Как руската „Лукойл“ не плаща данък печалба в България – AUTOZONA.bg
Connect with us

Автоиндустрия

Как руската „Лукойл“ не плаща данък печалба в България

Публикувано преди

на

Енергиен гигант има бизнес с милиарди левове приходи в България. Но не плаща нито една стотинка данък печалба. Това се случва пред очите на държавата. А парите, спечелени в България, отиват в Русия.

„Първенецът на нашата нефтохимия“. С тези думи на комунистическия лидер на България Тодор Живков през 1963 г. започва работа първата петролна рафинерия в страната.

59 години по-късно „първенецът“ продължава да е най-голямата рафинерия на Балканския полуостров. Плановата икономика вече е в историята, но компанията все още е най-големият производител на горива в България и има капацитет, който далеч надхвърля вътрешното потребление. Собственик вече не е държавата, а руският петролен гигант „Лукойл“.

Звучи като огромен и успешен бизнес. И той наистина е огромен. Години наред „Лукойл Нефтохим Бургас“ е фирмата с най-високи приходи в България. За последните 15 години рафинерията е отчела приходи от над 80 млрд. лева. Компанията има и господстващо положение на пазара, както установи антимонополната комисия. Почти всяка кола в България се движи с гориво, което идва от рафинерията в Бургас. И въпреки това руският гигант „Лукойл“ не печели, а губи пари в България. Поне така е на хартия.

Почти всяка година компанията приключва с финансова загуба. За 2020 г. тя е над половин милиард лева. Резултатът е, че така „Лукойл“ не плаща нито един лев корпоративен данък, т.е. данък върху печалбата. Обяснението е просто – няма печалба.

Нещо не е наред. Съмненията започнаха да се изказват публично в последните години. Отделни политици започнаха да повдигат въпроса как е възможно една компания, която има огромни продажби и милиардни приходи, години наред да отчита загуби. И така да не плаща нищо на държавата.

В последните месеци финансовият министър и шефът на приходната агенция за първи път заговориха за проблема, който трябва да бъде решен. А проблемът е следният – печалбата на практика се изнася от България към Русия. Според някои политици по този начин в българския бюджет не са влезли поне един милиард лева в последните години.

Тази история не започва от днес. Фактите в нея показват, че дълго време държавните институции не забелязват това, което всички хора забелязват – руската компания доминира на пазара на горива и се радва на затворените очи на всички правителства.

Най-новата история за бургаската рафинерия започва след нейната приватизация. Това се случва по времето на правителството на Иван Костов(ОДС). През 1999 г. Министерският съвет одобрява договора за продажба на 58 на сто от капитала на „Нефтохим“ – Бургас. Цената на сделката е 101 млн. долара, а купувачът е „Лукойл Петрол“ от едноименната руска група.

„Лукойл“ е втората по големина руска компания след „Газпром“. Управлява находища за добив на петрол и газ, притежава рафинерии и търгува с горива в десетки държави.

Няколко пъти Костов е обяснявал, че само руски фирми са проявили интерес към приватизацията, защото бургаската рафинерия работи по руска технология и преработва петрол, който се внася от Русия. При сделката държавата запазва т.нар. златна акция, която ѝ дава право на решаващ глас при вземане на стратегически решения. Повече от 20 години по-късно се оказва, че тази възможност изобщо не е използвана.

Така през 1999 г. единствената рафинерия в България преминава в ръцете на руския гигант „Лукойл“. По линия на масовата приватизация преди това са пуснати 25% от акциите, а на служителите са предложени други 15 на сто. Впоследствие „Лукойл“ успява да консолидира собствеността.

Днес основни акционери в „Лукойл Нефтохим Бургас“ са регистрираното в Швейцария дружество „Литаско“с 89,97 % и „Нефтяная Компания Лукойл“ с 9,88%, както и още над 7700 физически и юридически лица, притежаващи общо 0,15% от капитала. „Литаско“ е дъщерна фирма на „Лукойл“, която е неин изключителен търговски представител за международния пазар.

Бургаската рафинерия често е представяна като най-голямата на Балканския полуостров. В България компанията има господстващо положение на пазара. Това не е нечия лична оценка, а официално установен факт. „Господстващо положение“ е термин от Закона за защита на конкуренцията. Казано с обикновени думи, това означава, че една фирма е толкова голяма и влиятелна, че може да пречи на бизнеса на своите конкуренти.

Според доклади на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) „Лукойл Нефтохим Бургас“ има господстващо положение в България при вноса, преработката и съхранението на петрол и петролни продукти.

Под предлог, че данните представляват търговска тайна, в докладите на КЗК конкретните числа са заличени. Но от данни, които могат да се видят само в един доклад на КЗК от 2016 г., става ясно, че „Лукойл Нефтохим Бургас“ има дял между 50 и 60% от „общия пазар на производство и внос на бензин и дизелово гориво в страната“.

През годините КЗК е правила няколко проверки на „Лукойл“ за злоупотреба с господстващо положение, но досега не беше откривала нарушения. Чак след смяната на правителството в края на 2021 г. антимонополната комисия уличи „Лукойл“, че използва господстващото си положение на пазара на горива в България, за да пречи на други фирми да внасят и продават. КЗК твърди, че нарушенията на „Лукойл“ ограничават конкуренцията при вноса, което увеличава търсенето на горива с местен произход, които пък произвежда отново „Лукойл“.

Това досега не беше забелязвано от институциите.

Господстващо положение на пазара, постоянно търсене на горива и огромни приходи – звучи като бизнес мечта. „Лукойл“ обаче работи на загуба в България. Това означава, че в бюджета не влиза корпоративен данък. Цитираните често значителни постъпления от горива в хазната са всъщност косвени данъци, акцизи и ДДС, които се плащат от крайните потребители.

За първи път за този проблем заговори покойният вече директор на агенция „Митници“ Ваньо Танов, който беше определил рафинерията като „нулев данъкоплатец“. През 2011 г. той каза, че започва проверка дали „Лукойл Нефтохим“ не се източва от „регистрирана в Швейцария дъщерна фирма, която стои на входа и на изхода на комбината“.

„Тази фирма в края на краищата определя цената и на суровия петрол, и на това, което се изнася. По всяка вероятност е възможно да се акумулират печалбите в тази фирма и по този начин „Лукойл” да бъде губеща фирма“, каза тогава Танов в интервю за БНР.

Танов поведе и битка за инсталиране на измервателни уреди на тръбите, по които влиза и излиза горивото в данъчните складове на рафинерията. През 2013 г. той издаде заповед за отнемане на лиценза на данъчен склад на „Лукойл“, която беше отменена от съда. Тогава от агенция „Митници“ излязоха с безпрецедентна декларация за „съмнения, че в държавата ни управлява олигархия“.

„Тази нощ над държава-член на Европейския съюз и НАТО легна тежката сянка на чужди интереси“, се казваше в позиция на агенция „Митници“ тогава.

Това беше първият случай, в който високопоставен държавен служител заговори за монопол на рафинерията, източване на предприятието и чуждо влияние. Танов почина внезапно от сърдечен удар през 2016 г.

В последните 15 години има само три, в които компанията отчита печалба. Това са 2007, 2016 и 2017 г. Всички останали години са губещи. Така пише в отчетите.

През 2016 г. темата с господстващото положение стана повод за създаване на временна комисия в Народното събрание. Пред депутатите тогавашният представител на „Лукойл“ в България Валентин Златев каза, че за периода 2000-2016 г. дружеството е внесло 156 млн. лв. данък печалба, но „действително през последните три години (2014-2016 – бел. ред.) работи на загуба“.

„За съжаление, има периоди, в които петролът става толкова скъп, че горивата, произвеждани от него, са по-евтини от него“, каза тогава Златев.

Споменатата от Златев сума е за период, в който през повечето време компанията отчита загуби. Лесно може да се сметне, че при обема на приходи в последните 15 години – ако фирмата беше отчитала печалба, става дума за спестени стотици милиони левове данък печалба. Сметките на някои политици споменават думата „милиард“. Фирмата обаче е на загуба. След малко ще стане ясно как е възможно това.

Публикуваните в Търговския регистър отчети показват, че „Лукойл“ започва да работи на загуба в България след 2006 г. Това става по време на правителството на Сергей Станишев, излъчено от тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС. Тогава президент на страната е Георги Първанов, чието познанство с представителя на „Лукойл“ Валентин Златев е публично. Двамата често са заедно на събития.

След 2009 г. България вече се управлява от Бойко Борисов и ГЕРБ. „Лукойл“ продължава да работи на загуба и да не внася данък печалба в българския бюджет. Борисов сам казва през 2011 г.: „Златев ми е приятел“.

Свободна Европа потърси Валентин Златев с въпроса дали през годините някое правителство е поставило пред него този проблем. Не получихме отговор.

Необяснимите загуби на руската компания станаха отново тема в парламента през 2020 г.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ е единствената рафинерия на планетата, която губи“, каза тогава депутатът от БСП Румен Гечев. В отговор на негов въпрос, тогавашният министър на финансите Владислав Горанов обясни, че Националната агенция за приходите (НАП) два пъти е признала огромни отрицателни резултати на „тези компании“, но не спомена директно „Лукойл“. Законът им позволява в продължение на 5 години да си приспадат тези загуби, каза Горанов.

Опозиционната тогава коалиция „Демократична България“ поиска да види резултатите от извършените от НАП ревизии на „Лукойл“.

„Съмненията се отнасят за над един милиард лева спестен данък корпоративно облагане, чрез използването на т.нар. трансферно ценообразуване“, написа тогава съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

И до този момент НАП не е изпълнила решението на съда да предостави ревизионните актове. Те остават скрити от обществото.

Руската компания работи в България по модел, който не противоречи на закона. В основата на проблема е т. нар. трансферно ценообразуване, което използва „Лукойл“. Според експерти, то може да се прилага, когато една фирма контролира целия процес от горе до долу – от доставка на суровина, през производство, до продажба на крайния продукт.

„В случая с „Лукойл“ – компанията произвежда суровия петрол, доставя го до рафинерията в Бургас и след това продава горива“, обясни за Свободна Европа Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията.

„Представете си, че имате компания в България и на територия, която е с 0% данък. Вие може да купите стоката на 100 лв. вместо на 50 лв. и цялата печалба да остане на територията с 0% данък“, беше обяснил преди време и финансовият министър Асен Василев.

Крайният резултат е, че загубите се трупат в предприятието в България, не се плаща корпоративен данък, а печалбата се изнася в чужбина.

Фирмата посредник „Литаско“ купува от руския „Лукойл“ суров петрол и го продава на рафинерията в България. Зад трите фирми на практика стои един собственик. Целта на посредника е да купи евтино и да продаде скъпо.

„Разликата отива в „Литаско“, която е регистрирана в Швейцария, където има много нисък данък печалба и има възможности в законодателството, които позволяват тази печалба да не се облага и да отива директно в Русия. По този начин печалбата остава в Русия“, обясни Владимиров.

Данъците не се внасят в България, а в Русия. Такъв е и изводът в доклада „Избягалите данъци“, който шест неправителствени организации от Централна и Източна Европа изготвят с помощта на ЕС през 2017 г. Докладът отчита, че фирмата не плаща нищо в България, но „в същото време, у дома в Русия, компанията е декларирала големи печалби и е внесла значителни данъци“.

Експерти коментират, че този модел е стандартна счетоводна практика, чието прилагане обаче зависи и от държавата, на чиято територия се извършва дейността. В България очевидно това е възможно. От това обаче потърпевш е българският данъкоплатец.

svobodnaevropa.bg

 

Автоиндустрия

BYD строи фабрика за електромобили в Турция за 1 милиард долара

Published

on

By

Китайският гигант в автомобилната промишленост BYD продължава своята глобална експанзия и ще построи нова фабрика за електрически и plug-in хибридни автомобили в Турция. Този ход значително ще подобри достъпа на марката до Европейския съюз, като й позволи да заобиколи последните мита за внос на произведени в Китай електромобили.

BYD ще инвестира приблизително 1 милиард долара в обекта, който се очаква да бъде в турската провинция Маниса. Той ще има капацитет да произвежда 150 000 автомобила годишно и е планирано да започне производство в края на 2026 г. В обекта ще работят приблизително 5 000 души.

След скорошно разследване на Европейската комисия, BYD ще се сблъска с мита от 27,5% върху електромобилите, които произвежда в Китай и продава в Европа. Освен това Турция наскоро наложи допълнителни 40% мита върху всички китайски превозни средства, за да защити собствената си автомобилна индустрия, както и Togg, националния производител на електромобили.

За щастие на BYD, Турция е част от митническия съюз на ЕС, което означава, че превозните средства, които произвежда там, могат да бъдат изнасяни за Европа без допълнителни мита.

Сделката беше обявена в понеделник на събитие, организирано от турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Истанбул. Не е ясно каква част от автомобилите, произведени в завода, ще бъдат EV срещу PHEV, но това вероятно ще зависи от потребителското търсене.

В изявление BYD каза, че поради „уникалните предимства на Турция като нейната развиваща се технологична екосистема, силна база от доставчици, изключително местоположение и квалифицирана работна сила, инвестицията на BYD в това ново производствено съоръжение ще доразвие местните производствени възможности на марката и ще повиши логистичната ефективност .”

BYD изпреварва ЕС с фабрика за електромобили в Турция за 1 милиард долара

Генералният мениджър на автомобилната консултантска компания EBS, Ерол Шахин, вярва, че неотдавнашният ход на Турция да наложи допълнителна тарифа от 40% върху всички китайски превозни средства, независимо от задвижването, е убедил BYD да направи инвестицията, съобщава Nikkei Asia .

В края на миналата седмица президентът Ердоган каза на китайския лидер Си Дзинпин, че това мито от 40% ще бъде отменено за марки, които инвестират в турско производство, което е точно това, което BYD прави сега.

Повече от 1,4 милиона автомобила са произведени в Турция миналата година, като приблизително 70% са леки автомобили от марки като Hyundai, Toyota, Renault и Ford. Интересното е, че чуждестранен автомобилен производител не е създавал нов автомобилен завод в страната от 1997 г., когато Honda отвори завод там.

Източник: Nikkei Asia

Продължи с четенето

Автоиндустрия

Производителита на батерии страдат от спад на печалбата при по-ниските продажби на електромобили

Published

on

By

LG Energy, един от най-големите играчи в сферата на батериите за електромобили, отчете 58% спад в оперативните печалби за второто тримесечие на годината, приписвайки цифрата на забавянето на продажбите на електромобили.

Новината дойде ден след като друга южнокорейска голяма компания за батерии, SK On, обяви извънредно положение след 10 последователни тримесечия на загуби, произтичащи от тенденциите в търсенето на електромобили, които не оправдаха очакванията на анализатори и компании. LG Energy и SK On са съответно третият и четвъртият по големина производители на EV батерии в света.

Отчитайки резултатите на LG Energy, които са предварителни, Bloomberg отбеляза данъчен кредит съгласно Закона за намаляване на инфлацията в САЩ, който помогна на компанията да остане на черно. Като се изключи този кредит, LG Energy изпадна в оперативна загуба от около $180 000. SK On, от своя страна, имаше по-лош късмет от по-големия си съперник, без данъчни кредити от IRA, които да му помогнат през тежките времена. Financial Times съобщи в неделя, че нетният дълг на компанията е нараснал до около 10 милиарда долара през последните две години и половина, което е петкратно увеличение за периода. Причината: продажбите на електромобили не отговарят на прогнозите – много малко.

„Опряли сме гръб до стената“, пише главният изпълнителен директор Ли Сок-хи в писмо до служителите. „Всички трябва да се държим заедно.“

Компанията изглежда е взела поредица от неоптимални решения, за да стигне до този момент, а именно агресивни инвестиции в Европа и Съединените щати в очакване на бума на електромобилите, според Financial Times. За разлика от южнокорейските производители на батерии, двата световни лидера – BYD и CATL – са изложени най-вече на вътрешния си пазар, където продажбите на EV са най-силните в света, така че те са защитени от разочароващите числа на продажбите на другите два ключови пазара за превозните средства.

Продължи с четенето

Автоиндустрия

BYD отчита 21% скок в тримесечните продажби на електромобили

Published

on

By

Китайският BYD отбеляза ръст от 21% в продажбите на електрически превозни средства през второто тримесечие, намалявайки разликата с Tesla след като върна титлата на най-добрия доставчик на EV в света на американския съперник през първото тримесечие.
BYD продаде 426 039 електромобила през тримесечието април-юни, според изчисленията на Reuters, базирани на месечните отчети за продажбите. Това е около 12 000 автомобила по-малко от доставките на автомобили на Tesla, изчислени за второто тримесечие.
Очаква се Tesla да регистрира спад от 6% в доставките на превозни средства за тримесечието април-юни във вторник, първият път, когато американската фирма е готова да отчете две поредни тримесечия на спад, тъй като се справя със силната конкуренция в Китай и бавното търсене поради липса на на достъпни нови модели.
Компанията може отново да отстъпи шампионата си по електромобили на BYD, ако действителните резултати се окажат по-меки от очакваните, като Barclays прогнозира спад от 11% в доставките през второто тримесечие, най-големият за Tesla досега.
Намаляването на цените и нарастващото изместване на потребителското търсене към електромобили и хибриди от бензинови превозни средства са основните причини за силните продажби на китайските производители на електромобили през последните месеци, каза Цуи Донгшу, генерален секретар на Китайската асоциация за леки автомобили (CPCA).

Продължи с четенето
Реклама

ПОПУЛЯРНО