Революцията на екологичните електрически превозни средства е възможна благодарение на добива на един метал – литий. Той е ключов компонент в батериите, които захранват електрически превозни средства и съхраняват енергия за стабилизиране на електрическите мрежи, тъй като съставът на глобалните енергийни смеси все повече разчита на променливи енергийни източници като вятърна и слънчева енергия. Но докато литият в много отношения се е превърнал в синоним на „чиста енергия“, извличането на метала е свързано с куп отрицателни въздействия върху околната среда, да не говорим за лепкава геополитика.
Поради тези припокриващи се причини изследователите търсят начини да се откажат от лития и група учени от UNSW Сидни може току-що да са направили голям пробив. Техният експериментален модел на батерия използва протони вместо литий, използвайки нов органичен материал, наречен тетраамино-бензохинон (TABQ). Материалът улеснява бързото движение на протоните, които захранват батерията.
„Батерията предлага бързо съхранение на енергия, удължен живот на цикъла и ефективна работа дори при температури под нулата“, съобщава Interesting Engineering . „Този пробив има потенциала да революционизира съхранението на енергия, особено за приложения като мрежово съхранение и електрически превозни средства“, продължава статията.
Ако тези батерии могат да бъдат използвани в търговски мащаб, това може да има огромни ползи за веригите за доставка на чиста енергия, както и за общностите и екосистемите, където се произвежда литий. В момента производството на литий е почти монополизирано от Китай, което създава големи рискове за световната икономика в допълнение към локализираните рискове, свързани с неговия добив. „Китай контролира по-голямата част от капацитета за рафиниране на редкоземни и литий, които се използват за производството на батерии. Китай се нуждае от тези минерали, за да захрани разширяващия се сектор на нови енергийни превозни средства (NEV),” казва Беатрикс Кийм, директор на базирания в Германия Център за автомобилни изследвания.
Извличането на литий обикновено е изключително водоемко, което представлява основен проблем в пустинните среди, където се среща често. Според доклад от 2018 г. на списание WIRED, извличането на един тон литий изисква приблизително 500 000 литра вода. Този вид търсене представлява пряка заплаха за други потребители на вода на места като така наречения „литиев триъгълник“ в Южна Америка, който се припокрива с Атакама, най-сухата пустиня в света. Нещо повече, извличането на литий чрез използването на езера със солена вода – често срещан метод – представлява допълнителна потенциална заплаха от замърсяване на съществуващите ценни запаси от прясна вода.
Проблемите с водата не са единственият екологичен проблем, свързан с производството на литий. Химикалите, участващи в извличането на метала, са изключително токсични. „Освобождаването на такива химикали чрез пиявици [sic], разливи или емисии във въздуха може да навреди на общностите, екосистемите и производството на храни“, се съобщава в доклад на международната екологична активистка група Friends of the Earth. „Освен това извличането на литий неизбежно вреди на почвата и също така причинява замърсяване на въздуха.“ Поради тези проблеми, разширяването на добива на литий в солените площи на Аржентина, Боливия и Чили е много спорен въпрос.
Отдалечаването от използването на литий във веригите за доставка и производство на чиста енергия може да бъде критично решение на тези проблеми, както и на по-големи пазарни заплахи. В момента светът до голяма степен зависи от Китай за своя литий, което създава сериозни проблеми за свободния пазар, както и за националната сигурност за всяка нация, която не е в благоволението на Пекин. Китай вече беше обвинен в свръхпроизводство на литий, за да наводни пазара и да изключи всички потенциални конкуренти, като им даде неправомерен контрол върху ценообразуването и предлагането.
Съединените щати виждат това като голяма заплаха за националната сигурност, но техните политики не са направили много, за да коригират проблема. Китай вече предприе мерки за ограничаване на износа на определени редкоземни минерали за Съединените щати и те вероятно ще удвоят подобна политика, ако тарифната война ескалира по време на предстоящия президентски мандат на Тръмп. Следователно диверсифицирането на веригите за доставки далеч от китайския монопол е по-важно и неотложно от всякога. Въпреки че политиката остава мътна област, научните открития в технологиите за нелитиеви батерии могат да бъдат нашето спасение.