В една нормална пазарна икономика горивата имат неприятния навик да се продават. Някой ги купува, някой ги транспортира, някой ги складира, а после – представете си! – някой друг ги купува от склада. Процесът е толкова скучно логичен, че човек почти би се притеснил да търси конспирации в него.

Но за щастие българската публична сцена винаги може да предложи по-интересен прочит на икономическата реалност. Последният принос към икономическата теория дойде от председателя на Комисия за защита на конкуренцията – Росен Карадимов. Той призова Лукойл да не „задържа спекулативно горива в складовете си“, а да ги пуска своевременно на пазара.

Това изказване е особено любопитно, защото предполага съществуването на някакъв мистериозен свят, в който петролни компании складират огромни количества гориво и… просто не ги продават. Сякаш става дума за колекция от редки марки или бутилки отлежало вино, които човек държи за настроение, а не за продукт, който струва пари и чиято единствена икономическа функция е да бъде продаден.

На свободния пазар логиката е малко по-различна. Всеки, който иска, купува горива – търговци, бензиностанции, индустрия. Ако някой реши да „крие“ стока, той просто спира да печели от нея, докато конкурентите му с удоволствие продават. Това е една от онези досадни особености на капитализма, които трудно се вписват в старите икономически схеми.

Критиците на изказването на Карадимов отбелязват, че подобни представи звучат сякаш са извадени от учебник по политикономия от по-друга епоха – времето, когато икономиката се обясняваше с планове, подозрения и борба със „спекулата“, а не с търсене, предлагане и конкуренция.

В онези учебници светът беше прост: някой „укрива“ стоки, държавата го разобличава, и проблемът се решава с призив или директива. Реалният пазар обаче е далеч по-прозаичен – там стоките се движат, защото това е единственият начин бизнесът да печели.

Затова и призивът към нефтена компания да „не крие горива“ звучи приблизително като апел към пекарна да не укрива хляб или към овощар да не задържа ябълките си, а да ги продава. Теоретично е възможно. Практически – икономически безсмислено.

Разбира се, винаги е похвално държавните институции да следят пазара и да защитават конкуренцията. Но би било още по-полезно, ако анализът започва от реалната логика на пазара, а не от призраци на „спекуланти“, които стоят върху купища гориво и упорито отказват да печелят от него.

Иначе рискуваме да открием нов икономически модел – пазарна икономика, обяснявана с категориите на комсомолски семинар по политикономия. А това вече би било истинска иновация.

инж.Пламен Дочев

До края на март всички нужди за обработка и преработка на нефт от “Лукойл Нефтохим Бургас” са подсигурени и е изготвен график за доставки за април. По думите му към момента няма информация от търговците за отказ да изпълнят доставките за април, въпреки че има забавяне.

Това стана ясно във вторник от изказване на особения търговски управител на дружеството Румен Спецов по време на изслушване в парламента относно готовността на държавата за осигуряване на необходимите количества горива за нуждите на населението и индустрията във връзка с кризата, предизвикана от блокадата на Ормузкия проток.

„Лукойл Нефтохим Бургас“ работи на пазарни принципи. След назначаването на особения управител, шапката на т.нар. холдингова структура „Литаско“ вече я няма, което означава, че на територията на България има четири самостоятелни търговски дружества, като всяко вече е на собствена издръжка, на собствен бюджет и се стреми на пазарни принципи да купува, продава и да гарантира своята печалба, като същото се отнася и за “Лукойл Нефтохим Бургас”, обясни Спецов.

Според него това усложнява ситуацията в тези форсмажорни обстоятелства в момента.

В Ормузкия проток има блокирани над 800 плавателни съда, 300 от които са танкери за превоз на нефт, 300 са танкери с готова продукция и останалите са за доставка на газ, така че в световен мащаб се изпитват много сериозни затруднения, обясни още той.

По думите му дори и да се намери нефт на добра цена, има риск да няма кой да го транспортира, което в момента е не по-малка заплаха, отколкото е цената на самото гориво.

“Лукойл Нефтохим Бургас” е рафинерия, създадена и проектирана да работи с руски петрол “Уралс”. След налагането на санкциите (срещу Русия бел. авт.) невъзможността за зареждане на този петрол силно ограничава избора на различни видове нефт, за да се композира такава смес, за да може системата на „Нефтохим“ да работи изрядно и да произведе качествено гориво. Към момента се налага да смесваме приблизително около 6 вида нефт, за да може да се доближим до състояние на системата и да произведем качествени горива. Това означава диверсификация на различните източници, но комбинирането на тези нефт става по строго определен ред, така че при закупуването на нефт става въпрос за такъв, който да може да бъде обработен от рафинерията, акцентира Спецов.

По думите му рафинерията плаща висока цена за това, защото системата се износва по-бързо от планираното и времето между два планови ремонта драстично се намалява.

Въпреки всичко доставките, които сме предвидили за март, ще дойдат, ще бъде произведено качествено гориво, за април предстои да видим как ще се развият военните действия и дали договорите ще бъдат изпълнени, обобщи той.

Според него цената на горивата на бензиностанциите на „Лукойл“ е най-ниска в сравнение с останалите търговци.

mediapool.bg