Защо руският петрол е по-евтин, но цените на бензиностанциите растат – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Защо руският петрол е по-евтин, но цените на бензиностанциите растат

Публикувано преди

на

Цената на руския петрол е по-ниска в сравнение с този от други държави. В България идва основно такъв петрол и се преработва от рафинерията в Бургас, която е руска собственост. Накрая обаче горивото на бензиностанциите не поевтинява. Тръгнахме по следите на този парадокс.

Веднага след началото на руската военна инвазия срещу Украйна, в социалните мрежи в България плъзна слух за недостиг на горива и драстичен скок на цените. Пред бензиностанциите се извиха опашки. Цената на дизела мина 3 лева за литър.

Премиерът Кирил Петков („Продължаваме промяната“) тогава каза, че се всява паника без никаква причина.

“Гориво има и няма никакъв шанс да спре или да свърши”, написа Петков във Фейсбук. Премиерът призова Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да провери „кой и как спекулира с цените”.

Министърът на електронното управление Божидар Божанов („Демократична България“) каза, че става въпрос за целенасочена „дезинформационна кампания за създаване на паника във връзка с наличието на горива”. Още тогава се установи, че съобщенията за криза с горивата и скок на цените са разпространявани активно от младежката организация на ГЕРБ – партията, която управляваше в продължение на три мандата до месец май 2021 г.

Ден по-късно опашките изчезнаха, а цената на дизела падна пак под 3 лева за литър, но не за дълго. Малко след това цените на горивата започнаха да пълзят нагоре и два месеца след онази нощ с опашките по бензиностанциите те навсякъде и трайно са над 3 лева за литър.

В същото време цената на руския петрол е по-ниска в сравнение с този от други страни. По-ниска е и в сравнение с цената отпреди няколко месеца. Винаги досега поскъпването на горивата се е обяснявало с повишени цени на суровината. Днес случаят е различен. А отговорите на въпросите се оказват търговска тайна.

Кой произвежда бензина

Основен производител на горива в България е руската рафинерия „Лукойл Нефтохим“. Традиционно тя преработва предимно руски петрол. За първото тримесечие на 2022 г. близо две трети (63%) от преработения нефт е с руски произход. С поевтиняването на руския петрол този дял се увеличава. В момента рафинерията преработва само руски петрол, казва в интервю за БТА председателят на Управителния съвет на „Лукойл Нефтохим“ Илшат Шарафутдинов.

Данни, публикувани от Министерството на финансите в отговор на парламентарно питане на депутата от „Демократична България“ Ивайло Мирчев, показват, че за периода януари-април 2022 г. количествата (брой барели) внесен суров петрол от страни извън ЕС са нараснали с 34,1 на сто спрямо първите четири месеца на 2021 г.

Внесените количества петрол от Русия са нараснали с 65,5 на сто.

Основен дял във внесените обеми през този период заема вносът на суров петрол с произход Русия – 71,1 на сто. Внесените количества с произход Русия са нараснали с 65,5 на сто спрямо същия период миналата година. Значително по-малки количества петрол са внесени от Ирак (23,7 на сто), Казахстан (3,7 на сто) и Тунис (1,7 на сто).

Най-евтин е петролът с произход Тунис – 84,6 долара за барел, а най-скъп е този от Ирак (98,1 долара за барел). Декларираната средна цена за внесения суров петрол с произход Русия е 89,4 долара за барел.

Данните показват, че в България се внася основно руски петрол. Количествата през тази година дори са били по-големи в сравнение с миналата.

По-ниските цени на суровината обаче не водят до по-ниски крайни цени на горивата. Причината е, че рафинерията „Лукойл Нефтохим“ не търгува директно с тях, а само преработва петрола „на ишлеме“. Разликата в цените се губи в сложната схема от свързани руски фирми, чрез които горивата в България стигат до крайния потребител.

Къде отиват „над 200 млн. лв. месечно“

От години българските власти са пестеливи на информация за работата на рафинерията. Правителството на Кирил Петков не прави изключение. Публикуваните от Министерството на финансите данни за цените на внесения петрол на практика не дават достатъчно информация.

„Предоставената информация е за цената, на която се внася в България, а не за цената, на която се продава на рафинерията“, каза за Свободна Европа старши икономистът на Институт Отворено общество в София Георги Ангелов.

Директорът на програма „Енергетика и климат“ към Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров също е на мнение, че това са цените на доставките, но не точно за рафинерията. Причината е, че по веригата се появява и още някой.

„Рафинерията работи на ишлеме. Фирма „Литаско“ продава и купува петрола“, каза Владимиров. Регистрираната в Швейцария „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“, която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

По думите на Мартин Владимиров „цените на горивата в България са с 10 на сто по-ниски от тези в Европейския съюз преди данъци“. Така по-ниските цени на руския петрол частично се усещат в страната.

„Имаме монополист, който си пази дела като подбива цената. Той подбива цената като продава на себе си“, коментира Владимиров.

Данните на финансово министерство дадоха повод на Ивайло Мирчев да обвини „Лукойл Нефтохим“, че ощетява потребителите.

„На входа и изхода на „Лукойл Нефтохим“ стои компанията „Литаско“, която продава на рафинерията петрол Уралс на цена с 35 долара на барел по-висока от пазарно постижимата. В резултат на това пряката загуба за българските потребители е в размер на над 200 млн. лв. месечно“, каза Мирчев.

На входа и на изхода

Формално „Лукойл Нефтохим“ не търгува с горива. Рафинерията работи на ишлеме като само преработва петрола и получава възнаграждение за това. Търговецът е регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“. Фирмата посредник купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработения петрол и го продава на потребителите. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.

„Лукойл Нефтохим“ работи на схема „процесинг“ (ишлеме) и не търгува с нефтопродукти. Затова не можем да дадем конкретен коментар по цените на продуктите. Като цяло цените на суровия петрол и на нефтените продукти се определят от международните котировки и не се влияят пряко от производствените разходи, а от пазарните закони – баланса на търсене и предлагане“, коментира Шарафутдинов.

Така суровият петрол и преработените горива се завъртат между няколко свързани фирми. Няма публични данни на каква цена фирмата търговец „Литаско“ купува и след това калкулира цената на суровината. При тази схема на работа пазарната цена на горивата се плаща от българския потребител. Евентуалната разлика, заради по-евтиния руски петрол, е печалба за търговското дружество на руската „Лукойл“, но не и за рафинерията в България. Така печалбата отново се изнася от България за Русия.

Фактът, че „Лукойл Нефтохим“ от години работи на загуба и не плаща корпоративен данък, стана повод миналата година НАП да започне проверки в рафинерията, но до този момент няма обявени данни за резултати.

Държавата има една акция в рафинерията и се представлява от Красимир Първанов. Според него финансовото министерство прави непрекъснат мониторинг на „Лукойл“.

„Нашата цел е рафинерията да работи и да има запаси“, каза Първанов за Свободна Европа.

Свободна Европа потърси коментар и от дружеството представител на „Литаско“ за България, но от там казаха, че няма да коментират. От Агенция „Митници“ също не предоставиха конкретни данни за количествата и цените на внесените горива в България.

В началото на март от Koмиcиятa зa зaщитa нa конкуренцията съобщиха, че започват разследване, за да проучат има ли спекула с горивата, но резултат все още не е обявен. Няма данни и за резултатите от проверките на НАП в „Лукойл Нефтохим“.

В това време българите продължават да купуват на все по-високи цени бензин и дизел, които са произведени основно в рафинерията в Бургас. А печалбата продължава да се изнася извън страната.

 

Генка Шикерова
svobodnaevropa.bg

Горива

Американският хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ купува българската част на тръбопровода Турски поток?

Published

on

By

Американският хедж фонд „Елиът Мениджмънт“ на милиардера Пол Сингър работи върху сделка, която би била немислима само преди няколко години: закупуване на дял в тръбопровод, който пренася руски природен газ в Европа, съобщава Wall Street Journal.

Въпросният тръбопровод е българското продължение на „Турски поток“ – последната функционираща газова артерия на Русия към континента. Тъй като останалата част от газовата ѝ империя е санкционирана, саботирана или политически радиоактивна, „Турски поток“ е последната капка, която Кремъл стиска здраво в ръцете си по отношение на европейското търсене. Сега, според Wall Street Journal, Елиът се опитва да се докопа до тази капка, вероятно като част от по-широк план за придобиване на инфраструктурни активи от държавния газов оператор „Булгартрансгаз“, включително центрове за данни и кабели.

