Извинете, но колко „руски“ е петролът ви? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

Извинете, но колко „руски“ е петролът ви?

Публикувано преди

на

Руският петрол и горива ще продължат да влизат в Европа под една или друга форма, но това не е точно избягване на санкции, пише Джулиан Лий за Bloomberg.

Неделя е денят, в който влизат в сила разпоредбите на Европейския съюз, забраняващи сделките с руски държавни енергийни компании. Това би трябвало да предизвика допълнителен спад в обема на сурови и рафинирани продукти, купувани и търгувани от европейски компании, но няма да спре потоците, пише енергийният експерт Джулиан Лий в свой анализ за Bloomberg.

Дори когато или ако ЕС най-накрая наложи санкции за закупуването на петрол от страната, товa няма да спре „руския“ суров петрол да напуска руските пристанища, нито продуктите, произведени от него, да зареждат европейски автомобили и камиони.

Има няколко причини защо.

Русия ще направи всичко възможно, за да продължи доставките да се движат. Петролът ще продължи да тече към Китай и Индия, и то в нарастващи обеми. Морските превози ще зависят все повече от руските кораби. Държавният „Совкомфлот“ управлява флот от повече от 100 петролни танкера, вариращи от така наречените кораби със среден обхват, способни да превозват 40 000 тона рафинирани продукти до регионалните пазари, чак до най-големите превозвачи на суров петрол, които могат да транспортират осем пъти толкова на огромни разстояния.

Корабите, използвани за руската отвъдморска търговия, до голяма степен бяха избягвани, откакто Обединеното кралство добави „Совкомфлот“ към своя списък на санкционираните лица, което накара международните застрахователи да се дистанцират от корабособственика. Най-големият кораб на компанията, супертанкерът „Свет“ с изместване от 340 000 тона, не е превозвал товар, откакто достави пратка анголски петрол в Китай през февруари.

Застраховката за корабите на „Совкомфлот“, плаващи по маршрута до Индия, вероятно ще бъде предоставена от руската държава, а не от асоциациите за взаимно застраховане или P&I клубове, които обикновено изпълняват тази роля.

Но търговията от западна Русия към азиатските пазари нарасна след инвазията в Украйна и изглежда ще се увеличи още повече. Товарите също започнаха да се разтоварват във Фуджейра в Обединените арабски емирства, където суровият петрол може да бъде рафиниран, или съхраняван, смесен и препродаден.

Ще има и изключения за суров петрол, който преминава транзит през Русия, предимно от Казахстан, но също и в много по-малки количества от Азербайджан и Туркменистан. Вече има несигурност за суровия петрол CPC (Caspian Pipeline Consortium) от Казахстан, който се доставя от терминал на руското черноморско крайбрежие – близо до основното експортно пристанище на страната в региона Новоросийск, но напълно отделно от него. Сместа съдържа някои молекули с руски произход, а купувачите биват преследвани от организации, които следят доставките на „руски“ суров петрол. Търговците все още ще могат да търгуват с това, което изглежда за външни лица като руски Urals или Siberian Light. Това не е опит за избягване на санкции.

Казахстан, например, изпомпва суров петрол в руската тръбопроводна система. Този суров петрол се смесва с обеми от руски петролни находища, за да се направят стандартизираните експортни класове – REBCO (Urals) и Siberian Light. След това на Казахстан се разпределя същото количество суров петрол, което е вложил в системата, за да бъде натоварен на танкери в руските пристанища.

Въпреки че финансовата транзакция е между купувача и Казахстан, товарът изглежда руски. Той е брандиран като руски клас и е натоварен на руско пристанище. Това може да доведе до всякакви рискове за репутацията на компании, като Vitol Group, които се занимават с износа на казахстанския Urals.

Въпреки че Европа може да спре да купува руски петрол, малко вероятно е да избегне дизеловото гориво, произведено от този суров петрол. Директната търговия с дизелово гориво между Русия и европейските страни може да спре, но продуктът, произведен от руски суров петрол в отвъдморските рафинерии, все още ще пристига в европейските пристанища.

Руският суров петрол, преработен в задгранични рафинерии, престава да бъде руски. Дизелът, произведен в, да речем, индийска рафинерия, е индийски дизел, без значение дали суровият петрол е от Саудитска Арабия, Русия или от някъде другаде. Продуктите се произвеждат според строги спецификации, изисквани в страните-консуматори и няма механизъм, който да определи откъде произхожда суровият продукт, от който са произведени.

Целта на вече наложените мерки на ЕС и предложените енергийни санкции, които обсъждат държавите-членки, не е да спрат петролът да излиза от Русия само по себе си. Целта е да спре или поне да намали значително приходите, които Русия печели от износ на петрол. В същото време светът продължава да се нуждае от поне част от този петрол, ако искаме да избегнем нов скок в цените.

Джулиан Лий

bloombergtv.bg

Горива

Защо Карлайл Груп не получи активите на Лукойл в Казахстан?

Published

on

By

Вчера повечето медии излизат с гръмки заглавия за сделката между Лукойл и американския инвестиционен фонд Carlyle Group. Голямата продажба на международни активи, санкции, геополитика – всичко звучи драматично. Но има един важен детайл, който почти всички пропускат: Активите на Лукойл в Казахстан изобщо не са част от тази сделка.

И това не е случайно.
Първо, защото активите на Лукойл в Казахстан не са „проблемните“ активи, които носят значителни приходи на Москва, че санкциите да искат спешно да ги извадят от уравнението. Те са част от сложни международни проекти (включително с американско участие) и към тях се подхожда по-внимателно.
Второ, защото за Казахстан това не е просто бизнес. Това е стратегически ресурс. Лукойл има участие в Тенгиз, най-голямото находище в страната и в Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Освен Лукойл участие в тези активи има и Казахстан и американската Шеврон. Дяловете са разпределени така, че няма акционер, който да има доминиращо положение. Казахстан няма интерес това да се промени и определено не харесва идеята за увеличаването на деля на американците, макар и чрез друг играч. Казахстан ясно даде да се разбере, че не е съгласен на сделка с американска компания, а страната разполага с достатъчно инструменти, за да го предотврати.
И трето – чисто практично. Вкарването на казахстанските активи в сделката би я направило тежка, бавна и рискова. А Carlyle като финансова институция търси бърза и „чиста“ сделка, която да мине през регулаторите без излишни усложнения.
Накрая остава и най-простото обяснение: официално Лукойл заяви, че активите на Лукойл в Казахстан са стратегически за компанията и няма да се продават. Руснаците много добре знаят, че налагането на санкции точно върху тези активи са практически невъзможни.
* Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

„Лукойл“ продава чуждестранните си активи на американската „Карлайл Груп“

Published

on

By

В светлината на променящата се глобална енергийна карта и засиленото геополитическо напрежение, Лукойл предприема стратегически ход – продажба на част от чуждестранните си активи на американския инвестиционен гигант Карлайл Груп.

Сделката се разглежда като опит на руската петролна компания да оптимизира международното си присъствие и да намали рисковете, свързани със санкции, регулаторен натиск и ограничения върху достъпа до финансиране. От своя страна „Карлайл Груп“, известна с агресивните си инвестиции в енергийния сектор, вижда възможност да разшири портфолиото си с активи, които имат дългосрочен потенциал за растеж.

Експерти коментират, че подобна сделка е показателна за по-дълбока трансформация в световната енергетика – все повече активи сменят собствеността си, като капиталът се пренасочва към по-гъвкави и политически „неутрални“ структури. Въпросът сега е как това ще се отрази на регионалните пазари, цените на горивата и бъдещите инвестиции в сектора.

Едно е сигурно – тази продажба не е просто бизнес ход, а сигнал за ново пренареждане на силите в глобалната енергийна икономика.

инж.Пламен Дочев

Продължи с четенето

Горива

Петролът поскъпва – има ли повод за тревога?

Published

on

By

  В началото на седмицата пазарът на петрол изглеждаше сравнително спокоен. Графиките се движеха лениво, анализаторите говореха за изчакване, а инвеститорите – за липса на ясен сигнал. Само няколко дни по-късно обаче картината се промени. Цените тръгнаха нагоре – не рязко, но достатъчно осезаемо, за да привлекат вниманието на всички, които следят енергийните пазари.
Какво се случи?
  Историята започва далеч от търговските екрани – в Близкия изток. Напрежението между САЩ и Иран отново излезе на преден план. Пазарите не обичат несигурността, а когато става дума за регион, през който минава значителна част от световния петрол, дори слуховете са достатъчни, за да вдигнат цените. Трейдърите започнаха да „калкулират риск“ – какво би станало, ако доставките бъдат нарушени, ако напрежението ескалира, ако корабоплаването стане по-несигурно. Така в цената на петрола се появи онова, което анализаторите наричат геополитична премия.
Иран обаче не е единствената причина.
  Почти по същото време дойдоха и данните за запасите от суров петрол в САЩ – и те изненадаха пазара. Вместо очакваното натрупване, запасите се оказаха по-ниски. Това е сигнал, който пазарът разбира много добре: или търсенето е по-силно, или предлагането е по-ограничено. И в двата случая – цената има причина да върви нагоре.
Към тази картина се добавиха и природните условия. Зимното време и екстремно ниските температури в някои части на САЩ временно забавиха добива и преработката. Нищо драматично само по себе си, но достатъчно, за да засили усещането, че предлагането в краткосрочен план не е напълно стабилно.
Има и още един, по-тих, но важен фактор – валутите. Отслабването на щатския долар направи петрола по-достъпен за купувачите, които търгуват в други валути. Това подкрепи търсенето и даде още малко „гориво“ на възходящото движение.
Всички тези елементи – геополитика, запаси, време, валути – се преплетоха в рамките на няколко дни и доведоха до „перфектната буря“. Резултатът? Цените на петрола се покачиха с няколко процента за седмица и ясно показаха, че пазарът отново е нащрек.
Какво означава това за нас? Най-често подобни движения се усещат по веригата – от енергийните компании, през транспорта, чак до цените на горивата по бензиностанциите. Засега това не се отразява на цените на едро на горивата у нас. Дали поскъпването ще продължи, зависи от развитието на геополитическото напрежение, как ще се движат запасите и ще се появят ли нови изненади.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО