А ако ни спрат руския петрол? – AUTOZONA.bg
Connect with us

Горива

А ако ни спрат руския петрол?

Публикувано преди

на

Тази седмица пpeдceдaтeля нa Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия Уpcyлa фoн дep Лaйeн oбяви, чe Eвpoпeйcĸият cъюз ще наложи на Русия шести пакет от икономически санкции заради войната в Украйна. В тези санкции влиза изключването на руските банки от системата SWIFT и най-важното – налагане на ембарго за внос на руски петрол в ЕС. Обявените нови санкции предстои да бъдат гласувани, но вече все повече хора у нас си задават въпроса

а ако ни спрат руския петрол?

Факт е, че в ЕС България е една от най-силно зависимите страни от руския петрол. Единствената ни рафинерия в Бургас е собственост на „Лукойл“, а руската компания на практика има монополно положение на родния пазар както в търговията, така и в акцизните сладове за гориво. Друга важна особеност е това, че бургаската рафинерия технологично не може да работи без руски петрол. Т.е. ако има ембарго на вноса на руски петрол, тя ще спре работа. Въпреки, че от ЕС предвиждат гратисен период от три до шест месеца, те едва ли ще са достатъчни България да осигури необходимите количества горива за родния пазар. Колкото и да звучи абсурдно петролния бизнес работи  с планови доставки и рязко увеличение на внос на горива е трудно осъществимо. Това е така заради дългата верига от добив, транспорт и рафиниране на нефта и последваща логистика на петролните продукти. За да се доставят вместо „Лукойл“ необходимите количества дизел и бензин по родните бензиностанции, то трябва първо някоя рафинерия да рафинира много по-голямо количество нефт от планираното, а преди това този непредвиден петрол трябва да бъде добит, закупен и транспортиран с танкери до рафинерията. Т.е. за да успее България да замести спрените количества от Лукойл ще са необходими месеци и въпреки това не е сигурно дали това може да се случи. Не на последно място е и въпроса

каква ще е реакцията на Лукойл?

При спряна работа на рафинерията от „Лукойл“ неминуемо ще търпят огромни загуби. Евентуален алтернативен внос на горива ако изобщо бъде осъществен в необходимите количества, то неминуемо трябва да се мине през акцизните бази на „Лукойл“. Дали руската компания ще съдейства за това и на каква цена ще го направи е трудно предвидимо. При всички случай горива, които ще бъдат внесени ще бъдат първо недостатъчни и второ на много по-висока цена. Отделно горивата за най-големите петролни бази в София и Стара Загора в момента се транспортират по тръбопровода на „Лукойл“ от Бургас. Ако това не е възможно базите трябва да се пълнят или с влакове или в автоцистерни, което е още един сериозен логистичен проблем. Да не говорим как всичко това ще се отрази на цената. Пределно е ясно, че една за логистична верига градена с десетилетия няма как да бъде намерена алтернатива за няколко месеца.

Какъв е варианта за България?

Българското правителство трябва да е запознато с рисковете, които крие ембаргото на руския петрол. България е решила да бъде солидарна с Украйна, но едно такова изцяло политическо решение ще доведе до изключително пагубно влияние върху икономиката. Необходим е подробен анализ на рисковете и най-вече запознаване на европейските ни партньори с икономическта цена, която трябва да плати България, за да е солидарна с ЕС. Колкото и да е трудно страната ни трябва да поиска изключване от ембаргото на внос на руски петрол. Добрата новина е, че по неофициална информация на дипломатическо ниво страната ни вече води разговори по въпроса и заедно с Чехия ще настояват за изключване от ембаргото.

 

инж. Пламен Дочев

 

 

Горива

Петролната динамика през 2026: Спад, напрежение и прогнозни сценарии

Published

on

By

   Тази сутрин на азиатските борси петрола сорт Brent се покачи до $64.09/barrel, а WTI (САЩ) — $59.73/barrel. Това е седмичен пик от седем седмици, като причината са очаквания за ограничения в доставките и
геополитическа несигурност
Нарастващите вътрешни протести в Иран, потенциал за външна интервенция и риск от прекъсване на износа са сред основните причини за добавяне на геополитична премия към цената на петрола. Анализаторите оценяват тази премия на приблизително $3–4/barrel в момента.
Този регион е критичен за световните доставки: около 20% от нефто- и петролопродуктите минават през протока Ормуз — ключов световен транзитен път. Всякаква заплаха за неговото функциониране може да доведе до значителни движения на пазара.
Украински атаки срещу енергийна инфраструктура на Русия допълнително увеличават несигурността в доставките. В по-дългосрочен план политически промени във Венецуела също ще могат както да увеличат, така и да ограничат глобалните доставки в зависимост от това колко скоро страната успее да възстанови и стабилизира петролния си износ.
Прогнозите за 2026 година
са за по-ниски цени, с средно около $56/barrel за Brent и $52 WTI, поради очаквано излишно предлагане на пазара. Въпреки текущите по-високи цени, очакваното натрупване на запаси и свободни доставки могат да окажат силен натиск надолу. Тази тенденция не изключва резки, макар и временни, покачвания, дори над $90–$100/barrel, ако възникнат реални заплахи за доставки.
Световното търсене остава чувствително към икономически цикли — при продължаване на забавянето на растежа, търсенето може да отслабне. Растеж в Азия (особено Китай) остава ключов двигател, но еволюцията там остава несигурна.
Сценарии за средносрочната тенденция
Базовият (най-вероятен) сценарий е за цени около $60–$70/barrel (Brent) през следващите месеци, с леки колебания.
Високо рисковия ( малко вероятен) сценарий е възможен ако конфликтите в Близкия Изток ескалират, цените могат да скочат над $80–$100/barrel временно. Реална заплаха за ключови маршрути (като протока Oрмуз) би катапултирала котировките. Развитието на този сценарий зависи основно от трудно прогнозируемите действия на президента на САЩ Доналд Тръмп.
Мечи сценарий (слаб растеж на търсенето) е възможен при натрупване на излишък в световните запаси и слаб икономически растеж — цените могат да понижат под $55/barrel като средно ниво.
Като цяло петролният пазар остава волатилен и чувствителен към геополитически събития, особено ситуацията в Иран и Близкия Изток. Макар краткосрочните движения да са предимно в посока нагоре поради геополитичния риск, средносрочната тенденция зависи от балансa между предлагане и търсене, степента на ескалация на конфликтите и възможното засилване на доставките от САЩ, Русия и други.
Възможно е цените да останат устойчиви или леко да се понижат през 2026, ако геополитическото напрежение намалее, но всяко ново събитие, което застраши доставки, ще предизвика бързи покачвания.
*Колажът е на Dochef Design