Ходът, който все още е в ранен етап на преговори, идва в любопитен момент. Вашингтон заема твърда позиция относно енергийната независимост и сдържането на Русия. Но Сингър – магнат на хедж фондове, мегадонор на републиканците и сериен корпоративен агитатор – никога не е бил от хората, които следват сценария. Елиът е известен с това, че кара правителствата да се гърчат (вижте: Аржентина) и в момента оказва натиск върху ВР да намали разходите и да се откаже от плановете за преход и да се върне към добива на повече суров петрол. Също така се опитва да раздели Philips 66, като едновременно с това обмисля сделка за Citgo, конкурента на Phillips.

Така че, ако Сингър иска да си проправи път в енергийния поток на Европа през България, е, това е по силите му. В политически план инвестицията би могла да ce представи на България  като възможност да получи пари в брой за укрепване на разклатената и енергийна мрежа заради заробващия договор с турската Боташ и като защита на тръбопровода срещу бъдещи санкции ако дял от него се притежава от американски хедж фонд. Спекулации свързват скорошното посещение на Тръмп младши именно с тази сделка. Съдейки по досегашния метод на преговори на Тръмп най-вероятно българската страна е била заплашена със санкции върху тръбопровода, ако откаже да продаде на американския инвеститор.

Евентуалната продажба на Български/Турски тръбопровод ще бъде изгодна както за САЩ, така и за Москва. Единственият губещ ще е България, която е инвестирала 3 милиарда в проекта, но е продала на руската „Газпром“ целия капацитет за пренос на газ за години. Трудната задача остава пред българските политици, които ще трябва да представят пред избирателите си тази сделка като изгодна за страната – нещо, което няма никак да е лесно заради нестабилната политическа обстановка в момента.

Интересен факт е, че новината бе „пропусната“ от родните медии въпреки, че беше споделена от авторитетните Reuters и OilPrice. Дали наистина се очертава такава сделка и каква ще е цената България да се откаже от този свой ценен ресурс предстои да разберем съвсем скоро.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Казахстан няма да намали производството на петрол през май

Published

on

By

Казахстан планира да поддържа високи нива на производство на суров петрол и кондензат през май, надхвърляйки квотата си от ОПЕК+ за втори пореден месец. Неотдавнашното увеличение на производството на Chevron в най-голямото нефтено находище в Казахстан допринесе значително за рекордния добив на страната от 2,17 милиона барела на ден през март. Постоянното свръхпроизводство от Казахстан, Ирак и Русия поставя на изпитание толерантността на Саудитска Арабия и подкопава единството на споразумението ОПЕК+.

Казахстан, един от най-големите свръхпроизводители по споразумението, наред с втория по големина производител в ОПЕК, Ирак, планира да запази нивата си на производство на суров петрол и кондензат през май на същите нива като през април и малко по-високи от тези през март, съобщиха от казахстанското министерство на енергетиката пред Bloomberg.

Съгласно споразумението на ОПЕК+, квотата за добив на суров петрол на Казахстан е 1,468 милиона барела на ден. Сделката не обхваща производството на кондензат и няма ограничения за него. Казахстан постоянно произвежда повече от лимита си на ОПЕК+ и е един от най-големите свръхпроизводители наред с Ирак и Русия.

Тази година проблемът със свръхпроизводството стана още по-голям, след като американският супергигант Chevron започна производството на петрол в проект за разширение на най-голямото нефтено находище в Казахстан, който ще увеличи производството на суров петрол с 260 000 барела на ден. 

Продължи с четенето

Горива

OMV откри най-големия завод за зелен водород в Австрия

Published

on

By

OMV официално пусна в експлоатация своята 10-мегаватова инсталация за зелен водород в рафинерията Швехат, близо до Виена, наричайки я най-голямата инсталация от този вид в страната.

Австрийската петролна и газова компания заяви, че е инвестирала 25 милиона евро в съоръжението, което може да произвежда до 1500 метрични тона зелен водород годишно. Той ще се използва за производство на горива и химикали, включително устойчиво авиационно гориво (SAF) и възобновяем дизел (HVO).

Новият електролизатор с полимерна електролитна мембрана (PEM), наричана още протонообменна мембрана, с мощност 10 MW се захранва изцяло от възобновяема електроенергия. Тя се генерира от вятър, водноелектрически централи и фотоволтаици.

Иновацията позволява годишни икономии на емисии на въглероден диоксид до 15 000 метрични тона, според сравнителния пример от Директивата за възобновяема енергия на Европейския съюз. Това е еквивалентно на 2000 души годишно, въз основа на средната стойност за ЕС за 2024 г. от 7.5 тона CO2 еквивалент на глава от населението.

economic.bg

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО