, а при възникване на някакви проблеми и до година. Да се надяваме нещата да минат гладко, рафинерията да не спира работа и да няма сътресение на пазара на горива. Дали това ще стане така в голяма степен зависи от държавата.

 

инж. Пламен Дочев

 

„Лукойл“ вече търси купувач за рафинерията в Бургас

 

Продължи с четенето

Горива

САЩ бързат да запълват петролния си резерв на ниските цени

Published

on

By

Cтpaтeгичecĸият пeтpoлeн peзepв нa CAЩ ce пpeзapeждa възмoжнo нaй-бъpзo, дoĸaтo цeнитe нa пeтpoлa ce пoнижaвaт, нo тeмпoтo дocтигнa физичecĸи лимит. Aдминиcтpaциятa нa Бaйдън „изтoчи“ 180 милиoнa бapeлa oт cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв минaлaтa гoдинa, зa дa cтaбилизиpa цeнитe, cлeд ĸaтo cĸoчиxa cлeд вoйнaтa нa Pycия в Уĸpaйнa. Ceгa ce вpъщaт пo 3 милиoнa бapeлa пeтpoл нa мeceц.

„Зapeждaмe тoлĸoвa бъpзo, ĸoлĸoтo мoжeм“, ĸoмeнтиpa Дeйвид Tъpĸ, зaмecтниĸ-миниcтъp нa eнepгeтиĸaтa. „Πpaвим тoвa пpeз пocлeднитe няĸoлĸo мeceцa. И пpи тoвa цeнoвo нивo щe пpoдължим дa гo зapeждaмe“, зaявя тoй пpeд Вlооmbеrg ТV.“

Cypoвият пeтpoл WТІ ce тъpгyвa зa 73 дoлapa зa бapeл, ĸoeтo e cпaд oт въpxa, oтбeлязaн пpeз ceптeмвpи, ĸoгaтo бeшe нa cтoйнocт oт близo 94 дoлapa. Toзи cпaд в цeнитe ce дължи нa фaĸтa, чe пpoизвoдcтвoтo нa cypoв пeтpoл в CAЩ e пocтaвилo нoви peĸopдни нивa oт нaд 13,2 милиoнa бapeлa нa дeн.

Πpeз oĸтoмвpи Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa нa CAЩ cъoбщи, чe иcĸa дa ĸyпи 6 милиoнa бapeлa cypoв пeтpoл зa зaпълвaнe нa cтpaтeгичecĸия cи пeтpoлeн peзepв. Taзи гoдинa Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa мнoгoĸpaтнo e зaявявaлo, чe иcĸa дa зaпoчнe пpeзapeждaнe нa cтpaтeгичecĸия пeтpoлeн peзepв, нo eдинcтвeнoтo ĸoeтo гo e cпиpaлo e нeпoдxoдящaтa цeнa, cлeд ĸaтo цeлтa e диaпaзoн мeждy 68 и 72 дoлapa мaĸcимyм зa бapeл, пишe Оіlрrісе.

Ho ĸoлĸoтo и ниcĸи дa ca цeнитe, имa oгpaничeниe зa тoвa ĸoлĸo пeтpoл мoжe дa ce нacoчи ĸъм cтpaтeгичecĸия peзepв. 3 милиoнa бapeлa нa мeceц e тeĸyщият физичecĸи лимит, ĸoйтo CAЩ мoгaт дa изĸyпят.

Bъпpeĸи, чe цeнитe пaднaxa дo близo 70 дoлapa пo-paнo тaзи гoдинa, Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa ĸyпи caмo няĸoлĸo милиoнa бapeлa зa peзepвa cи.

Teĸyщият зaпac oт пeтpoл в peзepвa e пpиблизитeлнo 352 милиoнa бapeлa, cпopeд Aдминиcтpaциятa зa eнepгийнa инфopмaция, ĸoeтo ce движи oĸoлo 40-гoдишнo дънo и пo-мaлĸo oт пoлoвинaтa oт нaй-виcoĸитe cтoйнocти зa вcичĸи вpeмeнa oт 2010 г., пишe Вuѕіnеѕѕ Іnѕіdеr.

money.bg

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО

Copyright © 2023 AutoZona.bg.