Продължи с четенето

Горива

Руското производство на петрол спада поради американските санкции

Published

on

By

Производството на суров петрол в Русия спадна до 9,326 милиона барела (б/д) през декември, което е с над 100 000 б/д по-малко от ноември и с близо 250 000 б/д по-малко от квотата на Москва в ОПЕК+, съобщиха източници, запознати с класифицирани правителствени данни, пред Bloomberg в петък.

Новите санкции на САЩ срещу водещите руски производители Роснефт и Лукойл доведоха до по-ниското производство на суров петрол в края на миналата година. Обемите на руския суров петрол се натрупаха в плаващи хранилища на фона на колебанието на купувачите, ниския свободен капацитет за съхранение на сушата и атаките с украински дронове срещу инфраструктурата за износ и рафиниране, което ограничава способността на Русия да изпомпва повече петрол предвид ниския свободен капацитет за съхранение.

Русия не е отчитала данни за производството на петрол от началото на 2022 г., след като класифицира данните си за енергийното производство малко след нахлуването в Украйна. Американските санкции ограничават експортните пазари на Русия, тъй като индийските рафинерии се отказаха от покупки от вече санкционирани компании, въпреки че някои от тях имат срочни споразумения с петролния гигант Роснефт.

Bloomberg

Продължи с четенето

Горива

Защо Венецуела е толкова важна за Тръмп?

Published

on

By

   Външната политика на САЩ често се превръща в огледало на вътрешнополитическите приоритети. Така е и с Венецуела – страна, която далеч надхвърля регионалното си значение и се превърна в ключов фактор в стратегическите разчети на администрацията на Доналд Тръмп. Но защо именно Каракас зае толкова централно място в политическия му дневен ред и защо САЩ прибегна до безпрецедентна атака и залавяне на президента Николас Мадуро?
   За Тръмп залавянето на президента Мадуро е не само демострацията на сила, а и политическото послание. Венецуела е стратегически важна точка в Латинска Америка – регион, който САЩ традиционно разглеждат като своя сфера на влияние. За президента Тръмп конфронтацията с режима на Николас Мадуро беше възможност да демонстрира твърдост срещу авторитарни режими, подкрепяни от Русия, Китай и Иран. По този начин политиката спрямо Каракас излезе далеч отвъд контекста на региона и се вписа в по-широката геополитическа борба за власт и влияние. По този начин Тръмп демонстрира решителност и изпраща ясно послание, че САЩ се връща във времената на твърда външна политика
   Петролът е много важен, но той не е единствената цел! Въпреки, че в момента Венецуела има изключително остаряла инфраструктура, зле поддържани съоръжения и произвежда сравнително малко суров петрол, то тя разполага с най-големите потвърдени петролни запаси в света. Това е ключовата причина Тръмп да иска контрол над Венецуела. Достъпът до този ресурс, регулирането му и контрола върху него ще направи САЩ ключов икономически фактор в световната икономика. Тръмп работи в посока на дългосрочна енергийна независимост на САЩ и превръщането на страната в лидер на световния енергиен пазар.
   Първоначалните анализи показват, че за да може да се развие реалния потенциал на производство на Венецуела ще са необходими 10 години и инвестиции от около 100 милиарда долара. Това сериозен ресурс, който ако бъде инвестиран ще се изплати далеч напред в годините. Такава инвестиция в такъв рисков район не би направила никоя компания без да има силна държавна подкрепа. Амбициите на Тръмп са американски компании да инвестират и чрез тях САЩ да сложат ръка на ресурсите. По този начин в дългосрочен план те ще могат да доминират над ОПЕК, тъй като ще имат ресурса да залеят пазара с петрол и да сринат цената му по всяко време. Това вече ще им позволи да контролират еднолично цената на петрола, а от там да влияят пряко на световната икономика, което е и истинската причина Тръмп да иска контрол над ресурсите на Венецуела.
  Допълнителен бонус за Тръмп ще бъдат и гласовете на емигрантите от Латинска Америка, тъй като политиката към Венецуела има и избирателно измерение. Силните венецуелски и кубински диаспори в САЩ, особено във Флорида – ключов щат във всяка предизборна надпревара – оказват сериозно влияние при избори. Твърдата линия срещу режима на Мадуро е и послание, насочено пряко към тези общности преди ключовите избори в САЩ. Тръмп се нуждае от победа на републиканците, за да може да запази контрола над законодателната власт. В крайна сметка става въпрос за власт и за пари, много пари!

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО